pravenanaliz.eu

Задължението за полагане на грижи и даване на издръжка на непълнолетно дете от родител възниква от момента, в който детето е родено, по силата на закона, и съществува независимо дали е отправена покана за изпълнение.

Съгл. разпоредбите на чл. 143 от Семейния кодекс, всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Родителите дължат издръжка и когато детето е настанено извън семейството. 

Според новелата на чл. 144 СК, родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения.

Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. 

Правото на издръжка принадлежи на детето, а не на родителя, на когото е предоставено упражняването на родителски права. А когато детето е малолетно и поради това неспособно да получи изпълнение за издръжна, овластен за това по силата на чл. 3, ал. 2 ЗЛС е законният му представител – упражняващият родителските права родител – според реш. № 152/ 2020 г., ВКС, където се постулира още, че интересът на детето не се нарушава при авансовото плащане на издръжката. А когато детето е непълнолетно, то може да предяви иск за издръжка срещу другия родител, със съгласието на родителя упражняващ родителските права.

Важно е да се отбележи също, че лишеният от родителски права не се освобождава от задължението да издържа детето си. Но лишеният от родителски права поради виновно поведение не може да иска издръжка от детето си, по отношение на което е постановено лишаването.

Неизпълнението на съдебното решение относно родителските права няма отношение към правото на издръжка на децата. 

Размерът на издръжката 

Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата (чл. 142 СК).

Според константната съдебна практика, нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация, икономическите условия на живот. 

Родителят, комуто е предоставено упражняването на родителските права, по принцип следва да поеме по-малък размер от общата месечната издръжка на детето, доколкото дава част от нея в натура (из реш. № 60244/ 2022 г., ВКС).  Но няма пречка доброволно родителят който не полага преките грижи за детето да заплаща и по-голяма издръжка от съдебно присъдената.

Издръжката за минало време

Принципно издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди предявяването на иска.

Но ако към момента на решението за развод и съответно предоставяне упражняване на родителските права, детето живее при родителя, на когото то не е предоставено за отглеждане и упражняване на родителските права, началният момент на присъдената издръжка започва от привеждане на решението в изпълнение. Така в реш. № 225/ 2014 г., ВКС, е посочено, че неправилно е присъдена издръжка, дължима от бащата за период, през който е установено, че детето е живяло при него. Издръжката представлява средство за задоволяване на жизнени нужди. Тези нужди са били вече задоволени за времето, през което детето е живяло при бащата, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, поради което за този период е безпредметна. 

Съгл. чл. 150 СК, при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена.

Изменение на обстоятелствата е налице при трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице (намаленият размер на доходите обуславя намаляване на размера и на дължимата издръжка или когато задълженото лице страда от сериозни здравословни проблеми и лечението изисква много финансови средства), като за изменението на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от алтернативно посочените предпоставки.

Пример за съществено изменение на нуждите на издържания – от определяне на издръжката е изминала повече от година, през което време потребностите на детето, най – малкото от храна, подходящо облекло и обувки, лекарства, както и разноските по отглеждането му са се увеличили, налице е и промяна в икономическите условия на страната, обусловени от ръст на инфлацията, промяна на минималната работна заплата за страната.

Изменението пък на режима относно родителските права, настъпващо от влизане в сила на съдебното решение, също има значение на „промяна в обстоятелствата“ относно дължимата издръжка. И сдобиването на дължащия издръжка с друго малолетно дете, към което също е безусловно задължен, съставлява обстоятелство, което съдът следва да съобрази при определяне на размера на дължимата издръжка за първото дете.

Когато намаляването на доходите настъпи в периода след постановяване на първоинстанционно решение по иск за увеличение на присъдена издръжка, дължима от родител на дете, при подадена жалба от задълженото лице въззивният съд трябва да съобрази новонастъпилото обстоятелство.

Искът за изменение на издръжката е иск за бъдещо периодично вземане, което се присъжда, при основателност, от датата на исковата молба.

Добавка към издръжката

По искане на родител или на лицата по чл. 137 СК, на които са възложени грижи за детето, но не придобиващи родителски права и задължения, съдът може да определи добавка към определената по съдебен ред издръжка за покриване на изключителни нужди на детето до размер, до който родителят може да я дава без особени затруднения. Съдът определя и срока, за който се дължи добавката.

Невъзможността да се дава издръжка не погасява правото на издръжка изобщо и завинаги, а само за времето, докато тя продължава, според възприетото още в Постановление № 5/ 1970 г., Пленум на ВС. 

Тази невъзможност да се дава трябва да бъде пълна, обективна, независеща от волята на задълженото лице. В реш. № 58/ 2019 г. на ВКС се дават някои примери за обективна временна невъзможност родителят да доставя издръжка, напр. като: отбиване на редовната военна служба и наред с това липса на имущества и доходи от тях; изтърпяване наказание лишаване от свобода, но след конкретна преценка на възнаграждението, което получава съгласно чл. 78 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, и с другите му доходи и имущества, ако има такива. 

Изплащане на присъдена издръжка от държавата

Задължението на държавата за изплащане на присъдена на български гражданин издръжка за сметка на неизправния длъжник е израз на конституционните принципи като закрила на децата и подпомагане на отглеждането им, закрепени в чл. 14 и чл. 47, ал. 1 от Конституцията на Р. България. Държавата не замества в дълга по изпълнителното дело неизправния длъжник, а единствено изпълнява вместо него и за негова сметка задължението, като изплаща ежемесечно присъдената издръжка при наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки и доколкото са спазени нормативно регламентираните процесуални изисквания. 

Държавата изплаща присъдената на ненавършил пълнолетие български гражданин издръжка, когато по изпълнителното дело се установи, че длъжникът няма доходи и не притежава имущество, върху които да се насочи принудителното изпълнение. Размерът й се определя в съдебното решение, но не може да бъде повече от максималния размер, определян ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България. Например съобразно чл. 66 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г., максималният размер на присъдената издръжка, която се изплаща от държавата по чл. 152, ал. 1 от Семейния кодекс, за 2024 г. е 100 лв.

Съгл. чл. 152, ал. 6 СК, неизправният длъжник е задължен да възстанови платената от държавата издръжка заедно със законната лихва.

Издръжката се изплаща чрез общината по постоянния адрес на взискателя по изпълнителното дело с констативен протокол на съдебния изпълнител. Въз основа на писмено искане на взискателя съдебният изпълнител извършва цялостно проучване на доходите и имущественото състояние на длъжника, и когато съдебният изпълнител установи, че длъжникът няма доходи и не притежава имущество, съставя констативен протокол. Това проучване съдебният изпълнител трябва да извършва на  всеки 6 месеца. Частните съдебни изпълнители често отказват да се ангажират с всичко това, защото нямат финансова изгода. Иначе изискванията към този протокол и въобще цялата процедура, са регламентирани в Наредбата за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка.

Използвани източници:

• Семеен кодекс;
• Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html ;
• Наредба за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка.