pravenanaliz.eu

Адвокат Ивелин Йорданов – тел. 0876 196 193, e-mail pravenanaliz@abv.bg. Кантората не дава безплатни консултации.

Съгл. чл. 171, т. 4 ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се налага като принудителна административна мярка изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 ЗДвП, а тази разпоредба предвижда задължение за водач, на когото са отнети всички контролни точки, да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР, тъй като губи придобитата правоспособност.

Доказателствената тежест, че са налице всички законови предпоставки за налагането на процесната ПАМ е върху органа, който я е наложил. 

Така ответната страна следва да установи, че лицето е водач на МПС и притежава валидно СУМПС, както и че на водача са отнети максималният брой контролни точки и водачът не е върнал валидното си свидетелство за управление в съответната служба на МВР. 

Целта на мярката по чл. 171, т. 4 ЗДвП е като изземе документа, удостоверяващ правоспособност, и предвид факта на отнемането на всички контролни точки на съответния водач, който вече е неправоспособен, то да се осигури безопасността на движението по пътищата с оглед преустановяване възможността неправоспособните водачи да се легитимират като правоспособни такива. Ако административният орган не успее да докаже, че към датата на издаване на процесната ПАМ жалбоподателят е бил неправоспособен водач, то и целта на мярката не може да бъде постигната. Съответно и заповедта ще се яви издадена в противоречие на принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 1 АПК, според който административният орган упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. А и хипотеза, когато има издаване на ново СУМПС, след което то бъде иззето чрез ЗППАМ, защото административния орган счита, че контролните точки на водача са изчерпани още преди издаването на свидетелството, също противоречи на принципа на съразмерност.

Съобразно разпоредбата на чл. 22 ЗАНН, ПАМ се налагат с цел предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Така, ако ПАМ бъде наложена напр. години след момента, когато предпоставките за постановяването й са били налични, не е ясно по какъв начин ще се предотврати и преустанови извършването на друго нарушение или на вредните последици от извършеното. В този смисъл също би бил нарушен и принципът за съразмерност, прокламиран в чл. 6, ал. 5 АПК.

Контролните точки по Закона за движение по пътищата са средство за отчитане на установени нарушения.

Контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление. При налагане на наказания за нарушенията в наказателното постановление се отбелязват броят на отнетите и броят на оставащите контролни точки. Броят на отнетите, възстановените и оставащите контролни точки за всеки водач на МПС се водят на отчет от отдел/ сектор „Пътна полиция“ при СДВР/ ОДМВР по местоотчет на водача и се отразяват в автоматизираната информационна система.

Отнемането им не е самостоятелно административно наказание или принудителна административна мярка, затова и не би следвало да подлежи на самостоятелно обжалване, а е фактическо действие с контролно – отчетен характер, което изпълнява предупредителна (по отношение на водачите) и информационна (от гледна точка на контролните органи) функция. При отнемане на контролни точки съответният административен орган действа в условията на обвързана компетентност.

Съгл. чл. 2 от Наредба № Із-2539/ 17. 12. 2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, в сила от 23.03.2018 г., максималният размер на контролните точки за отчет на извършваните нарушения на Закона за движението по пътищата е 39. При първоначално издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство притежателят му получава 26 контролни точки за отчет на извършваните от него нарушения на ЗДвП. След придобиване на 24 месеца стаж като водач на моторно превозно средство притежателят на свидетелството за управление на моторно превозно средство получава допълнително 13 контролни точки за отчет на извършваните от него нарушения на ЗДвП.

При следващо издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство броят на наличните контролни точки не се променя. В Наредбата са описани и за кои нарушения на Закона за движението по пътищата на водачите на МПС се отнемат контролни точки.

А съобразно чл. 157, ал. 5 ЗДвП, лице, което е загубило правоспособност да управлява МПС, след като е върнало свидетелството си за управление, има право да бъде допуснато до изпит не по – рано от 6 месеца от датата, на която е върнато свидетелството.

Възстановяване на контролни точки

Броят на контролните точки за отчет на извършваните нарушения се възстановява до максималния размер от 39 точки, а за новите водачи – до 26 точки.

А броят им се възстановява:

1. чрез частично увеличаване с 1/3 от максималния брой точки след преминато допълнително обучение, но не повече от веднъж за срок от 1 година, при условие че водачът е изпълнил задълженията си по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП;

2. служебно, след изтичане на две години, считано от датата, на която е влязло в сила последното наказателно постановление, с което на водача са отнети контролни точки.

Според разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Изискването за мотивираност е изпълнено, когато са посочени фактическите основания за издаването на административния акт и правната норма, която предвижда последиците от настъпването им. С оглед разпределението на доказателствената тежест органа е този, който следва да докаже наличието на фактическите и правните основания за издаване на оспорения акт.

Обстоятелството, че в заповедта за прилагане на ПАМ не са индивидуализирани наказателните постановления, по силата на които са отнети притежаваните от касатора контролни точки и липсват фактически основания за произнасянето на органа, води до незаконосъобразността й (реш. № 2916/ 2013 г., ВАС). 

По делото трябва да бъдат и приложени, от административния орган, наказателните постановления, заедно с разписките към тях, доказващи че са връчени на нарушителя, респективно че са влезли в сила. В случай, че постановленията са бракувани и унищожени (което впрочем се протоколира) или по друга причина не бъдат представени в съдебното производство, то съдът ще счете, че няма никакви доказателства, че тези НП  са издадени, че с тях за нарушения на ЗДвП на нарушителя са отнети контролни точки, че са надлежно връчени и са влезли в законна сила. Това е основният аргумент при обжалване на такава ПАМ, за да може на жалбоподателят да бъде издадено ново СУМПС с налични контролни точки.

При представяне от Пътна полиция в съдебно производство на справка за нарушител, отразяваща обстоятелствата относно издадените на жалбоподателя СУМПС, НП, АУАН и фишове, то тя има доказателствена стойност единствено относно факта, че тези обстоятелства са отразени в информационната система на МВР по представения в справката начин, но не и факта на тяхното настъпване, предвид което наличието й към доказателствения материал не удовлетворява необходимостта от доказване на фактическите и правните основания за издаване на оспорения акт от страна на административния орган. В този смисъл е и практиката на ВАС, обективирана в решения №  10354/ 2015 г., № 1970/ 2016 г., № 5484/ 2022 г.  и др. А и често в справките за нарушенията на лицето и за контролните му точки липсват имена на издател на тези справки и подпис на длъжностното лице, което ги е изготвило.

Впрочем, когато нарушителят не е намерен на адреса си, за да му бъде връчено НП, в него следва да се отбележи на коя дата нарушителят е бил търсен на посочения адрес за връчване на НП, както и отбелязване че не е открит на адреса. Първото има значение за установяване факта на влизане на НП в сила, тъй като съгласно чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, дата отбелязана върху НП доказва, че органа е извършил опит да го връчи на наказаното лице. От което следва, че от тази дата започва да тече и определеният срок за обжалването му. И едва след изтичане на този срок и ако НП не е обжалвано от нарушителя, НП влиза в сила.

Отмяната по съдебен ред на НП

послужило като основание за издаване на ЗППАМ, налага извод, че същото не е влязло в сила към датата на издаване на заповедта. Следователно то не е годно основание за отнемане на контролни точки на водача.

Съдебно – графологичната експертиза

С такава експертиза може да се установи, че наказателните постановления не са връчени срещу подпис на нарушителя съобразно чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Обикновено методът на изследване при тази експертиза е сравнително -идентификационен. Документите се изследват за следи от триене, зачертаване, зацапване, следи от предварително нанесени щрихи и контури, следи от коректори. А подписите дали са ясни, четливи, имат ли достатъчен брой идентификационни признаци, годни ли са за сравнително изследване.

Компетентността на издателя на акта

Съгласно чл. 189, ал. 1 ЗДвП, актовете за установяване на нарушенията по този закон се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в същия. Кои са тези служби се определя от Министъра на вътрешните работи съгласно чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и това са напр. служителите на „Пътна полиция“ на Сектор КАТ към съответните Областни дирекции „Полиция“, съответно подведомствените им Районни полицейски управления. Това се доказва чрез съответната актуална заповед на министъра на вътрешните работи, а и актуална заповед на началника на ОДМВР, с която пък се оправомощават длъжностните лица в ОДМВР, които напр. да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. Също така, материалната компетентност на издателя на акта се установява и чрез доказателства удостоверяващи заеманата от издателя на акта длъжност към датата на неговото издаване, както и пречислеността на съответната длъжност към определен сектор или звено, с оглед заложените в упълномощителната заповед изисквания и доколкото правомощията не са делегирани поименно, а са предоставени на държавните служители от конкретни сектори и звена.

Необходимо е да се представят от административния орган и график за съответния месец  за работа на служителите, както и отчет по наряди по територии за конкретна дата. Липсата на компетентност на издателя на административния акт винаги е порок, обуславящ неговата нищожност.

Трябва и да се знае, че служебното правоотношение възниква от деня на встъпване в длъжност. Съобразно чл. 161, ал. 1 Закона за МВР, изпълнението на служебните задължения на държавните служители започва с встъпването им в длъжност, което се удостоверява с акт за встъпване в длъжност. Държавните служители по ЗМВР встъпват в длъжност не по – късно от 30 дни от датата на издаване на заповедта им за назначаване, освен ако в нея е посочен друг срок. Сходна е формулировката и при преназначаване, предвид Наредба № 8121з – 310/ 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в министерството на вътрешните работи. Така, актът за встъпване в длъжност и заповедта за назначаване са други изискуеми документи спрямо въпроса за компетентността.

Кога се издава ново СУМПС

Съгл. чл. 24, ал. 4 от Наредба № I-157 за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, отнетите свидетелства за управление на МПС с наложено наказание лишаване от право да се управлява МПС поради отнемане на всички контролни точки не се връщат на лицето. На водача се издава ново свидетелство. При възстановяване на правоспособност поради отнемане на контролните точки на водача също се издава ново свидетелство за управление на МПС (чл. 14, ал. 1 ibid.).

Принципно не съществува пречка админинистративният орган да издаде нова ЗППАМ, ако са налице предпоставките за това, но с коректно посочване на всички факти и обстоятелства от значение за случая. Нищожна би била наложена втора ПАМ при идентични фактически и правни основания.

Интерес представлява реш. № 8121/ 2016 г. на Административен съд – София – град, относно следния казус – отменена ПАМ от съда, впоследствие жалбоподателят депозира искане в Пътна полиция за преиздаване на СУМПС, чийто срок междувременно бил изтекъл. От административния орган обаче му възразяват, че предстои да се издаде нова ПАМ, затова изрично му отказват да му издадат СУМПС.

В тази хипотеза, производството е по чл. 257 от АПК – бездействието на административния орган може да се оспори безсрочно.

В решението съдът констатира, че „въпросът за броя на отнетите контролни точки на жалбооподателя и за наличието на условията на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП към дата 13.01.2006 г. е решен със сила на пресъдено нещо,поради което и недопустимо е както пререшаването му, така и събирането на доказателства в тази насока”. И че след като на дадена дата е отразена в системата на КАТ отмяната на посочената ЗПАМ, то и към друга дата за ответника е съществувало задължение да приеме документите на жалбоподателя за подмяна на СУМПС. „Изпълнението на посоченото задължение не се препятства и не се влияе от каквито и да било други обстоятелства, включително и от наличието на обстоятелство за бъдеща заповед за налагане на ПАМ, която отново предполага отнемането на вече валидно СУМПС”. И в крайна сметка осъжда Началника на сектор ПП при СДВР в тридневен срок от получаване на препис от настоящото решение да приеме документи за подмяна на СУМПС.

Използвани източници:

• Закон за движение по пътищата;
• Административнопроцесуален кодекс;
• Наредба № I-157 за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина;
• Наредба № Із-2539/ 17. 12. 2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение;
• Закон за министерството на вътрешните работи;
• Закон за административните нарушения и наказания;
• Практика на Върховен административен съд – https://sac.government.bg/ .