Някои моменти при спорове с електроразпределително дружество

Поради факта, че продажбата на ел. енергия се подчинява на правилата на търговската продажба, електроразпределителното дружество следва да докаже, че е доставило точно определено количество електрическа енергия, за да може потребителят да дължи заплащането на стойността на такава енергия. Съобр. чл. 98а от Закона за енергетиката, крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия.

Корекция на сметката

Най – общо, корекциите се осъществяват като първо се изготвят констативни протоколи и справки за начислена енергия, след което дружеството е задължено да уведоми клиента за сумите, които дължи или които ще му бъдат възстановени със следващо плащане. Срещу стойността на фактурата клиентът може да възрази писмено пред дружеството.

Ако мрежовият оператор е начислил ел. енергия, защото твърди, че абонатът е манипулирал средството за техническо измерване (СТИ), съществува съдебна практика, според която в едно съдебно производство дружеството трябва да представи доказателства относно момента на извършването й или такива, от които да следва извод, че тя е резултат на виновни действия на потребителя.

Дори да се приеме, че начисленото количество ел. енергия е потребено, по делото трябва да се установи в кой часови диапазон то е доставяно и потребявано, респ. за какъв период от време. 

Биват изискани от ответното дружество, в съдебно производство, напр.:

  • резултатите от прочита на паметта на СТИ, в случай, че допълнителното количество ел. енергия е начислено след софтуерно прочитане на паметта на СТИ;
  • протокол (за който ще стане дума) от евентуален демонтаж на СТИ, и ако този протокол е подписан от свидетели, трябва да се призоват в съдебното заседание;
  • справки за потреблението на ел. енергия за, и други.

Кой е задължен да поддържа измервателния уред в изправност?

За да е възможно да се отчита правилно преминалото количество ел. енергия, СТИ трябва да е годно по смисъла на Наредбата за измерванията.

Съгласно чл. 120, ал. 1 от Закона за енергетиката, електрическата енергия, доставена на крайни клиенти, се измерва със средства за търговско измерване – собственост на оператора на електропреносната мрежа, оператора на съответната електроразпределителна или затворена електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента. Ето защо, задължението да поддържа измервателния уред в изправност е на електоразпределителното дружество. Което пък, както вече се посочи, ако смята, че има виновно поведение на потребителя и претендира в негова тежест да бъдат вменени последиците от установено неправомерно въздействие върху средството за техническо измерване, е необходимо да разполага със съответните доказателства. Това е така, защото самото СТИ е възможно да има дефект и да отчита неточно потребената ел. енергия. Именно затова операторите са задължени да извършват периодични проверки и отчитане на СТИ.

Последващата проверка на средството за измерване

Съгл. чл. 43, ал. 1 от Закона за измерванията, последваща проверка се извършва на средствата за измерване в употреба и се удостоверява със знаци за последваща проверка. Тази проверка се извършва периодично или след ремонт на средствата за измерване. Последващата проверка се извършва и преди изтичането на срока на валидност на първоначалната или периодичната проверка в случай на унищожаване на знака или по желание на лицето, което използва средството за измерване.

И подзаконов нормативен акт като Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, в чл. 841, ал. 1 посочва, че последващата проверка на средствата за измерване се извършва за установяване на съответствието им с одобрения тип и с изискванията за максимално допустими грешки при употреба, освен ако е посочено друго в глава втора.

Но сам по себе си фактът на неизвършена последваща метрологична проверка не е достатъчен, за да обоснове извод, че един електромер е неизправен, но несъмнено се поставя под съмнение годността му той да служи като СТИ. 

Затова за доказване изправността  му  трябва да  бъде извършена метрологична експертиза, която е от естество да санира неизвършването на последващата проверка в предвидените срокове, доколкото нейните задачи и използвани методи са напълно идентични със задачите, които се поставят при последващата метрологична проверка и ползваните от нея методи -съгласно чл. 58 ал. 1 от Закона за измерванията, метрологичната експертиза се извършва чрез изследване и определяне състоянието на средството за измерване, включително неговите технически и метрологични характеристики, по заявление, подадено в териториалните звена „Мерки и измервателни уреди“ на Българския институт по метрология. Всяка от страните по договора може да поиска извършването на метрологична експертиза на средство за търговско измерване в отдел на Българския институт по метрология.

Протоколът при демонтиране на СТИ

Освен че при демонтирането на СТИ то трябва да се подложи на метрологична експертиза, ако не е преминало и подлежи на периодична метрологична проверка, или пък страните са поискали такава експертиза, то и самото демонтиране се извършва по строго определен начин, когато едно СТИ се изпраща на БИМ, а именно – чрез запечатването му в безшевна торба, пломбирането й с индивидуална пломба и отразяване на всички тези обстоятелства в констативен протокол, подписан освен от служителите на оператора и от двама свидетели при отсъствие на потребителя или негов представител. Впоследствие този протокол трябва да бъде и изпратен на клиента. Неспазването на тази процедура няма да позволи да бъде установено действителното състояние на електромера към момента на демонтирането му, т.е. дори електромера да се съхранява, дружеството не може да докаже, че състоянието, в което е към момента съответства на състоянието му към датата на демонтирането му. А не се ли докаже изправността на СТИ и метрологичната му годност да служи за нуждите на търговското разплащане, не може да се приеме, че отчетената от това СТИ ел. енергия за конкретните месеци е реално потребена от абоната и се дължи заплащането й.

Важността на този протокол за едно съдебно производство се състои в това, че в него се отразяват например констатирани неизправности, описание дали схемата на свързване е правилна, а отчетените показания на електромера касаят ползваната ел. енергия до момента на евентуалната подмяна.

Впрочем, и при монтаж на един електромер се съставя констативен протокол, където също е възможно да се допуснат неточности. Напр. ако в протокола няма данни за наличието на стикер, съдържащ уникалния фабричен номер на електромера, няма да може да се приеме с категоричност, че електромерът е монтиран нов в обекта на потребление.

Кой измежду стария и новия собственик на един недвижим имот дължи заплащане на ел. енергия доставена след периода на прехвърляне на имота?

Договорните отношения между електроразпределителното дружество и клиента се прекратяват при промяна на собствеността или ползването на обекта. В решение № 205/ 2019 г., ВКС, се приема, че при действието на Закона за енергетиката, когато правото на собственост върху електроснабден имот е прехвърлено, старият собственик на имота, на когото е била доставяна електрическа енергия за битови нужди, не дължи цената на доставената енергия за периода, който следва изгубването на собствеността. 

Легалната дефиниция на понятието „битов клиент“ е в § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ – клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Дефиницията се отнася и за правоотношението по договора по чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ (по регулирани от комисията цени се сключват сделките с електрическа енергия между крайните снабдители и битови крайни клиенти – за обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, когато тези клиенти не са избрали друг доставчик).

Чрез легалната дефиниция на понятието „битов клиент“  Законът свързва качеството на длъжник на цената с качеството на собственик или на носител на ограниченото вещно право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е „за собствени битови нужди“.

Неизпълнено задължение по Общите условия не квалифицира бившият собственик на имота като длъжник на вземането за цена на доставената в имота електроенергия. След изгубването на собствеността, тази доставка обективно не обслужва „собствените битови нужди“ на бившия собственик, а тези на новия.

Върховните съдии все пак заключават, че неизпълнено задължение на бившия собственик на имота в определен в ОУ срок да съобщи на крайния снабдител за промените в собствеността, може да породи вземане за обезщетение на вреди.

При все че неизпълнението на задължението на потребителя да съобщи на дружеството промяната в собствеността на имота, обикновено не е скрепено със санкционни последици.

Използвани източници:

  • Закон за енергетиката;
  • Закон за измерванията;
  • Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол;
  • Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html