pravenanaliz.eu

Адвокат Ивелин Йорданов, тел. 0876 196 193, e-mail: pravenanaliz@abv.bg. Кантората не дава безплатни консултации. Партнирам си с адвокати от различни населени места, поради което поемам ангажименти и извън гр. Варна. Ако искате да спечеля и Вашето съдебно дело не се колебайте да ми се доверите!

Разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и 5 АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерността, задължението на административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това, от една страна, би трябвало да гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга, прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето.

Принудителните административни мерки (ПАМ) са един вид актове на държавно управление и са подчинени на принципа на законност по отношение на издаването и изпълнението им. Спазването на изискванията за законност е гаранция за законосъобразността на самата мярка. Принципно прилагането на ПАМ не съставлява административнонаказателна санкция, затова и не се подчинява на режима в Закона за административните нарушения и наказания.

Целта на ПАМ е да се преустанови, да се предотврати извършване на нарушение, както и да се отстранят вредните последици от него.

Тя се прилага без оглед на вината. За да се приложи ПАМ, за компетентния орган е достатъчно само да е налице констатирано от компетентните лица нарушение, което при условията на обвързана компетентност го задължава да приложи посочената мярка. Но докато при упражняване на правомощията по прилагане на ПАМ, административният орган действа в условията на обвързана компетентност, то при определяне на срока на мярката действа при условията на оперативна самостоятелност.

Видове ПАМ, както са разписани в чл. 171 ЗДвП:

• временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач;
• временно спиране от движение на пътно превозно средство;
• прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето, както и когато е  с установена концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/ или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/ или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/ или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/ или химико – токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/ или за употреба на наркотични вещества или техни аналози;
• изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР, защото са му отнети всички контролни точки;
• преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач;
• задържане на отговорно пазене, до установяване на собствеността, на регистрирано или подлежащо на регистриране пътно превозно средство, на което идентификационният номер на рамата (шасито), поставен от производителя, липсва поради заличаване или отстраняване или е променен;
• временно недопускане продължаване движението на пътно превозно средство, за което не са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса за преминаване по платената пътна мрежа – до заплащането й, но за не повече от един месец.

С изключение на принудителните административни мерки по последните два пункта, всички други се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Като израз на административна принуда, ПАМ трябва да бъде определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел, визирана в чл. 22 ЗАНН – за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, във връзка с чл. 171, ал. 1 ЗДвП – за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.

Самата заповед за налагане на ПАМ е индивидуален административен акт,

затова трябва да има всички белези на такъв акт, съгласно дефиницията от чл. 21, ал. 1 АПК – индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. Законосъобразността на заповедта се преценява към момента на издаването ѝ, съобразно чл. 142, ал. 1 АПК, а установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания.

Обжалването на заповедите се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Жалбата се депозира в 14-дневен срок от връчване на заповедта, пред местно компетентния съд по адреса на жалбоподателя.Решението на административния съд  е окончателно, т.е. не подлежи на обжалване, когато се касае за заповеди за принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7  ЗДвП.

Съгласно чл. 146 АПК, основанията за оспорване на административните актове са:

1. липса на компетентност;

2. неспазване на установената форма;

3. съществено нарушение на административнопроизводствени правила;

4. противоречие с материалноправни разпоредби;

5. несъответствие с целта на закона.

Със Заповед на Министъра на МВР се определят службите за контрол по ЗДвП. А заповедта за прилагане на ПАМ следва да бъде издадена от материално, териториално и по степен компетентен полицейски орган, което става видно от Заповед на Директора на съответна ОД на МВР.

За да приложи ПАМ, за компетентния орган е достатъчен съставеният надлежно АУАН

с констатирано от компетентните лица нарушение, което, при условията на обвързана компетентност го задължава да приложи посочената мярка. Съставения АУАН, по аргумент от чл. 189, ал. 2 ЗДвП (редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното) се ползва с официална доказателствена сила. Официалният документ има формална доказателствена сила – удостоверява спрямо всички с обвързваща доказателствена сила извършването на обективираното в него изявление, посочените дата и място на издаване, авторството на посоченото като издател лице, както и че последното е действало в посоченото в документа длъжностно качество. Но жалбоподателя може да представя пред съда доказателства, оборващи констатациите на органа и съставения АУАН.

Липсата на фактическо основание за издаване на оспорената по делото заповед предпоставя извод за издаването ѝ в противоречие с относимите материалноправни разпоредби на ЗДвП,

поради което същата ще се яви незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен. Непосочването пък на фактическите действия, чрез който следва да бъде реализирана наложената ПАМ, рефлектира върху законосъобразността на оспореният акт, като го опорочава до степен на нищожност.

Ако в заповедта за прилагане на ПАМ няма препращане към установеното в АУАН, нито е посочено коя е датата на установеното като административно нарушение.

Издаването на АУАН и ЗППАМ на една и съща дата не може да послужи да установи вложеното като съдържание кое е именно нарушението, което е било обсъдено от органа, при условие, че в самата заповед няма посочена нито дата на нарушението, нито има препращане към съответен АУАН, установяващ нарушението. Заповедта би била издадена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което от своя страна ще доведе до неизяснена фактическа обстановка и поради това вероятно до необосновани правни изводи, които биха били в противоречие с материалните разпоредби на закона. В този смисъл заповедта е издадена при неизяснена фактическа обстановка в нарушение на чл. 35 АПК (индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията),като допуснатото нарушение е особено съществено, доколкото за жалбоподателят не е ясно нарушението, за което е наложена принудителната мярка.

В заповедта трябва да се съдържа пълно фактическо описание на нарушението.

В противен случай,  заповедта ще е издадена, както в априорния пример, при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което от своя страна ще доведе до неизяснена фактическа обстановка и поради това до необосновани правни изводи, които биха били в противоречие с материалните разпоредби на закона.

За административния орган е тежестта на доказване, напр. да установи, че водачът е бил неправоспособен при управлението на автомобила.

Административният орган трябва да е изпълнил задълженията си по чл. 9, ал. 2 АПК (административният орган събира всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица) и чл. 36 АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти.

Неправилното определяне на адресата на процесната ПАМ обуславя незаконосъобразност на заповедта, поради нарушение на материалния закон.

Например, когато административната мярка е приложена за това, че автомобилът е управляван от неправоспособен водач, но е приложена по отношение на лице, което не е собственик на автомобила.

Предвижда ли се в разпоредба, че ПАМ се налага за определен срок, в ЗППАМ следва да са изложени мотиви, от които да се направи извод защо административнонаказващият орган е преценил, че в конкретния случай целите на ПАМ могат да бъдат постигнати при налагане на мярката за максималния период, посочен в законовата разпоредба.

Органът дължи мотиви досежно продължителността на прилагането на ПАМ само, ако прилага ПАМ за срок над минималния, предвиден в закона. Това е така, защото няма право на преценка дали да приложи ПАМ или не, а само да определи нейният срок. Този срок не може да е под законоустановения минимум и за приложение на ПАМ в минимално определения срок мотиви не са нужни.

От своя страна, мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Съгласно новелата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, в акта следва да бъдат посочени фактическите и правни основания за издаването му. А ако административният орган не отбележи тези основания, длъжен е поне да посочи друг документ от преписката, където те се съдържат. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност, а липсата им възпрепятства този контрол. Неизлагането на мотиви представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт.

Също така, от мотивите се изяснява и по какъв начин чрез налагане на ПАМ ще се предотврати и преустанови извършването на друго нарушение или предотвратят и отстранят вредни последици от извършването му. В този смисъл е и постоянната практика на Върховния административен съд: решения № 15796/ 2017 г., № 910/ 2018 г.

Когато адресатът на заповедта не е потърсен в близък срок след дата на издаването й, например, заповедта е връчена 4 месеца след издаването й, спрямо 6 месечния срок на действието й.

Съгласно чл. 172, ал. 6 ЗДвП, подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Но с късното връчване на заповедта ще бъде нарушено правото на адресата да поиска спиране на предварителното изпълнение на административния акт, предвидено по силата на закона, до приключване на съдебното производство. Така ще се допусне нарушение, тъй като според целите на принудителните административни мерки по см. на чл. 22 ЗАНН, следва че ПАМ е необходимо да бъдат прилагани своевременно при констатиране на допуснато нарушение. Неизпълнението на това изискване прави прилагането на принудителната административна мярка неефективно, което е самостоятелно основание за отмяна на заповед за налагане на ПАМ.

Във връзка със съдебни производства за обжалване на ПАМ, бихте могли да ме потърсите на тел. 0876 196 193 или на e-mail pravenanaliz@abv.bg– адвокат Ивелин Йорданов, гр. Варна, но принципно работя на територията на цялата страна.

Използвани източници:

• Закон за движението по пътищата;
• Административнопроцесуален кодекс;
• Закон за административните нарушения и наказания;
• Практика на ВАС – http://www.sac.government.bg/pages/bg/reports.