Прекратяване на трудов договор от работника/ служителя с предизвестие

Във връзка със съдебни производства по трудови спорове, бихте могли да ме потърсите на тел. 0876 196 193 или на e-mail pravenanaliz@abv.bg – адвокат Ивелин Йорданов, принципно работя на територията на цялата страна.

Трудовият договор се прекратява писмено. Съгл. чл. 335, ал. 2 от Кодекса на труда, трудовият договор се прекратява:  

  • при прекратяване с предизвестие – с изтичането на срока на предизвестието; 
  • при неспазване на срока на предизвестието – с изтичането на съответната част от срока на предизвестието; 
  • при прекратяване без предизвестие – от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора.

Работникът или служителят може да прекрати трудовия си договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя. Прекратяването на трудовото правоотношение с предизвестие е субективно право, което може да бъде упражнено само по преценка на работника или служителя, независимо каква е причината за прекратяване на трудовия договор на това основание. Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора. 

А освен в предвидените в КТ случаи, трудовият договор за допълнителен труд (чл. 110, 111 и 114, ал. 1) и трудовият договор за стажуване по чл. 233б, ал. 1 КТ, може да бъдат прекратени от работника или служителя или от работодателя и с предизвестие от 15 дни.

Също така, тъй като срокът на предизвестието е законоустановен, не е необходимо да се съдържа в писменото волеизявление до работодателя.

Работникът/  служителят не е длъжен да мотивира писменото волеизявление, с което предизвестява работодателя, че едностранно прекратява трудовия договор на основание чл. 326, ал. 1 КТ. 

От друга страна, по отправеното писмено предизвестие работодателят не може да изразява съгласие или несъгласие. Трудовият договор се прекратява по силата на закона, с изтичане на срока на предизвестието, както е регламентирано в чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ, освен ако работникът или работодателят пожелаят да го прекратят и преди да изтече този срок.

Срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден на получаването му.

Изтичането на срока, включен в предизвестието, е период от време с определена продължителност и води неизбежно до прекратяване на трудовото правоотношение. Кодексът на труда не предвижда възможност включеният в предизвестието срок да подлежи на удължаване, спиране или прекъсване и същият продължава да тече дори когато работникът или служителят ползва някакъв вид законоустановен отпуск.

Предизвестието може да се оттегли без съгласие на работодателя най – късно до получаването му от него, след което то обвързва работника или служителя и с изтичането на срока произвежда своето действие – трудовият договор се прекратява. То може да се оттегли и до изтичането на срока му, но със съгласието на работодателя.

След отмяна на дисциплинарното уволнение, при констатиране в хода на съдебния процес, че срокът на предизвестието по чл. 326, ал. 1 КТ е изтекъл, възстановяване на работа на работника или служителя не може да бъде постановено, тъй като то предпоставя трудово правоотношение, което би съществувало, ако не беше незаконното уволнение и предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ (за възстановяване на предишната работа) е неоснователен – из реш. № 136/ 2018 г., ВКС.

Съобразно новелата на чл. 220 КТ,  страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. А страната, която е предизвестена за прекратяване на трудовото правоотношение, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, като дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестие.

Така, когато една от страните заяви, че не желае срокът на предизвестие да бъде спазен, то трудовото правоотношение се прекратява в момента на достигане на изявлението до другата страна, или в момента, който страната е определила като дата на прекратяване на трудовото правоотношение.

Но за да произведе действие разпоредбата на чл. 220 КТ, приема например ВКС в реш. № 34/ 2017 г., дължимата сума за обезщетение трябва реално да се заплати. Ако тази сума не се заплати, прекратяване на трудовия договор не настъпва и срокът за предизвестие трябва реално да се отработи. В този случай, ако в рамките на срока на предизвестие, работникът или служителят извърши нарушение на трудовата дисциплина, за което работодателят да го уволни дисциплинарно, прекратяването на трудовото правоотношение настъпва на основание наложеното дисциплинарно уволнение, от момента на връчване на надлежно мотивирана от работодателя заповед на работника или служителя.

Така, до изтичане срока на предизвестието страните имат всички права и задължения по трудовото правоотношение, включително и правото на работодателя да санкционира работника или служителя с най – тежкото дисциплинарно наказание уволнение. 

Използвани източници: