pravenanaliz.eu

Съгласно чл. 325, ал. 1 от Наказателния кодекс, който извърши непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, се наказва за хулиганство с лишаване от свобода до две години или с пробация, както и с обществено порицание.

Чрез хулиганството може да бъде нарушен общественият ред във всички сфери на живота. То може да се изрази в действия като непредизвикано нападателно поведение към напълно непознати хора и служители на полицията, отправяне на оскърбителни квалификации и нецензурни изрази, арогантен и агресивен тон на говорене, безпричинно нанасяне на удари и други.

От субективна страна това престъпление се осъществява при пряк или евентуален (деецът съзнателно допуска общественоопасните последици) умисъл.

Когато във волево отношение деецът пряко цели да бъде нарушен грубо общественият ред и спокойствие, за да бъде скандализирано обществото, е налице пряк умисъл, а когато грубото засягане на обществения ред и спокойствие е косвен резултат от целеното от дееца, престъплението е осъществено при евентуален умисъл (реш. № 33/ 2016 г., ВКС). 

Въпреки че, хулиганството обикновено се извършва на обществено място в присъствието на хора, за квалификацията му проявлението му на обществено място не е необходимо. В реш. № 656/ 1991 г., ВС, е отбелязано, че публичността на деянието не е задължителен елемент на хулиганството.

Не е налице хулиганство тогава, когато посегателството върху имуществото или личността е конкретна цел на дееца, проява на индивидуално лично отношение.

Според върховните съдии и реш. №  245/ 2017 г., посегателството върху телесната неприкосновеност на личността, което не е свързано с явно неуважение към обществото, а е подтикнато от скарване, желание за отмъщение, саморазправа и други лични сметки и отношения, не може да се третира като осъществено с хулигански мотив.

Принципно причиняването на телесна повреда по личен мотив не може да е и по хулигански подбуди, но е възможно да има и извършено хулиганство по чл. 325, ал. 1 НК в условията на евентуален умисъл. В този случай съдът, при наличие на обвинение и за хулиганство, и за причиняване на телесна повреда, ще следва да определи наказание при съвкупност по реда на чл. 23 НК.

Трайната съдебна практика, напр. реш. № 100/ 2020 г., ВКС, е последователна в позицията, че определени действия, които по своето естество нямат хулигански характер и тяхната пряка цел не е засягане на обществения ред и проява на явно неуважение към обществото, но с тях се обективира такъв резултат, следва да се квалифицират като хулиганство, в случаите когато деецът съзнава техния характер и допуска настъпването на обществено опасните последици по засягане на обществените отношения, свързани с тяхната защита. 

Телесна повреда по хулигански подбуди

Когато хулиганството се е изразило в посегателство над личността или собствеността на друго лице, може да е налице идеална съвкупност от две престъпления. Единствените изключения са свързани с убийството (чл. 116, ал. 1, т. 11, пр. 1 НК) и телесните повреди по хулигански подбуди.

Съгласно чл. 131, ал. 1, т. 12 НК, за причиняване на телесна повреда по хулигански подбуди наказанието е лишаване от свобода: от три до петнадесет години при тежка телесна повреда; от две до десет години при средна телесна повреда; до три години при лека телесна повреда с причиняване на разстройство на здравето и до една година или пробация за лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето.

Така този квалифициран състав изисква нанасянето на телесното увреждане да се предшества или съпровожда от едно или няколко действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като самото причиняване на телесната повреда обективно е мотивирано или пък е последица на предприетите хулигански действия. 

Освен това, хулиганските действия и телесната повреда трябва да са извършени с едно деяние и да са обхванати от един и същ умисъл. Именно тогава съставът на хулиганството по чл. 325, ал. 1 НК се поглъща от квалифициращия признак „по хулигански подбуди“ на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК.

Спрямо т. нар. личен мотив, в този случай, според възприетото в реш. № 425/ 2015 г., ВКС, съчетаването на личния мотив с „хулиганските подбуди” по смисъла на чл. 131, ал. 1, т. 12 НК, не само е възможно от психологическа гледна точка, но е свързано и с евентуалния умисъл за престъпното хулиганство, който е възможен. 

Съвкупност

Хулиганството може да се осъществи в идеална (с едно деяние са извършени няколко престъпления)  или реална съвкупност (едно лице е извършило няколко отделни престъпления и всяко от престъпленията е осъществено с отделно деяние, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях; реална съвкупност ще е налице, когато хулиганските действия и телесната повреда са извършени по различно време и с отделни деяния) с едно или повече престъпления. В такива случаи се прилага чл. 23, ал. 1 НК, след като се определи наказанието за всяко едно от престъпленията, се налага най-тежкото от тях.

Няма да са налице условията за съвкупност между хулиганство и другите престъпления против личността, когато законодателят е отчел хулиганството като елемент от състава на другото престъпление, както се посочи (убийството по чл. 116, ал. 1, т. 11, пр. 1 НК и телесните повреди по хулигански подбуди)  и го е квалифицирал по-тежко.

Използвани източници:

• Наказателен кодекс;
• Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html.