pravenanaliz.eu

Адвокат Ивелин Йорданов, гр. Варна, но принципно работя на територията на цялата страна. За контакти: тел. 0876 196 193, e-mail: pravenanaliz@abv.bg. Кантората не дава безплатни консултации.

Законът дава приоритет на постигането на съгласие между родителите по въпросите, свързани с отглеждането и възпитанието на децата.

Двамата родители носят обща отговорност за отглеждането и развитието на детето, принцип прокламиран в чл. 18 от Конвенцията за правата на човека.

Така, отглеждането на деца е едновременно право и задължение на родителите, които полагат грижи за тях, в същото време задължение има и държавата да подпомага това отглеждане. Този принцип пък е конституционно закрепен в чл. 47, ал. 1 от Конституцията на Р. България.

И само по изключение, при наличието на спор, се позволява намесата на съда с единствената цел да бъде дадена защита на интересите на ненавършилите пълнолетие деца, засегнати от родителския спор. Поради липсата на съгласие и с цел защита интересите на децата, съдът следва да предпочете единия от родителите, на когото да възложи упражняването на родителските права, изразяващи се в непосредствената, ежедневна отговорност за отглеждането и възпитанието на децата, като ежедневно осъществяваните права (чрез които се предоставят фактическите грижи на детето, вкл. надзор, защита и контрол) се предоставят по целесъобразност на родителя, при когото е определено местоживеенето на детето. 

Прието е еднозначно от съдилищата, че „институтът на лишаване от родителски права означава цялостно отнемане на родителските правомощия и носи характеристиките на най – радикалната мярка за защита на детето в отношенията му с родителя. Тя се налага при особено тежки случаи, когато опасността за детето е особено интензивна, затова винаги се постановява съдебно. Това задължава съда, при постановяване на решението си, да стигне до обективната истина, като използва всички допустими доказателствени средства и проведе пълно доказване по отношение всички фактически твърдения обуславящи спорното право“.  

Съгласно чл. 132, ал. 1 от Семейния кодекс, родителят може да бъде лишен от родителски права: 

1. в особено тежки случаи по чл. 131; 

2. когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка (съобразно практиката на ВКС критерии за преценка във всеки отделен случай следва да бъдат житейската практика и морала). 

Според текста на следващата се ал. 2, при лишаване от родителски права на единия родител, когато няма друг родител или упражняването на родителските права от него не е в интерес на детето, съдът предприема мерки за закрила и го настанява извън семейството.

А чл. 131 СК, към който препраща чл. 132, ал. 1, т. 1 СК, гласи че когато поведението на родителя представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето, районният съд взема съответни мерки в интерес на детето, като ограничава родителските права – отнема или поставя условия за упражняването на някои от тях, и може да възложи осъществяването им на друго лице. При нужда може да бъде променено местоживеенето на детето или то да бъде настанено извън семейството. Тези мерки се вземат и когато поради продължителна физическа или душевна болест или други обективни причини родителят не е в състояние да упражнява родителските си права.

Кога поведението на родителя може да се приеме за опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето?

Особено тежки случаи на посегателство от страна на родител по отношение на дете са напр. насилие, изоставяне в беда, трайно вредно влияние, поставяне в риск. А качеството „дете в риск“ по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗЗакрД, изисква от българската държава да осигури на детето специална закрила (чл. 5, ал. 1 ЗЗакрД). „Дете в риск“ е дете:

• чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени, или детето е останало без тяхната грижа;
• което е жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или всякакво друго нехуманно или унизително отношение или наказание в или извън семейството му;
• за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие;
• за което съществува риск от отпадане от училище или което е отпаднало от училище.

Това качество на детето съдът е длъжен да съобрази не при преценката за основанието на чл. 131, ал. 1 СК, а когато определя последиците от съдебното решение за ограничаването на родителските права.

Също така, тежко увреждане или застрашаване на права и интереси на деца може да се осъществи от родителите и чрез еднократно проявени действия, но представляващи сериозна опасност за живота, здравето, личностното развитие или възпитанието на детето, поради което са сериозни основания за налагане на предвидените в специалния закон санкции – ограничаването на родителски права и лишаването от тях.

В контекста, в реш. № 23/ 2016 г., Окръжен съд – Ямбол намира, че употребата на наркотични вещества по принцип е укоримо поведение, но то не съставлява основание за лишаване на бащата от родителски права, при липсата на твърдения и данни, че след употребата им, в състояние на агресия и неадекватност, той е поставил живота и здравето на детето си в опасност.  Ето защо въззивният съд приема, че по делото не се установява поведение на ответника, съставляващо заплаха за личността, здравето и възпитанието на детето, поради което извънсъдебно признатия факт, че той употребява наркотици, не налага промяна в крайния резултат по делото. 

Така, в чл. 132, ал. 2, т. 2 СК, законодателят е предпоставил едновременното наличие в кумулативна даденост на четири условия – родителят да не полага грижи за детето, да не дава издръжка, това негово поведение да има траен характер и да не е обусловено от основателна причина.

Грижата е съвкупност от действия на родителя, насочени към осигуряване на правилно психофизическо развитие на детето. Родителят не полага грижа за детето, когато го е изоставил и не упражнява изобщо родителските си права, не се интересува от него, нито от отглеждането, възпитанието и образованието, нито от представляването и защитата на интересите му. Независимо от конкретното си съдържание, неполагането на грижа за детето представлява бездействие при осъществяване на родителските функции.

Същевременно е необходимо, наред с неполагането на грижа, родителят да не дава издръжка на детето, без значение дали издръжката е и изрично поискана. Родителят дължи финансови средства за отглеждането му, като недаването на издръжка без основателна причина от пълнолетния и трудоспособен родител е неизпълнение на задължението за материалното осигуряване на детето. 

На трето място, поведението, което родителят е възприел, трябва да има траен характер. Времетраенето на родителската дезинтересираност не е фиксирано в закона, за да се предостави възможност за по – гъвкава преценка при защитата на интересите на детето. Практиката се е солидаризирала около виждането, че ако в период от около една година родителят не проявява интерес към детето, не може да се очаква и за в бъдеще да осъществява родителските си задължения.

Последната предпоставка е липсата на основателна причина за неизпълнение на родителските задължения. За да са основателни причините, които препятстват изпълнението им, е необходимо установяване на такива обстоятелства, които да поставят родителя в обективна невъзможност да изпълнява задълженията си и само тогава поведението му ще се счете за безвиновно. Също основателни ще бъдат и причините, които макар да не правят невъзможно осъществяването на родителските функции, значително го затрудняват и така правят бездействието на родителя разбираемо и приемливо от житейска и морална гледна точка, без да го превръщат в правно невиновно.

Както заключава и Сливенският Окръжен съд в реш. № 223/ 2019 г., изходната теоретична позиция, намерила проявление в тълкувателната и трайната съдебна практика, от която следва да се подходи при извършване на конкретната преценка, е, че „детето има право да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да осигурява неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие, както повелява чл. 124 ал. 1 от СК, а на това право съответства задължението на родителя да се грижи за физическото, умствено, нравствено и социално развитие на детето, за неговото образование и неговите лични и имуществени интереси. Израз на горните права и отговорности е и задължението на всеки родител да осигурява условия на живот необходими за развитие на детето, което включва и издръжка на ненавършилите пълнолетие деца, съгласно чл. 143 от СК.“ 

Производството за ограничаване и за лишаване от родителски права (чл. 133 СК)

се образува по искане на другия родител, на прокурора или на дирекция „Социално подпомагане“ пред районния съд по настоящия адрес на детето. По делото се изслушват прокурорът, представител на дирекция „Социално подпомагане“ и родителят, чието ограничаване или лишаване от права се иска, освен ако той не се яви без уважителни причини. Съдът определя подходящи привременни мерки в интерес на детето, като взема предвид становището на дирекция „Социално подпомагане“. Определението не подлежи на обжалване, но може да се изменя от същия съд.

В реш. № 290/ 2020 г., ВКС приема, че с оглед характера на производството, целта на който е охраняване интереса на детето, съдът следва да събира и служебно доказателства относно съществуването на основателна причина за неизпълнение на родителските задължения, но това му задължение възниква само когато с оглед конкретиката на случая има основание да се счете, че неизпълнението на родителския дълг е резултат на обективни обстоятелства, независещи от волята на родителя. 

Доказателствената тежест

Установяването на обективна основателна причина за неизпълнение на родителския дълг е в тежест на страната, която твърди наличието й.

Трябва да се знае и че съгласно разпоредбата на чл. 151, ал. 3 от СК, лишеният от родителски права не се освобождава от задължението да издържа децата си. Но лишеният от родителски права поради виновно поведение не може да иска издръжка от детето си, по отношение на което е постановено лишаването.

Използвани източници:

• Семеен кодекс;
• Регистър на съдебните решения – https://legalacts.justice.bg/ ;
• Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html.