Отмяна на дарение при отказ от даване на издръжка на дарителя

Във връзка със съдебни производства, бихте могли да ме потърсите на тел. 0876 196 193 или на e-mail pravenanaliz@abv.bg – адвокат Ивелин Йорданов, гр. Варна и гр. Добрич, но принципно работя на територията на цялата страна.
Кантората не дава безплатни консултации.

Съгласно чл. 225 от Закона за задълженията и договорите, с договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема.

Дарението на движими имущества трябва да стане в писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване, а на ценни книжа – по надлежния начин за прехвърлянето им.

Според новелата на чл. 227 ЗЗД, дарението може да бъде отменено, когато дареният:

а) умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта;

б) набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена, и

в) отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

Тия разпоредби не се отнасят до обичайните и възнаградителните дарове.

Искът може да се предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията за отменяване на дарението. До изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди това.

Предварителният отказ от този иск е нищожен.

Отменението на дарението не засяга правата, които трети лица са придобили върху подарените имоти преди отбелязването на исковата молба, но дареният дължи на дарителя обезщетение за онова, с което се е обогатил.

От текста на закона се извежда характеристиката на дарението като едностранна, безвъзмездна сделка, която не създава за дарения никакви задължения за издръжка или помощ за дарителя, освен моралното задължение да бъде признателен на дарителя за стореното дарение.

Именно това морално задължение се трансформира в правно задължение за даване на издръжка при настъпване на посочените в закона обстоятелства – изпадане на дарителя в нужда и отправено от негова страна до дарения искане последният да му дава издръжка. Затова докато дарителят не поиска издръжка от дарения, задължението на последния си остава морално и неизпълнението му не е скрепено със санкция. Но неизпълнението на задължението на дарения, при поискана издръжка, е основание за отмяна на дарението. 

Така, за да бъде уважен предявен на основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД иск за отмяна на дарение, следва да бъде установено наличието на следните кумулативно дадени предпоставки: дарителят трайно да се нуждае от издръжка, да е поискал издръжка от дарения, дареният да е отказал престирането й. В закона липсва легална дефиниция на понятието “трайна нужда” като правна категория, но съдебната теория и критериите на практиката приемат, че “трайната нужда” е налице, когато дарителят не е в състояние сам да се издържа от притежаваните от него средства и имущества.

Касае ли се за отмяна на договор за дарение на недвижим имот, то за конституивния иск се прилага специалната местна подсъдност по чл. 109 ГПК, който гласи, че исковете за вещни права върху недвижим имот, за делба на съсобствен недвижим имот, за граници и за защита на нарушено владение върху недвижим имот се предявяват по мястото, където се намира имотът. По местонахождението на имота се предявяват и искове за сключване на окончателен договор за учредяване и прехвърляне на вещни права върху недвижим имот, както и за разваляне, унищожаване и обявяване нищожност на договори за вещни права върху недвижим имот.

Нуждата от издръжка

Принципно съдебната практика приема, че не подлежи на доказване дали дареният е имал възможност да дава издръжка. Релевантният факт е нуждата от издръжка за дарителя. В реш. № 50299/ 2022 г., ВКС приема, че нуждата от издръжка следва да се преценява с оглед фактическите обстоятелства на всеки конкретен случай, като съдът следва да има предвид личността на дарителя, неговите конкретни битови и здравословни нужди, и индивидуални потребности, социалната му среда, както и определения от държавата размер на линията на бедност. 

Поради което и не се допуска отмяна на дарението, ако дарителят е в състояние да реализира месечен доход над средната за страната работна заплата, констатира ВКС в реш. № 65/ 2018 г. 

От друга страна, не е налице проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издръжка по закон, в по – лошо положение от това на дарителя (реш. № 110/ 2021 г., ВКС). 

Едногодишният срок

Съобразно чл. 227, ал. 3 ЗЗД, искът може да се предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията за отменяване на дарението. До изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди това.

Още в практиката на Върховния съд – реш. № 989/ 1956 г. е посочено, че срокът е давностен, а не преклузивен, не се прилага служебно и не изтича, докато дарителят е в нужда от издръжка, т.е. изтичането му не води до недопустимост на предявен иск.

При всяко поискване на издръжка и отказ да се дава такава възниква основание за отменяване на дарението независимо от това, колко време е изтекло от извършване на дарението, от предшествуващи откази и независимо дали е правено друго такова искане. Затова едногодишният срок не може да изтече, докато съществува нуждата от издръжка. Срокът би започнал да тече от момента, в който дарителят вече не се нуждае от такава. В този смисъл пък е решение № 322/ 2009 г. на ВКС.

Поканата

Формата на поканата за издръжка е без значение, като същата може да бъде, както устна, така и писмена. Наличието на покана за издръжка се доказва с всички доказателствени средства (писмени и гласни), като в тежест на ищеца е да установи, че е отправил покана и че същата е достигнала до знанието на ответника.

Ролята на покана от дарителя към дарения за осигуряване на средства за издръжка, има и самата искова молба.

Отказът от даване на издръжка

За да е налице отказ от даване на поисканата издръжка не е необходимо същият да е изричен и категоричен. Отказът може да се изразява и в бездействието на надарения, който заявява, че ще предостави средства, но не ги предоставя.

Когато дареният имот е бил притежаван в условия на СИО

и съответно дарен от двама дарители, като след това единият от тях е починал, то преживелият съпруг е легитимиран да предяви иска до размера на притежаваната от него квота в идеалните части на имота. А ако има други наследници на починалия съпруг, то за останалите ид.ч. от имота легитимирани да предявят иска биха били именно те, в случай, че се твърди, че за наследодателя им приживе е възникнало основание да иска отменяване на дарение.

Когато един имот е притежаван и прехвърлен в бездялова СИО с дарението, то при отмяната му не могат да се обособяват дялове на дарителите – съпрузи.

Издръжка от наследниците на дарения

Със смъртта на надарения наследниците му встъпват само в правните му задължения. Следователно, наследниците на надарения дължат издръжка на дарителя само в случай, че той е изпаднал в нужда и е поискал издръжка от надарения преди неговата смърт (опр. № 407/ 2018 г., ВКС). 

Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от Закона за наследството, наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. От тук може да се направи извода, че задължението на дарения да дава издръжка на дарителя при предпоставките на закона също се наследява, т.е. ако дареният почине и неговите наследници откажат да дават издръжка, договорът може да бъде отменен. Друг аргумент в полза на констатацията, че правоприемниците следва да отговарят пред дарителя по повод на неизпълнение от тяхна страна е и аналогията, която може да се направи по повод характера на задължението на приобретателя по договора за гледане и издръжка, което преминава по наследство и се поема от неговите наследници. В тази насока е и обвързващата съдебна практика – ТР № 30/1981 г., ОСГК на ВС.

Използвани източници:

  • Закон за задълженията и договорите;
  • Закон за наследството;
  • Граждански процесуален кодекс;
  • Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html.