Предпоставките за получаване на обезщетение при отказан достъп, отмяна или закъснение на полет

Във връзка със завеждане на дело от подобен характер, бихте могли да ме потърсите на тел. 0876 196 193 или на e-mail pravenanaliz@abv.bg – адвокат Ивелин Йорданов, принципно работя на територията на цялата страна.

Съгласно чл. 288 от Договора за функционирането на Европейския съюз, с оглед на упражняването на областите на компетентност на Съюза институциите приемат регламенти, директиви, решения, препоръки и становища. Регламентът е акт с общо приложение. Той е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави – членки.

Регламентът се прилага директно след влизането му в сила в държавите членки, без да е необходимо да бъде транспониран в националното законодателство. Също така, този акт може да създава права и задължения за физическите лица, които следователно може да се позовават на него директно пред националните съдилища.

Един такъв Регламент е и № 261/ 2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/ 91.

Този акт  влиза в сила на 17 февруари 2005 година и е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави – членки.

Този Регламент предоставя правото да получат фиксирано парично
обезщетение, без да носят тежест на доказване за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в безпокойство и неудобство (т. 2 от преамбюла на Регламента), на пътници, на които, съгласно чл. 1, т. 1 от Регламента, е отказан достъп на борда против тяхната воля, техният полет е отменен или закъснял.

Предоставена е защита както на пътници, заминаващи от летище разположено в държава – членка, така и на тези, които заминават от летище, разположено в трета страна за летище, разположено в държава-членка, когато превозвач от Общността извършва полета. Задълженията, които Регламентът предвижда, се поемат от опериращия въздушен превозвач, който извършва или има намерение да извърши полет, независимо от това дали със собствен самолет, на сух или мокър лизинг, или на друга база. Регламентът се прилага и спрямо чартърните полети.

В т. 5 от съображенията за приемане на Регламента изрично се сочи, че защитата по регламента се прилага както спрямо пътници с полети по разписание, така и тези, които са част от пакетни услуги. Съгласно чл. 2. 2.5. от Тълкувателните насоки за Регламента публикувани на 15. 06. 2016 г. в Официалния вестник серия ОВ С 214, Регламентът не се прилага при пътувания включващи няколко вида транспорт в рамките на един договор за превоз. Съгласно раздел 6 от тези Тълкувателни насоки, ако мултимодалното пътуване е част от пакет, включващ и други пътнически услуги, като например настаняване, отговорност за изпуснатия полет и за въздействие върху пакетното туристическо пътуване като цяло могат да носят неговите организатори.

В случаи на отмяна на пакетна екскурзия по причини, несвързани с отменен полет, Регламентът не се прилага. Неприложим е и за пътници, пътуващи безплатно или на намалена тарифа, която не се предлага директно или индиректно на всички клиенти. Въпреки това, той се прилага за пътници с билети, издадени в рамките на програма за формиране на редовни клиенти или на други търговски програми, от въздушен превозвач или туроператор.

Съобразно мотивите на решението по дело С-402/07 на Съда на ЕС, задължението за парично обезщетение по регламента тежи върху въздушния превозвач, тъй като именно с него конкретният пътник има сключен договор за превоз, по силата на който лицето има право да бъде превозено с полет, който не би трябвало нито да се отменя, нито да закъснява.

Според заложените дефиниции,“въздушен превозвач“ означава компания за въздушен транспорт с валиден лиценз за опериране, а „опериращ въздушен превозвач“ – въздушен превозвач, който изпълнява или има намерение да изпълнява полет съгласно договор с пътник или от името на друго лице, юридическо или физическо, имащо договор с този пътник.

Както се посочи, правата на пътниците, признати при определени условия, възникват когато им е отказан достъп на борда против тяхната воля, полетът им е отменен или закъснял („отказан достъп на борда“ означава отказ да се превозват пътници с даден полет, въпреки че те са се представили за качване на борда съгласно долуизброените условия, освен в случаите, когато има основателни причини да им се откаже достъп на борда, като например причини, свързани със здравето, безопасността или сигурността, или неподходящи документи за пътуване). Такова условие, според чл. 3 от Регламента, е пътниците да:

а) имат потвърдена резервация за съответния полет и, освен в случая с обявена отмяна с дни по – рано, се представят на гишето за регистрация,

– като е предвидено и в час, посочен предварително и в писмен вид (включително по електронен път) от въздушния превозвач, туроператора или упълномощен пътнически агент,

или, ако не е посочен час,

– не по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане; или

б) са прехвърлени от въздушния превозвач или туроператор от полета, за който са имали резервация, на друг полет, независимо от причината.

Според практиката на СЕС, тълкуване на чл. 3, пар. 2, б. „а” от Р., при положение, че пътникът разполага с потвърдена резервация от въздушния превозвач за съответния полет, то представянето му на гишето за регистрация на закъснял полет, чрез който е бил превозен, се презюмира. В този случай в тежест на въздушния превозвач е да проведе обратно доказване и да докаже, че пътникът не се е явил навреме за съответния полет. В негова тежест е и доказването във връзка с въпроса дали и кога пътникът е бил информиран за отмяната на полета.

Условията, при които следва да бъде извършен един полет са посочени в резервацията и издадената бордна карта/ самолетен билет, а именно дата на заминаване, час на излитане, час на кацане, кое летище, номер полет, коя е авиокомпанията. „Билет“ е валиден документ, даващ право на транспорт, или нещо еквивалентно на нехартиен носител, включително електронна форма, издаден или одобрен от въздушния превозвач или негов упълномощен представител, докато „резервация“ означава фактът, че пътникът има билет или друго доказателство, което показва, че резервацията е приета и регистрирана от въздушния превозвач или туроператор.

Отмяна на полет

означава неексплоатация на полет, който е предварително планиран и за който има поне едно резервирано място. С други думи, неизлитане на въздушното превозно средство или излитане последвано от принудително връщане на същото летище, а и в случаите, когато опериращият въздушен превозвач изтегли полета за по – ранен час с повече от един час (според възприетото в решения на СЕС по дела С-146/20, С-188/20).

При отмяна на полет съответните пътници, съгл. разпоредбите на чл. 5 от Регламента, имат право на обезщетение от опериращия въздушен превозвач, освен ако не са:

  • информирани за отмяната минимум две седмици преди началото на полета по разписание;
  • или информирани за отмяната между две седмици и седем дни преди началото на полета по разписание и им е предложено премаршрутиране, което им позволява да заминат не по-късно от два часа преди началото на полета по разписание и да достигнат техния краен пункт на пристигане за по-малко от четири часа след времето за пристигане по разписание; или
  • информирани за отмяната по – малко от седем дни преди началото на полета по разписание и им е предложено премаршрутиране, което им позволява да заминат не по-късно от един час преди началото на полета по разписание и да достигнат техния краен пункт на пристигане за по – малко от два часа след времето за пристигане по разписание.

Закъснение на полет (чл. 6 от Регламента)

Когато опериращ въздушен превозвач очаква по разумни причини даден полет да закъснее повече от времето за излитане по разписание:

а) за два или повече часа при полети до 1500 километра; или

б) за три или повече часа при всички полети на територията на Общността над 1500 километра и при всички други полети между 1500 и 3500 километра; или

в) за четири часа или повече при всички полети, непопадащи под букви a) или б),

на пътниците се предлага от опериращия въздушен превозвач: храни, напитки, настаняване в хотел.

Но в задължителната тълкувателна практика на СЕС (решение по съединени дела C-402/07 и C-432/07) е възприето, че пътниците на закъснели полети следва да бъдат приравнени на пътниците на отменени полети за целите на прилагане на правото на обезщетение по чл. 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г., когато поради закъснението претърпяват загуба на време, равна или по – голяма от три часа. 

Така стигаме до обезщетенията, предвидени в чл. 7 от Регламента,

които са в порядъка на:

а) 250 EUR за всички полети до 1500 километра;

б) 400 EUR за всички полети на територията на Общността над 1500 километра и за всички други полети между 1500 и 3500 километра;

в) 600 EUR за всички други полети.

Ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.

Един ключов пункт – т. нар. извънредно обстоятелство

В съображения 14 и 15 от Р. е упоменато, че съгласно Конвенцията от Монреал, задълженията на опериращите въздушни превозвачи следва да бъдат ограничени или отменени в случаите, когато дадено събитие е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки. Такива обстоятелства може да възникнат по – специално в случаи на политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач.

Извънредни обстоятелства се смята, че съществуват, когато въздействието на решение за управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен ден води до голямо закъснение, закъснение, продължаващо до другия ден, или отмяна на един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети необходимите мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или отменени полети.

Поради това превозвачът носи доказателствената тежест да докаже обстоятелствата, на които се основава възражението за извънредни обстоятелства, възпрепятстващи изпълнението на полета. Но освен проявлението на извънредно обстоятелство, превозвачът следва да докаже и че същото не би могло да бъде отстранено при изпълнението на каквито и да било разумни мерки, които могат да се очакват предвид капацитета на предприятието му в дадения момент и полагането на дължимата грижа при упражняване на тази специфична дейност.

Така, върху превозвачът е доказателствената тежест да установи при условията на главно и пълно доказване не само предприемането на всички разумни мерки за избягване на отмяната на полета по смисъла на съображение 14 от Регламента, но и наличието напр. на лоши метеорологични условия. В т. 59 от решението на СЕС по дело С-74/ 19, се казва, че „грижата, която се изисква да положи въздушният превозвач, за да може да се освободи от задължението си за плащане на обезщетение, предполага той да използва всички средства, с които разполага, за да осигури разумно премаршрутиране при задоволителни условия и при първа възможност, едно от които е да потърси други полети, директни или с връзка, евентуално оперирани от други въздушни превозвачи от същия или друг въздушен алианс и с не толкова късно време на пристигане като това на следващия полет на съответния въздушен превозвач.“

Според решенията на СЕС, за да се освободи от отговорност за отмяната на полет, въздушният превозвач може да се позове на извънредно обстоятелство, което е засегнало опериран от самия него със същото въздухоплавателно средство предходен полет (пак от решението по дело С-74/ 19, т. 49 – 55). В цитираното решение обаче СЕС приема още, че „премаршрутирането на пътник – извършено от въздушен превозвач с друг опериран от самия него полет поради извънредно обстоятелство, засегнало превозващото пътника въздухоплавателно средство – вследствие на което този пътник е пристигнал на следващия ден спрямо първоначално предвиденото, не представлява „разумна мярка“, освобождаваща този превозвач от задължението му за плащане на обезщетение, предвидено в член 5, параграф 1, буква в) и член 7, параграф 1 от този регламент, освен ако не е съществувала никаква друга възможност за премаршрутиране, директно или с връзка, с полет, опериран от самия него или от който и да е друг въздушен превозвач и с не толкова късно време на пристигане като следващия полет на съответния въздушен превозвач, или ако извършването на такова премаршрутиране представлява за последния жертва, непоносима с оглед на капацитета на предприятието му към релевантния момент.“

Също така, не може да се приеме, че отмяната на полета е в резултат на непредвидени обстоятелства, щом същата се дължи на лошо планиране, доколкото не са били взети всички разумни мерки, за да се избегне възможността извънредните обстоятелства да доведат до отмяната на полета (в този смисъл решения на СГС № 1981/ 2023 г., № 1570/ 2022 г., № 1181/ 2022 г., № 1327/ 2023 г.).

Според възприетото от СЕС пък в решение по дело С-549/07, произтекъл с летателен апарат технически проблем, довел до отмяната на полет, не спада към понятието „извънредни обстоятелства“, освен ако този проблем произтича от събития, които поради своето естество или произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън ефективния му контрол. Така и в реш. по дело С-501/17 на СЕС се приема, че не представлява „извънредно обстоятелство“ преждевременната, дори неочаквана неизправност на някои части на даден летателен апарат, защото поначало е неразривно свързана със системата на работа на апарата.

Но извънредно обстоятелство е (реш. на СЕС по дело С-549/07) сблъсъкът на самолета с птица и причинени от това повреди, защото този сблъсък не е присъщ на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намира извън ефективния му контрол. Извънредно обстоятелство представлява и пътник, който нарушава реда в самолета, но не и ако превозвачът има вина за това му поведение или ако превозвачът е можел да предвиди подобно поведение.

Давността на исковата претенция

Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Така, при отправена покана до дружеството осъществяващо превоза и неизпълнение на последното да заплати обезщетение, то ще изпадне в забава и ще дължи и законна лихва.

Съгласно чл. 135 от Закона за гражданското въздухоплаване, правото на иск срещу превозвача по международните и вътрешните превозни договори се погасява в едногодишен срок, считано от деня на пристигането на въздухоплавателното средство в местоназначението, от деня, в който въздухоплавателното средство е трябвало да пристигне, или от деня на прекратяване на превоза. Според съдебната практика обаче, тъй като нормата е ситуирана към Глава единадесета „Констативни протоколи, рекламации, давност“ на ЗГВ, това обуславя извод, че посоченият давностен срок е приложим единствено към случаите, за които законът предвижда рекламационно производство, каквито са тези при липси и повреди на багажи или товари, но не и случаите на обезщетения по Регламента.

Изводът се подкрепя и от посоченото в разпоредбата на чл. 137 ЗГВ –  давностните срокове по чл. 135 ЗГВ се спират със започване на рекламационното производство и започват да текат отново от деня на получаване отговора на превозвача или след изтичане на срока за отговор.

Така при липсата на специални норми, които да изключат приложението на чл. 111, б. „б” ЗЗД, вземането за обезщетение следва да бъде предявено в рамките на три години, защото размерът на дължимото обезщетение за причинените вреди от неизпълнението е предварително определен като парична сума и същата е уредена в Регламента, то обезщетението представлява законна неустойка.

А ако напр. в кореспонденция между пътника и превозвача, последният признае наличието на вземане, по смисъла на чл. 116, б. „а” ЗЗД (давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника), давността се прекъсва и с оглед на чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече нова 3 – годишна давност.

Използвани източници:

  • Договор за функционирането на Европейския съюз;
  • Регламент  № 261/ 2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/ 91;
  • Закон за гражданското въздухоплаване;
  • Закон за задълженията и договорите;
  • Регистър на съдебните решения – https://legalacts.justice.bg/;
  • Практика на СЕС – https://eur-lex.europa.eu/collection/eu-law/eu-case-law.html?locale=bg.