Характеристика на заповедното производство по чл. 410 ГПК
Адвокат Ивелин Йорданов, гр. Варна, но принципно работя на територията на цялата страна. За контакти: тел. 0876 196 193, e-mail: pravenanaliz@abv.bg. Кантората не дава безплатни консултации.
Чрез заповедното производство се създава съдебно изпълнително основание, като се избягва исковото производство, но все пак кой път да следва преценява кредиторът. Целта на заповедното производство е да се установи, че едно вземане не се оспорва, като съдът не проверява дали вземането съществува. Така издадената заповед за изпълнение представлява съдебно изпълнително основание за издаване на изпълнителен лист. За вземания за парични суми с размер над 25 000 лв. не е приложимо заповедно производство по чл. 410 ГПК.
Но отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК заявление за издаване на заповед за изпълнение за част от вземане, чийто общ размер е над 25 000 лв., според ТР № 4/ 2014 г., ОСГТК на ВКС.
Вземането трябва да бъде изискуемо към момента на депозиране на заявлението в съда, а това подлежи на доказване в хода на исковото производство, образувано по реда на чл. 422 ГПК, тъй като за кредитора не съществува задължение да прилага доказателства към заявлението по чл. 410 ГПК за твърдяната предсрочна изискуемост на кредита, в такъв смисъл е реш. № 123/ 2015 г., ВКС.
Също така, вземането трябва да бъде и индивидуализирано. В априорно посоченото Тълкувателно решение е прието по този повод, че ако в заявлението липсва надлежна индивидуализация на неговото основание, същото подлежи на отхвърляне, при което заповедният съд не може да извлича това основание от приложените към заявлението документи. Ако напр. вземането не е изискуемо, това може да се упомене във възраженията на длъжника.
Съгл. 410, ал. 1 ГПК, заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение:
1. за вземания за парични суми или за заместими вещи (родово определени движими вещи, защото само те могат да бъдат заместими), когато искът е подсъден на районния съд. Като паричните суми могат да бъдат вземания произтичащи от договорно основание, от непозволено увреждане, от неоснователно обогатяване, издръжка и др. (както се приема в реш. № 50/ 2012 г., ВКС). А и от търговска сделка, договор за обществена поръчка и др.
От друга страна, началният момент на изискуемостта на вземане по договор за потребителски кредит, съдържащ договореност за настъпването на предсрочна изискуемост при неплащане на определени вноски, не настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение кредиторът да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита – фрагмент от опр. № 370/ 2016 г., ВКС;
2. за предаването на движима вещ, която длъжникът е получил със задължение да я върне (напр. на основание договор за наем, заем за послужване) или е обременена със залог (т.нар. реален залог, когато обезпеченото със залога задължение е изпълнено) или е прехвърлена от длъжника със задължение да предаде владението, когато искът е подсъден на районния съд.
Заявлението съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията за съдържание на една искова молба и приложенията към нея (чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК). В заявлението се посочва и банкова сметка или друг начин за плащане. Към заявлението не се представят писмени доказателства, нито заявителят е задължен да посочи такива, освен когато вземането изхожда от договор с потребител, тогава към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Така е вменено задължение на съда да следи за неравноправни клаузи в потребителските договори в заповедното производство.
Заявлението и приложенията към него се подават писмено на хартиен носител или по електронен път чрез електронен формуляр, достъпен в Единния портал за електронно правосъдие (чл. 410, ал. 4 ГПК, в сила от 01.07.2024 г.).
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение се разглежда от районен съдия. В случаите, когато заявителят няма настоящ или постоянен адрес или седалище на територията на България, заявлението се подава по постоянния или настоящия адрес или седалището на длъжника.
Съгл. чл. 411, ал. 2 ГПК, съдът разглежда заявлението в закрито заседание и издава заповед за изпълнение в тридневен срок, освен когато:
1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението (срокът е преклузивен, т.е. ако заявителят не отстрани недостатъците на заявлението, съдът трябва да го отхвърли);
2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави;
3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това;
4. длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България;
5. длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.
При уважаване на заявлението съдът издава заповед за изпълнение, препис от която се връчва на длъжника и на заявителя. Заповедта за изпълнение не се мотивира.
Когато заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено по електронен път или заявителят е посочил електронен адрес, препис от издадената заповед за изпълнение се връчва на заявителя по електронен път, гласи чл. 411, ал. 3 ГПК, в сила от 01.07.2024 г.
Съдържание на заповедта за изпълнение
Заповедта за изпълнение съдържа и банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг начин за плащане, както и покана до длъжника да изпълни в едномесечен срок от връчването на заповедта. Освен това, в заповедта е отбелязано и указанието, че ако длъжникът не направи възражения пред издалия заповедта съд или не изпълни, заповедта за изпълнение влиза в сила и ще се пристъпи към принудително изпълнение.
Съобразно чл. 413, ал. 1 ГПК, заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските. А разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, може да се обжалва от заявителя с частна жалба, от която не се представя препис за връчване.
Възражението
Според разпоредбата на чл. 414, ал. 1 ГПК, длъжникът може да възрази срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея. Но когато възражение се депозира само срещу част от заповедта, а вземането в останалата част се признава, това трябва да се посочи изрично. Признанието, трябва да е изрично, а когато се прави от пълномощник на длъжника, последният следва да разполага с изрично пълномощно (опр. № 1235/ 2010 г., ВКС).
Обосноваване на възражението не се изисква (тоест няма значение дали длъжникът оспорва задължението, неговата изискуемост и т.н.), освен в случаите, когато се прави при изпълнение в срока за доброволно изпълнение. В последната хипотеза, към възражението се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.
Направеното изрично възражение за погасяване на вземането по давност във възражението по чл. 414 ГПК би следвало да се зачете от съда, разглеждащ исковото производство, дори и при неподаване на отговор по чл. 131 ГПК.
Законът указва, че възражението се прави в едномесечен срок от връчването на заповедта, който не може да бъде продължаван. А в сила от 01.07.2024 г. е ал. 3 на чл. 414 ГПК, съгласно която възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител в който и да е районен съд или в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие.
Възражението е причината заповедта да не влезе в сила и съответно заявителят да трябва да предяви установителен иск по чл. 422 ГПК. Когато вземането се оспори, кредиторът предявява положителен установителен иск по чл. 422 ГПК, иначе рискува издадената заповед да бъде обезсилена (чл. 415, ал. 5 ГПК). А ако съдът откаже да издаде заповед за изпълнение, напр. искането се основава на неравноправна клаузав договор сключен с потребител, заявителят предявява осъдителен иск по чл. 415, ал. 2, т. 3 ГПК.
Но когато възражение не е подадено в срок или е оттеглено, заповедта за изпълнение влиза в сила. И тогава длъжникът не може да предяви отрицателен установителен иск за вземането, предмет на депозираното заявление, въз основа на факти, които до приключване на срока са се осъществили, освен ако не е знаел и не е могъл да знае за тях. Както е посочено и в разпоредбата на чл. 424, ал. 1 ГПК – Длъжникът може да оспори вземането по исков ред, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок. Искът може да бъде предявен в тримесечен срок от деня, в който на длъжника е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който длъжникът е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на вземането.
При възражение при изпълнение в срока за доброволно изпълнение,
освен че се прилагат, както се спомена, доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя, възражението заедно с приложенията се изпраща на заявителя с указания, че може да подаде становище в тридневен срок, като се посочват и последиците от неподаването на становище. Ако заявителят не подаде становище в указания срок, съдът обезсилва изцяло или частично заповедта за изпълнение, включително в частта за разноските.
Според новелата на чл. 415, ал. 1 ГПК, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си в следните случаи:
1. когато възражението е подадено в срок;
2. когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 (когато ответникът в продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда) и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението;
3. когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.
Искът се предявява в едномесечен срок от съобщението, като заявителят довнася дължимата държавна такса. А когато заявителят не предяви иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист, издаден по чл. 418.
Влизане в сила на заповедта за изпълнение
Когато възражение не е подадено в срок или е оттеглено, заповедта за изпълнение влиза в сила, гласи чл. 416, ал. 1 ГПК. Въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист и отбелязва това върху заповедта.
При настъпване, респ. стабилизиране изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по отношение на материализираното в нея вземане, то не може да се оспорва от длъжника по съображения, твърдения и факти, които е могъл и е следвало да заяви преди влизането й в сила – из реш. № 60172/ 2022 г., ВКС.
Когато съдът е издал изпълнителен лист въз основа на преценка, че заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е влязла в сила, а длъжникът твърди, че в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подал възражение срещу същата, защитата му следва да се осъществи по реда на чл. 407 ГПК, чрез обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист (т. 6 на ТР № 4/ 2014 г., ОСГТК на ВКС), а когато длъжникът твърди, че не е могъл да подаде възражение срещу заповедта поради ненадлежно връчване на същата, приложимият ред за защита е този по чл. 423 ГПК (възражение до въззивния съд). В реш. № 60172/ 2022 г., ВКС, се съдържа и констатацията, че именно защото законът е предвидил изрични и специални способи за защита на длъжника в заповедното производство, общият ред (чрез установителен иск за недължимост или осъдителен иск за връщане събрани суми при влязла в сила заповед за изпълнение) за оспорване на вземането е недопустим.
В сила от 01.07.2024 г. е ал. 2 на чл. 416 ГПК, предвиждаща, че при предявен иск за установяване на вземането заповедта за изпълнение влиза в сила след влизането в сила на съдебното решение за установяване на вземането, като постановилият го съд издава изпълнителен лист за същото.
Използвани източници:
- Граждански процесуален кодекс;
- Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html.