„Наказателното постановление“, в частност издавано от Комисията за защита на потребителите



Адвокат Ивелин Йорданов, гр. Варна, но принципно работя на територията на цялата страна. За контакти: тел. 0876 196 193, e-mail: pravenanaliz@abv.bg. Кантората не дава безплатни консултации.

Наказващият орган издава наказателно постановление,

с което налага на нарушителя съответно административно наказание, когато установи по несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило, и неговата вина, ако не са налице основания за прекратяване на производството, за прилагането на чл. 28 ЗАНН (т.нар. „маловажен случай”) или не е сключено споразумение с нарушителя.

Наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.

Актовете за установяване на нарушенията се съставят от длъжностни лица, определени от ръководителя на съответния контролен орган, а наказателните постановления се издават от ръководителя на контролния орган или от упълномощени от него длъжностни лица.

Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Актове за установяване на административните нарушения и наказателните постановления по смисъла на Закона за административните нарушения и наказания, както и индивидуалните административни актове по смисъла на Административнопроцесуалния кодекс може да се връчват на всяко физическо лице, което се намира в търговския обект и което е в граждански или трудови правоотношения с лицето, срещу което са издадени.

Съдържанието на наказателното постановление

е указание за това, каква е действителната воля на решаващия орган, как са формирани неговите изводи по фактите и приложимия закон и дали съответстват на реално установимата от доказателствения материал фактическа обстановка. С него се очертават окончателно параметрите на претендираната отговорност, по отношение на които не съществува правен ред за изменение. По тези причини съдът не разполага с компетентност да изменя и по този начин да подменя изразеното властническо изявление на наказващия орган, да го тълкува или извежда от събрания по делото доказателствен материал, доколкото противното разбиране би представлявало изземване на компетентност.

НП трябва да е издадено в съответствие с разпоредбата на чл. 57 ЗАНН, т.е. трябва да съдържа:

1. собственото, бащиното и фамилното име и длъжността на лицето, което го е издало;

2. датата на издаването и номерата на постановлението;

3. датата на акта, въз основа на който се издава и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя;

4. собственото, бащиното и фамилното име на нарушителя и точния му адрес, единен граждански номер, а в случай че е чужденец – имената, точния адрес, дата на раждане, а ако има информация за това – и място на раждане, по паспорт или заместващ го документ за пътуване с посочване на номер, дата на издаване и издател на документа;

5. описание на нарушението (описанието няма да е пълно, ако напр. не е посочено „в процесните патрони какво се съдържа – течност съдържаща никотин или само аромат на диня”), датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават;

6. законните разпоредби, които са били нарушени виновно;

7. вида и размера на наказанието;

8. отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и другите обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на наказанието;

9. времето, през което наказаното лице е било лишено по административен ред или фактически от възможността да упражнява определена професия или дейност, което се приспада от времето на изтърпяване на наказанието временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност;

10. вещите, които се отнемат в полза на държавата;

11. разпореждането с веществените доказателства;

12. размера на обезщетението и на кого следва да се заплати;

13. в какъв срок и пред кой съд подлежи на обжалване.

Наказателното постановление се подписва от длъжностното лице, което го е издало.

Датата на реализиране на нарушението

се явява елемент от обективната страна на деянието. Пропускът да бъде правилно отразена датата съществено накърнява правото на нарушителя да разбере, за какво конкретно се ангажира неговата отговорност. Този признак от фактическия състав е и предпоставка съдът надлежно да упражни ефективен контрол по спазването на сроковете по чл. 34 ЗАНН – не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, екологични и валутни нарушения или нарушения по други закони, регламенти, дори до 5 години от извършване на нарушението.

Когато при проверка пък са иззети проби, които са изпратени за изследване в акредитирана лаборатория, датата на която резултатите са пристигнали в КЗП, е датата, на която следва да е установено извършеното административно нарушение. И от тази дата започва да тече тримесечния срок за съставяне на АУАН.

В АУАН и НП трябва да са посочени изчерпателно елементите на твърдяното административно нарушение,

да има ориентировъчна информация относно мащабите на твърдяното административно нарушение – напр. брой налични стоки на щанда или в склада, брой продадени стоки от съответния вид, размер на отклонението в грамажа и т.н., а за да се прецени обществената опасност на нарушението и евентуално да се обсъди възможността същото да е маловажно, следва поне да са посочени установените при проверката и предложени за продажба от търговеца общ брой стоки, при които са констатирани въпросните несъответствия в грамажа относно посочения такъв на етикета и цената за същите. Понеже, едно би било, ако е налице разминаване при предложени 200 броя опаковки от съответната стока и съвсем друго при предложени за продажба общо 10 броя опаковки. Последното би ориентирало нарушителя, а и съда, относно степента на обществена опасност и съществеността на допуснатото административно нарушение спрямо други такива от този вид.

Съдържанието на акта за установяване на административно нарушение

се подчинява на изискванията, поместени в чл. 40 и следващи от ЗАНН. Изложените в АУАН факти и обстоятелства са предмет на доказване в хода на производството пред съда, който не е обвързан с презумптивна доказателствена сила на АУАН. Същият се ползва за установяване на фактите по нарушението единствено от административнонаказващия орган при упражняване на правомощията му по чл. 52 и следващи от ЗАНН. Между актовете на контролния орган и на административнонаказващия орган (АУАН и НП) трябва да има единство.

Основният принцип за съставяне на АУАН е регламентиран в чл. 40, ал. 1 ЗАНН, който определя, че акта се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Разпоредбата на ал. 2 допуска изключение от основното правило – актът да се състави в отсъствие на нарушителя, само ако след покана същият не се яви.

Но ако нарушителят не е бил изобщо своевременно поканен за съставяне на АУАН, същия не е бил известен по предвидения от закона ред за започналото административнонаказателно производство срещу него.

Така ще е нарушено правото на защита на санкционираното лице изначално, тъй като е било обективно лишено от възможността непосредствено да възприеме действията на контролните органи по съставяне на АУАН и по формулиране на повдигнатото му обвинение. Нарушението е от категорията на съществените и представлява самостоятелно основание за отмяна на НП. 

Нещо повече, нормите на чл. 43, ал. 1, 4 и 5 ЗАНН, задължават актосъставителят или другите компетентни органи – връчители да предявят акта за запознаване и подписване от нарушителя, респ. на негов надлежно упълномощен представител и връчване на препис срещу разписка (начините за връчване на АУАН са посочени изчерпателно в ЗАНН и НПК, като водещ е този за личното връчване на нарушителя). Това процесуално действие е гаранция за спазване правото на нарушителя за лично запознаване с обвинението за извършено нарушение и реализиране на правото за защита посредством вписване на възражения в акта или последващо подаване на такива в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН с възможността за сочене на писмени или веществени доказателства, които следва са се съберат служебно за установяване на обективната истина по спора. Чрез предявяване на акта се реализира неговата обвинителна функция, която е предпоставка за осъществяване на следващата и последна негова функция по сезиране на административнонаказващия орган да се произнесе по него, прекратявайки преписката или издавайки НП.

Важното значение на предявяването на акта се извежда и от нормата на чл. 52, ал. 2 ЗАНН, задължаваща наказващия орган да го върне веднага на актосъставителя, ако установи, че актът не е предявен на нарушителя.

Предвид всичко това, предявяването и подписването на акта от нарушителя има не само формален, но и съдържателен смисъл.

А ако по силата на закона от КЗП изискват представяне на документи и информация в определен срок (напр. разпоредбата на чл. 221 от Закона за туризма), то поканата, с която те се изискват, следва да е била надлежно връчена на законен или друг представител на нарушителя, за да е бил уведомен за това си задължение, на посочената в тях дата. 

Съгл. чл. 28 ЗАНН, за маловажен случай на административно нарушение

наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Но с предупреждението наказващият орган може да отнеме в полза на държавата и вещите, предмет на нарушението, притежаването на които е забранено, независимо от тяхното количество и стойност, където и да се намират.Освен това, в предвидените в съответния закон или указ случаи се отнемат в полза на държавата и вещите, принадлежащи на нарушителя, които са били предмет на нарушението.Отнемане не се допуска, когато стойността на вещите явно не съответствува на характера и тежестта на административното нарушение, освен ако в съответния закон или указ е предвидено друго. Придобитите от нарушителя вещи в резултат на нарушението се отнемат в полза на държавата независимо от тяхното количество и стойност.

Съобразно пар. 1, т. 4 ЗАНН, „Маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

А в следващата т. 5 е регламентирано, че „Явно маловажен случай“ на нарушение е налице, когато деянието разкрива явно незначителна степен на обществена опасност.

По въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго.

При формалните нарушения (напр. чл. 19, ал. 1 и 2 от Закона за защита на потребителите, където е разписано, че цената на стоката трябва да бъде посочена в левове. Цената се обявява за съответната мерна единица и разфасовката, ако е различна от нея, или за брой) в закона не е предвиден като елемент от състава на деянието вредоносен резултат, нарушението е съставомерно с простото му извършване. Спрямо тях също е приложим института на маловажност.

Наличието или липсата на вредни последици, не е елемент от фактическия състав на нарушението, но се явява допълнително обстоятелство, което съдът следва да преценява, съгласно Тълкувателно решение № 1/12.12. 2007 г. по т.д. № 1/2007 г. на ВКС.

След измененията в ЗАНН, в сила от 23.12.2021 г., разпоредбата на чл. 61, ал. 1 гласи, че при разглеждане на делото пред Районния съд се призовават нарушителя, поискалия обезщетение, включително този по чл. 55, ал. 2, собственика на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, наказващия орган или учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4, както и допуснатите от съда свидетели.

Следователно, в производствата пред Районния съд при обжалване на актовете по чл. 58д, т. 1 – 3 ЗАНН (НП, предупрежденията по чл. 28 ЗАНН и резолюциите за прекратяване на административнонаказателното производство) въззиваема страна е АНО, който е издал обжалвания акт, напр. такъв е Директорът на Регионална дирекция към КЗП. В този смисъл е и Тълкувателно постановление № 3/ 28.04.2023 г. по тълк. дело № 5/ 2022 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС.

Неправилното конституиране на страните в производството е съществено процесуално нарушение, което ще доведе до това, решение на съответния Районен съд да бъде отменено от Административен съд и делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

И един конкретен пример за нарушение на търговец, посочвано в НП като липса на съответствие на съдържанието на един продукт с описаното на опаковката и вменявано по чл. 68д ЗЗП

Съгласно новелата на ал. 1 на чл. 68д ЗЗП, търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното и представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика.

Но нарушителят няма да е адресат на посочената за нарушена правна норма или носител на това задължение, защото няма легално закрепено задължение за търговците да извършват контролни изследвания на продаваните в търговските им обекти стоки с цел удостоверяване истинността на информацията отразена на етикета на стоката.

Поради което поведението на търговеца не е в разрез с изискванията за добросъвестност и компетентност, поради което и не може да бъде ангажирана отговорността му за невярно дадената информация, в този смисъл е и решение № 13733/ 16.11.2010 г. на ВАС.

Използвани източници:

  • Закон за административните нарушения и наказания;
  • Закон за защита на потребителите;
  • Практика на ВАС – http://www.sac.government.bg/pages/bg/reports.