Обезщетение по ЗОДОВ при оправдателна присъда или прекратяване на наказателното производство

Във връзка със завеждане на дело за претендиране на обезщетение по ЗОДОВ, бихте могли да ме потърсите на тел. 0876 196 193 или на e-mail pravenanaliz@abv.bg – адвокат Ивелин Йорданов, гр. Варна, но принципно работя на територията на цялата страна.

„Прокуратурата на РБ носи пълна отговорност престъпленията да бъдат различавани от други укорими действия” – фрагмент из реш. № 60245/ 2022 г. на ВКС и лайтмотив на настоящата публикация.

Съгласно чл. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при: 

1. задържане под стража, включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени, прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени, както и при всички други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, пар. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г.;

2. нарушаване на права, защитени от чл. 5, § 2 – 4 на Конвенцията; 

3. обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано; 

4. налагане на наказание по Наказателния кодекс или на административно наказание, когато лицето бъде оправдано или админис-тративното наказание бъде отменено; 

5. прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно; 

6. изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер; 

7. незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства; 

8. установено нарушение, извършено от орган на досъдебното производство чрез разгласяване на материали по разследването в нарушение на презумпцията за невиновност или при публично изявление, в което обвиняем се представя като виновен. 

Държавата отговаря и за вредите, причинени на граждани от съдебни актове по Закона за противодействие на корупцията.

Съгласно ТР № 7/2014г. на ВКС, ГО, Прокуратурата на Република България участва по делата по искове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ, по които е ответник и за които е приложим редът, предвиден в ГПК (чл. 2, ал. 3 ЗОДОВ).

Основанието за възникване отговорността на държавата

Постановлението за прекратяване на наказателното производство, в смисъла на т. 4 на ТР № 3/ 2005 г. на ОСГК на ВКС, като основание за възникване отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи, изисква то да е съобщено на лицето, което претендира вредите по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и лицето да не е поискало наказателното производство да продължи и то да завърши с оправдателна присъда. От влизането в сила на това постановление поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, а същото е разрешението и когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението, следва да се присъди законната лихва за забава върху размера на присъденото обезщетение.

Конкретно по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, в тежест на ищеца е да установи, че се е осъществил фактическият състав на посочената разпоредба,

а именно че спрямо него е поддържано обвинение, че досъдебното производство е прекратено, че са настъпили вреди за ищеца и е налице причинно – следствена връзка между вредите и действията на ответната страна, свързани с повдигане и поддържане на обвинение за извършване на престъпление. В тежест на ответника е да докаже възраженията си против иска.

Дори срещу дадено лице да не е имало реално привличане като обвиняем, от значение е че досъдебното производство се е водело срещу него. Лицето търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване дори и в случаите, когато производството е прекратено без да му е повдигнато обвинение. В този смисъл е решение № 425/ 2015 г. на ВКС.

Досъдебното производство може и да е образувано против неизвестен извършител, да е водено против такъв и да е прекратено против такъв. И лицето да не е привличано по никакъв начин като обвиняем, а да е участвало само като свидетел, дори с проведен един разпит, макар че може то да е водено именно с цел установяване на извършено от него престъпление от общ характер.

Съобразно чл. 4, ал. 1 ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Тоест отговорността на прокуратурата е обективна, като тя не е предпоставена от виновното поведение на съответно длъжностно лице.

Задържането

В решение № 95/ 2011 г., ВКС, постановено по правния въпрос дали по реда на ЗОДОВ може да  се претендира обезщетение за причинени вреди в резултат на наложена мярка за процесуална принуда задържане за срок от 72 часа, съдът е отговорил, че независимо дали се касае за задържане за срок за 72 часа по нареждане на прокурор за осигуряване на явяването на обвиняем пред съд или за наложена от съда мярка за неотклонение „задържане под стража“, при неоснователност на обвинението причинените в резултат на незаконното задържане неимуществени вреди подлежат на обезщетяване. А размерът на обезщетението за вредите от незаконно задържане се включва в общия размер на дължимото обезщетение, съгласно приетото в т. 13 от ТР № 3 на ВКС по тълк. д. № 3/2004 г. на ОСГК.  

И в по – скорошната съдебна практика, напр. постановеното по реда на чл. 290 ГПК от ВКС решение № 413/ 2016 г. е прието, че в размера на обезщетението следва да бъдат включени и болките и страданията претърпени от пострадалия във връзка с 24 – часовото му задържане.

Определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди

Законът не съдържа точни критерии за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, но посочва, че то се определя от съда по справедливост (чл. 52 ЗЗД). Съгласно ППВС № 4/ 1964 г. за обобщаване практиката за определяне на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане, справедливостта по чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Обезщетението трябва да е съразмерно с вредите и да отговаря както на конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост. Обезщетението трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта им вреди, така, че доколкото е възможно за по – тежките случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по – леките – по – ниско.

Справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД се извежда от преценката на конкретните обстоятелства – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение.

А в мотивите на реш. № 108/ 2018 г., ВКС е възприето, че справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид.

Във връзка с определяне на размера на обезщетенията за търпени от неоснователни действия на правозащитни органи вреди, от значение напр. са продължителността на наказателното преследване, личността на увредения и притежаваният от него авторитет в обществото, настъпилите промени в отношенията в семейството, допълнително настъпилите обстоятелства, които са се отразили на репутацията на лицето, негативното отражение в резултат на воденото наказателно производство върху душевното му състояние, както се приема в реш. № 16/ 2011 г., ВКС.

С оглед спецификата на фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, релевантен критерий е и дългият, несъобразен с разумния срок, период, през който е продължило наказателното преследване, характерът на престъплението по повдигнатото обвинение, дали повдигнатото обвинение е за едно или за няколко отделни престъпления – умишлени или по непредпазливост; дали ищецът е оправдан, респ. – дали наказателното производство е прекратено по всички обвинения срещу него, или по част от тях, а по други е осъден, дали срещу ищеца са водени и други наказателни производства (защото както заключава ВКС в реш. № 36/ 2022 г., когато ищецът е осъждан за предишни престъпления с налагане на наказание „лишаване от свобода”, той не изпитва от процесното обвинение моралното страдание на неосъждан човек, нито е уронен престижът му в обществото), публичното му разгласяване и свързаните с това последици, начина на живот, ценностна система и обичайната среда на пострадалия.

В реш. № 480/ 2013 г., ВКС, пък е подчертано, че обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността; накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служи още икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането, както и обстоятелството, че осъждането само по себе си също има ефект на репарация. Размерът на обезщетението не следва да бъде и източник на обогатяване за пострадалия.

Така, по делото трябва да се представят доказателства, които да установяват, че ищецът е претърпял неимуществени вреди в по – висок размер и с по – силен интензитет от обичайните.

Коректив на изпитаните неимуществени вреди са и свидетелските показания. От значение е и дали престъплението, за което е повдигнато наказателно преследване е тежко, какво е предвиденото в закона наказание, дали вследствие на наказателното производство е настъпило влошаване на здравословното състояние и/ или съществено влошаване на психическото състояние и съответно какви са медицинските прогнози, отражението на всичко това върху личния, социалния или професионалния живот.

Фактор е и изпитаният душевен дискомфорт, обусловен от притеснението от бъдещото развитие на производството, от евентуалното привличане на лицето като обвиняем, предаването му на съд и признаването му за виновен в извършването на престъплението, за което е образувано производството. Макар че тези вреди се презумират като обичайни и типични за лице, срещу което е предприето наказателно преследване, и не е необходимо ищецът да твърди изрично и да доказва такива вреди.

Отстраняване от длъжност

В реш. № 53/ 2020 г. на ВКС, се формулира изводът, чеотстраняването от длъжност, като следствие на воденото наказателно производство, макар и да е резултат от преценката на дисциплинарно – наказващия орган, щом е предпоставило настъпване на имуществени вреди в пряка и непосредствена последица, те следва да бъдат репарирани от прокуратурата като пропуснати ползи, изразяващи се в неполучено месечно възнаграждение.

И все пак, какво може да бъде паричното изражение на обезщетението

В реш. № 79/ 2018 г., ВКС, е постановено, че съгласно утвърдената съдебна практика при обичайните за причиненото от незаконното обвинение неудобство, притеснение, безпокойство, страх, се определя обезщетение около 1000 лв. за всяка година от наказателното производство.

А според реш. № 60315/ 2021 г., ВКС, въззивният съд не е съобразил вида и характера на процесуалната принуда, като не е отчел обстоятелството, че наказателното преследване е приключило с влизане в сила на определение за прекратяване, че наказателното производство е приключило за седем месеца, което е минимален срок, както и че не е вземана мярка за неотклонение.

Размерът на дължимото обезщетение според законовия критерий за справедливост не следва да надхвърля сумата от 1000 лева, и за този размер следва да бъде уважен предявения иск.  Ищецът – ответник по жалбата, не е доказал претърпени болки и страдания над обичайните такива, които да са произтекли само от незаконосъобразното обвинение.

Освобождаване от отговорност

Съгл. чл. 5 ЗОДОВ, ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи. Когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява.

Това означава да се установи поведение на пострадалия, което да е в причинно – следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от незаконосъобразните действия на държавните органи, за да се освободят те от отговорност. Може да се касае напр. за възпрепятстване хода на разследването, чрез укриване от властите, неявяване на разпити, отказ от даване на показания и др.

Давността

След прекратяване на едно наказателно производство започва да тече погасителен давностен срок за предявяване на иск за обезщетяване на вредите, причинени на лицето от незаконното обвинение. Тук се прилагат общите разпоредби на Закона за задълженията и договорите – чл. 110, така давността за предявяване на иск по ЗОДОВ, с оглед липсата на специална разпоредба в този закон, е 5 години.

И когато претенция за обезщетяването на тези вреди не е заявена в течение на пет години от напр. съобщаването на прокурорското постановление за прекратяването на наказателното производство на лицето, което претендира за обезщетяване на вредите и при отсъствието на основание за приложението на чл. 115 или чл. 116 ЗЗД, т.е. хипотезите, когато давността не тече или се прекъсва, то, в срока по чл. 131 ГПК ответника може да направи възражение за изтекла погасителна давност.

Законната лихва

По отношение на дължимата законна лихва на основание ТР № 3/ 2005 г. на ОСГК на ВКС, т. 4, отговорността на държавата по чл. 2 ЗОДОВ възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление, респ. от влизане в сила на постановлението за прекратяване, от който момент държавните органи изпадат в забава и дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение.

Разноските

Според разпоредбата на чл. 190, ал. 1 НПК, когато подсъдимият бъде признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата  –  т.е. за сметка на държавата остават извършените разноски от бюджета на съда или на съответния орган на досъдебното производство, като не е уреден въпросът за разноските, извършени от подсъдимия. Липсата на процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в наказателния процес налага извод, че изразходваните средства в хода на наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда или прекратено в хипотезите на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ представляват имуществени вреди за лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия, за която държавата дължи обезщетение на основание чл. 4 ЗОДОВ.

Използвани източници

  • Закон за отговорността на държавата и общините за вреди;
  • Наказателно – процесуален кодекс;
  • Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html.