pravenanaliz.eu

Законът за държавния служител е общ закон, който се прилага по отношение на държавните служители, работещи в администрациите на всички органи на власт, тъй като чрез упражняване на техните правомощия става възможно осъществяването на държавната власт като цяло. А чл. 116, ал. 1 от Конституцията, определя държавните служители като изпълнители на волята и интересите на нацията. При изпълнение на своята служба те са длъжни да се ръководят единствено от закона и да бъдат политически неутрални.

В Закона за държавния служител са уредени обхватът и осъществяване на имуществената отговорност на държавния служител. Така съгласно чл. 101 ЗДСл, той отговаря за вредите, които е причинил умишлено или при груба небрежност на държавата или на гражданите чрез незаконосъобразни действия или бездействия при или по повод изпълнение на служебните му задължения. За вреди, причинени на гражданите, държавата отговаря солидарно с причинилия ги държавен служител. 

В ТР № 3/ 22.04.2005 г. по т.гр.д. 3/ 2004 г. на ОСГК е постановено, че по същество посоченият фактически състав на отговорността на държавните служители съвпада с фактическия състав на пълната имуществена отговорност на служителите по КТ. Имуществената отговорност на държавния служител може да се ангажира при формите на виновно причиняване на вредата – умисъл или груба небрежност, и при противоправно деяние (действие или бездействие), вреда, причинна връзка между вредата и противоправното деяние и вината.

Под вреда за държавата следва да се разбира намаление на държавно имущество, независимо дали това намаление касае парични средства или материални активи, но това намаление следва да касае имуществото на държавата като цяло, а не само имуществото на конкретно държавно ведомство.

Вредата е причинена умишлено, когато служителят осъзнава, че поведението му е противоправно, осъзнава вредните последици, които ще настъпят от него и иска или допуска тяхното обективиране чрез поведението си (реш. № 69/ 2012 г., ВКС). Тъй като деецът във волевия си акт може пряко да цели увреждането или да допуска настъпването му, умисълът може да е пряк или евентуален. Коя от двете форми на умисъл намира приложение става видно от обективните обстоятелства, сочени в исковата молба и установените в съдебното производство.

А според константната практика на ВКС, небрежността като понятие в гражданското право е модел на поведение, свързан с неполагането на дължимата грижа.

Регресната отговорност

Във всички случаи имуществената отговорност на държавния служител се осъществява по исков ред. Според новелата на чл. 101, ал. 3 ЗДСл, отговорността на виновните държавни служители спрямо държавата за изплатени обезщетения се осъществява в пълен размер при условията и по реда, предвиден в Кодекса на труда.

С други думи, отговорността на виновните лица за причинени вреди на граждани във всички случаи не е пряка към тях. Те отговарят за това, което държавата чрез своите органи вече е изплатила като обезщетение. 

Съгласно разпоредбите на КТ регресната отговорност се реализира в следните случаи, както е разяснено и в ТР № 3/ 22.04.2005 г. по т.гр.д. 3/ 2004 г. на ОСГК:

• При причинена вреда на работодателя по небрежност при или по повод изпълнение на трудовите задължения работникът или служителят отговаря в размер на вредата, но не повече от уговореното месечно трудово възнаграждение – чл. 206, ал. 1 вр. чл. 203, ал. 1 КТ;
• При причинена на работодателя вреда умишлено или в резултат на престъпление, или ако вредата е причинена не при или по повод изпълнение на трудовите задължения, работникът или служителят отговаря по общия гражданскоправен ред – чл. 203, ал. 2 КТ вр. чл. 49 и чл. 45 ЗЗД;
• При причинена на работодателя вреда от ръководител, включително и от непосредствен ръководител, по небрежност при или по повод упражняване на ръководните му функции, отговорността на ръководителя е в размер на вредата, но не повече от трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение – чл. 206, ал. 2 КТ.

Регресната отговорност, и изобщо имуществената отговорност, на държавните служители е уредена и в други  нормативни актове. А при наличие на общ и специален закон, регламентиращи една и съща материя, се прилага специалният (lex specialis derogate legi generali), по арг. от чл. 11, ал. 2 от Закона за нормативните актове.

Така напр. съгл. чл. 20 от Закона за Националната агенция за приходите, служителите на агенцията отговарят пред агенцията за изплатените от нея обезщетения на увредени задължени лица само когато действията или бездействията им са признати за престъпление по съдебен ред или вредите са причинени умишлено. Отговорността е в пълен размер.

Още по – детайлна уредба на имуществената отговорност на държавните служители се съдържа в Закона за министерството на вътрешните работи.

Съобразно чл. 216 и следващи от ЗМВР, за вреди, причинени на граждани по непредпазливост при или по повод изпълнение на служебните си задължения, държавните служители в МВР не носят имуществена отговорност към увредения. В тези случаи държавата е длъжна да обезщети увредения за всички имуществени и неимуществени вреди съобразно общите правила на гражданското право. А за вредите, причинени умишлено или в резултат на престъпление или причинени не при или по повод изпълнение на служебните задължения, отговорността на държавните служители в МВР се определя в съответствие с гражданския закон. 

Държавните служители в МВР не отговарят имуществено за вредите, които са възникнали от рискова дейност, свързана с изпълнението на служебните им задължения. Държавата и държавните служители в МВР не отговарят за вреди на трети лица, когато са причинени в условията на извънредни обстоятелства при осъществяване на действия, свързани със защита на националната сигурност и обществения ред и при извършване на пожарогасителна или аварийно – спасителна дейност.

Държавата има право на иск срещу служителите, виновно причинили вреди на граждани по непредпазливост при или по повод изпълнение на служебните си задължения, за обезщетението, изплатено на увредения. Когато служителят е изпълнявал служебните си задължения точно, държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, причинени от него на граждани, без да има право да търси от причинителя на вредата възстановяване на платеното от нея.

Държавните служители в МВР отговарят за причинените вреди, но не и за пропуснатите ползи. Размерът на вредите се определя към деня на настъпването им, а ако това не може да се установи – към деня на откриването им.

За причинени вреди, служителят отговаря в размера на вредата, но не повече от едно брутно месечно възнаграждение. А при причинени от висши ръководни служители – отговорността е в размера на вредата, но не повече от три брутни месечни възнаграждения.

Исковете за пълна имуществена отговорност се погасяват с изтичане на 5 -годишна давност, която започва да тече от деня на причиняването на вредата. В тези случаи давността се прекъсва и с акт, съставен от контролен орган, от деня на връчването му на служителя.

Доказателствената тежест

За ангажиране отговорността на държавен служител, ищецът трябва при пълно и главно доказване да докаже, че ответникът е лице, което притежава качеството държавен служител, т.е. че по силата на административен акт за назначаване заема платена щатна длъжност в държавната администрация и подпомага орган на държавната власт при осъществяване на неговите правомощия.

Ищецът следва да установи и наличието на основание за прилагане на пълната имуществена отговорност, факта на настъпването на вредите, техният конкретен размер, както и причиняването им от ответника.

Използвани източници:

• Закон за държавния служител;
• Кодекс на труда;
• Закон за министерството на вътрешните работи;
• Закон за Националната агенция за приходите;
• Конституция на Р. България;
• Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html.