Един по – детайлен поглед върху заповедното производство по чл. 417 ГПК

Когато със заявлението е представен документ по чл. 417, ал. 1 ГПК, на който се основава вземането, кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист. А съдът ще прецени дали документът е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, като това не включва преценка за истинността на документа, нито за валидността на извършени от други органи или лица действия във връзка с документа, тази преценка може да се осъществи само в исковото производство по чл. 422 ГПК (опр. № 143/ 2010 г., ВКС).

В случаят на чл. 417, ал. 1 ГПК, размерът на вземането няма значение, но то трябва да бъде изискуемо и индивидуализирано, макар че в заповедното производство съдът не проверява дали вземането действително съществува и дали е изискуемо. Документът по чл. 417 ГПК има обвързваща съда доказателствена сила относно удостовереното в него изпълняемо право. Хипотезата на чл. 417 ГПК е алтернатива на исковия процес за кредитора.

Когато според представения документ изискуемостта на вземането е в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство, изпълнението на задължението или настъпването на обстоятелството трябва да бъдат удостоверени с официален или с изходящ от длъжника документ (чл. 418, ал. 3 ГПК).

А за да бъде издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, когато в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение се претендират суми въз основа на твърдяна предсрочна изискуемост на кредита, е необходимо кредиторът да е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Но в тълкувателно решение № 8/ 2019 г. по тълк. дело № 8/ 2017 г. е възприето, че при такова вземане, чиято предсрочна изискуемост не е била надлежно обявена на длъжника преди подаването на заявление по чл. 417, т. 2, предл. 3-то ГПК, за издаване на заповед за изпълнение, не може да се игнорира обстоятелството, че съществува валидна облигационна връзка по договора за кредит при онези условия, които страните по сделката са уговорили.

Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана и в реш. № 102/ 2022 г., началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница по погасителни вноски по договор за банков кредит е моментът на изискуемостта на съответната вноска. Това разрешение се обосновава с целите на института на погасителната давност – стимулира своевременното упражняване на субективните права и гарантира правната сигурност, както и с нормативната обвързаност на давността с изискуемостта на основание чл. 114, ал. 1 ГПК, от който момент самият кредитор може да търси изпълнение на отделните непогасени и падежирали вноски. 

Във всички хипотези, на основание чл. 7, ал. 3 и чл. 411, ал. 1, т. 3 ГПК, съдът трябва да откаже да издаде заповед за изпълнение, когато искането касае неравноправна клауза в договор сключен с потребител или има обоснована вероятност за това. Ако заявителят твърди, че клаузата е индивидуално уговорена с потребителя по см. на чл. 146 ЗЗП, той трябва да докаже това в исковия процес, като за това той носи доказателствена тежест.

Когато недостатъците на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение не се отстранят в предвидения срок, съдът трябва да откаже да издаде заповед за изпълнение. А при уважаване на заявлението биват издавани заповед за незабавно изпълнение, която не подлежи на обжалване освен в частта за разноските (чл. 413, ал. 2 ГПК); разпореждане за незабавно изпълнение, което подлежи на обжалване от длъжника; разпореждане за издаване на изпълнителен лист, което подлежи на обжалване (чл. 418, ал. 4 и чл. 407 ГПК).

Съгл чл. 417, ал. 1 ГПК, заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на: 

1. акт на административен орган, по който допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища –

Напр. разпоредбите на чл. 196 от Закона за устройство на територията, съгласно които при премахване на негодни за ползване или застрашаващи сигурността строежи когато в заповедта на кмета на общината е допуснато предварително изпълнение или тя не е изпълнена в определения срок, строежът се поправя, заздравява или премахва от общината по ред, определен с наредба на общинския съвет, като  въз основа на влязлата в сила заповед и протокол за извършените разходи се издава заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс; 

2. документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, и общините, или извлечение от счетоводните книги на банка, към което е представен документът, от който произтича вземането на банката, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия –

При всички положения счетоводните книги трябва да са водени редовно, а счетоводните вписвания важат за вземания произтичащи от договор. Когато кредиторът е банка, извлечението е от сметката на кредитополучателя, счетоводната отчетност по съответния кредит.

Това извлечение трябва да удостоверява ликвидността и изискумостта на вземането, да съдържа информация относно:

  • броя на вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени, и общия размер на просрочената сума (необходима е и информация за изплатените от длъжниците суми и следователно за това от части от кои вноски по кредита се състоят претендираните вземания. Затова, за да може съдът да провери евентуална неравноправност на някои клаузи в договор за кредит кредиторът трябва да уточни как са формирани аритметически претендираните вземания и от части от вземанията за кои вноски се състоят);
  • общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва;
  • размера на обезщетението за забава за просрочените плащания.

Вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банкатата е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Съобразно т. 18 от ТР № 4/ 2014 г., ОСГТК на ВКС, ако заявителят твърди наличието на предсрочна изискуемост на кредита, е необходимо заедно със заявлението и извлечението да представи и препис от надлежно връчена покана до длъжника, която съдържа ясно и точно формулирано изявление за обявявяване на цялата кредитна експозиция за предсрочно изискуема;

3. нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи –

Не може да се издаде заповед за незабавно изпълнение за вземане, породено в резултат на разваляне на договора, обективиран в документ по чл. 417, т. 3 ГПК – още един от постулатите на ТР № 4/ 2014 г., ОСГТК на ВКС. Като съдът не може да преценява валидността на нотариалното удостоверяване на подписите. Тази проверка трябва да се извърши в рамките на исковото производство по реда на чл. 422 ГПК за установяване съществуването на самото вземане (опр. № 143/ 2010 г., ВКС). Но все пак представения документ трябва да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника със съдържание и в размер, отразен в заявлението;

4. извлечение от регистъра на особените залози за вписано обезпечение и за започване на изпълнението – относно предаването на заложени вещи – 

При все че съгл. чл. 35, ал. 1 от Закона за особените за особените залози, когато залогодателят не окаже необходимото съдействие за изпълнение върху заложеното имущество или за запазването му, заложният кредитор въз основа на извлечение от регистъра за вписан залог и вписано пристъпване към изпълнение може да поиска от съдебния изпълнител предаването на заложените вещи по реда чл. 521 ГПК, т.е. без да се изважда заповед за изпълнение и изпълнителен лист;

5. извлечение от регистъра на особените залози за вписан договор за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената или договор за лизинг – относно връщането на продадени или отдадени на лизинг вещи –

Договорът за лизинг трябва да е вписан в ЦРОЗ. Принципно в ЦРОЗ не се вписват актове, а обстоятелства. А вземането за връщане на вещта възниква в резултат на развалянето на договора, което се осъществява с едностранно волеизявление на кредитора, което пък трябва да се получи от длъжника. Според трактовката в т. 4в от ТР № 4/ 2014 г., ОСГТК на ВКС, за издаване на заповедта за незабавно изпълнение е необходимо и представяне на самия договор. Заявителят трябва да докаже настъпването на изискуемостта;

6. договор за залог или ипотечен акт по чл. 160 и чл. 173, ал. 3 ЗЗД –

Това е основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение и срещу третото лице, учредило залог или ипотека за обезпечаване на чуждо задължение (опр. № 531/ 2012 г., ВКС);

7. влязъл в сила акт за установяване на частно държавно или общинско вземане, когато изпълнението му става по реда на този кодекс; 

8. влезли в сила задължителни предписания на органи на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ до работодател за изплащане на забавени повече от два месеца парични задължения по трудови правоотношения; 

9. акт за начет –

Съдът проверява дали актът е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо за изпълнение вземане срещу длъжника (опр. № 333/ 2010 г., ВКС);

10. запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или купони по нея. Когато ценната книга обезпечава вземане, произтичащо от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилага договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия –

Те трябва да са съставени в предписаната от закона форма и да съдържат посочените от закона белези. В ТР № 4/ 2014 г. се застъпи тезата, че не е допустимо издаване на заповед за незабавно изпълнение, когато в записа на заповед е направена добавка относно наличието на каузално правоотношение, само ако направената добавка отрича безусловния характер на поетото задължение.

В сила от 01.07.2024 г. са ал. 2 и 3 на чл. 417 ГПК, указващи че при подаване на заявление по електронен път заявителят прилага копие от документа по ал. 1, на който се основава заявлението му. В 7-дневен срок заявителят представя на съда оригинала на документа, когато той е нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите; договор за залог или ипотечен акт по чл. 160 и чл. 173, ал. 3 ЗЗД; запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или купони по нея, като условие за редовност на заявлението. При подаване на заявление писмено на хартиен носител заявителят трябва да представи оригинала на тези документи, а в останалите случаи по ал. 1 – заверен от него препис от документа.

Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист, може да се обжалва от молителя в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба, от която не се представя препис за връчване. Препис от заповедта за изпълнение и копие от документа, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лист, се връчва на длъжника от съдебния изпълнител.

Спиране на изпълнението 

Според разпоредбата на чл. 420, ал. 1 ГПК, възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, ал. 1, т. 1 – 9, освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 ЗЗД. Когато длъжникът е потребител, обезпечението е в размер до една трета от вземането. 

Съдът, постановил незабавното изпълнение, може да го спре и без да е необходимо обезпечението по ал. 1, когато е направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства, че: 

1. вземането не се дължи; 

2. вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител (съгл. чл. 146 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално); 

3. неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител. 

Определението по искането за спиране може да се обжалва с частна жалба. А определението за спиране подлежи на незабавно изпълнение, независимо от обжалването му.

В чл. 421 ГПК пък е регламентирано частично спиране на изпълнението, когато при няколко задължени лица обезпечението по горепосочения член служи само за лицето или за лицата, за които е представено. Когато възражението се отнася само за част от вземането, съдът спира предварителното изпълнение само за съответната част от вземането.

Така и съобразно т. 14 от ТР № 4/ 2014 г., ОСГТК на ВКС, при издадена заповед за незабавно изпълнение подаденото възражение не спира незабавното изпълнение, освен при предпоставките за спиране на изпълнението.

Защитата на длъжника

Според новелата на чл. 414, ал. 1 ГПК, длъжникът може да възрази срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея. Обосноваване на възражението не се изисква (тоест няма значение дали длъжникът оспорва задължението, неговата изискуемост и т.н.), освен в случаите, когато се прави при изпълнение в срока за доброволно изпълнение. В последната хипотеза, към възражението се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.

При издадена заповед по чл. 417 от ГПК, съдебен изпълнител връчва на длъжника покана за доброволно изпълнение, както и заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист. При неподаване на възражение в срок, заповедта влиза в сила.

Срокът за възражение срещу издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК тече от връчването й на длъжника от съдебния изпълнител, на което не се приравнява връчването на поканата за доброволно изпълнение, в която е посочена заповедта за изпълнение, страните и задължението, без заповедта да е приложената към поканата, приема ВКС в реш. № 171/ 2020 г.

Заповедта за незабавно изпълнение по чл. 418 ГПК не подлежи на обжалване освен в частта за разноските (чл. 413, ал. 1 ГПК). Защитата на длъжника е чрез възражението по чл. 414 ГПК, а ако е погасил задължението в срока по чл. 412, т. 8 (т.е. в едномесечния срок от връчване на заповедта) – по реда на чл. 414а ГПК (възражение при изпълнение в срока за доброволно изпълнение). Когато вземането се оспори, кредиторът предявява положителен установителен иск по чл. 422 ГПК. А след влизане в сила на заповедта длъжника може да се брани чрез възражението по чл. 423 ГПК.

Разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение може да се обжалва с частна жалба в едномесечен срок от връчване на заповедта. Частната жалба се подава едновременно с възражението срещу заповедта (чл. 419, ал. 1 ГПК). Обжалването на разпореждането за незабавно изпълнение не спира изпълнението. 

Разпореждането за незабавно изпълнение ще бъде отменено от въззивния съд, когато:

  • документът не е редовен от външна страна или
  • не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника или
  • когато според представения документ изискуемостта на вземането е в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство, изпълнението на задължението или настъпването на обстоятелството трябва да бъдат удостоверени с официален или с изходящ от длъжника документ и такъв документ не бъде представен или пък
  • вземането се основава на неравноправна клауза в договор сключен с потребител.

С жалбата срещу разпореждането за незабавно изпълнение длъжникът не може да оспорва вземането, но може да се позовава на неравноправна клауза, когато е потребител.

В случай на отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение въззивният съд ще обезсили и издадения вече изпълнителен лист. Тогава кредиторът има възможност да предяви положителен установителен иск по чл. 422 ГПК.

На следващо място, съгласно постоянната практика на Съда на Европейския съюз,

въведената с Директива 93/13 относно неравноправните клаузи, система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на по – слаба страна спрямо продавача или доставчика от гледна точка както на преговорните си възможности, така и на степента си на информираност. С оглед на това положение на по – слаба страна член 6, параграф 1 от тази директива предвижда, че неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя. 

Според решение на СЕС от 17.05.2022 г. по дело C‑600/ 19, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която поради действието на силата на пресъдено нещо и на преклузивния срок не позволява нито на съда в производството по принудително изпълнение върху ипотекиран имот да провери служебно неравноправния характер на договорни клаузи, нито на потребителя — след изтичането на срока за подаване на възражение — да се позове на неравноправността на тези клаузи в това производство или в последващо производство по установителен иск, когато при образуването на производството за принудително изпълнение върху ипотекиран имот посочените клаузи вече са били проверени служебно от съда относно евентуално неравноправния им характер, но съдебното решение, с което се допуска принудителното изпълнение върху ипотекирания имот, не съдържа никакви мотиви, дори в обобщен вид, свидетелстващи за извършването на тази проверка, и в това решение не е посочено, че преценката на съда след посочената проверка повече не може да бъде оспорвана, тъй като не е направено възражение в посочения срок.

А несъобразяване с решения на СЕС пък обуславя възможност за търсене на отговорност по ЗОДОВ.

С влизане в сила на заповедта за изпълнение давността се прекъсва и започва да тече нова 5 – годишна давност, така длъжника няма как да се позове на давност за предходен период.

Това се потвърждава и с мотивите на  реш. № 50295/ 2023 г. на ВКС, които е полезно да бъдат приобщени. Въпросът, по който касационното обжалване е допуснато, се свежда до предоставените от закона възможности за защита на длъжника чрез позоваване на погасителна давност срещу заповедта за незабавно изпълнение (по чл. 417 ГПК) и изпълнителния лист, с които се е снабдил кредиторът.

По този въпрос върховните съдии приемат, че когато кредиторът се е снабдил със заповед за изпълнение, в т.ч. по чл. 417 ГПК, длъжникът може да оспори вземането, позовавайки се на погасителна давност: 1) с възражението, подадено в срока по чл. 414 ГПК; 2) с отговора на исковата молба по чл. 422 ГПК – когато подаденото в срок възражение е необосновано, и 3) с отрицателен установителен иск. Отрицателният установителен иск може да е предявен преди момента, в който длъжникът е узнал за издадената заповед за изпълнение. Тя влиза в сила, само когато вземането е безспорно установено – с влязло в сила решение или поради това, че длъжникът не го е оспорил, упражнявайки предоставените му от закона възможности (чл. 416 ГПК).

С отрицателния установителен иск длъжникът оспорва вземането и когато искът е предявен до изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, заповедта за изпълнение не влиза в сила. По правило, основанието не е индивидуализиращ белег при отрицателните установителни искове, а в тежест на кредитора (на ответника) е да докаже съществуването на оспореното вземане. Давността обаче не се прилага служебно, което предполага длъжникът да се позове на давността (чл. 120 ЗЗД).

Невлязлата в сила заповед за незабавно изпълнение е изпълнително основание (чл. 404, т. 1 ГПК). Като се позовава на давност обаче, длъжникът не може да постигне отмяна на разпореждането за издадения изпълнителен лист (арг. от обратното по чл. 419, ал. 3 ГПК). Само защото се позовава на давност, длъжникът не може да постигне и спиране на изпълнението по чл. 420 ГПК.

След влизане в сила на заповедта за изпълнение длъжникът трябва да основе отрицателния си установителен иск на факти, които са настъпили след приключилото съдебно дирене пред последната инстанция, разгледала спора по същество (когато вземането е установено с влязло в сила решение), респ. на факти, които са настъпили след изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК (когато заповедта е влязла в сила поради неподаденото в срок или оттеглено възражение). 

Като се позовава на давност, длъжникът не може да постигне отмяна на влязлото в сила решение, с което е установено съществуването на вземането, а заповедта е влязла в сила. Фактите от значение за давността, изтекла до предявяването на иска, не са нови за длъжника, а и не подлежат на установяване с документи, с които при полагане на дължимата грижа той да не е могъл да се снабди. Докато е траел процесът, давност не тече (чл. 115, б. „ж“ ЗЗД), а след приключилото съдебно започва нова, която силата на пресъдено нещо поражда, а не обхваща. 

Като се позовава на давност, длъжникът не разполага и с отрицателния установителен иск по чл. 424 ГПК. Законът предоставя тази защита на длъжника, когато заповедта за изпълнение е влязла в сила поради неподаденото в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК или оттеглено възражение. Фактите от значение за давността, настъпили до изтичането на срока обаче също не са нови за длъжника, а и не подлежат на установяване с документи, с които при полагане на дължимата грижа той да не е могъл да се снабди. 

А когато изпълняемото право не съществува?

Правото на принудително изпълнение на взискателя предпоставя съществуването на изпълняемото право. По тази причина изпълняемото право на взискателя спрямо длъжника е предпоставка за допустимост на изпълнителния процес. Липсата на изпълняемо право отнема материалноправната основа на принудителното изпълнение. Тогава удовлетворяването на взискателя е лишено от правно основание и недължимо полученото подлежи на връщане. Несъществуването на изпълняемото право може да бъде установено и след приключване на изпълнителния процес, гласи ТР № 4/ 2017 г. на ОСГТК на ВКС.

В него се констатира също, че несъществуването на изпълняемото право може да бъде установено и след приключване на изпълнителния процес. Принудителното осъществяване на вземането не лишава нито длъжника, нито третото лице, дало реално обезпечение на чужд дълг, от възможността да се защитят от материалнонезаконосъобразния изпълнителен процес. Те могат да оспорят с иск съществуването на вземането (а трето лице – и на обезпечението), както по време, така и след приключване на принудителното изпълнение. Привидният кредитор дължи и обезщетение за всички причинени вреди (чл. 45 ЗЗД).

Използвани източници: