pravenanaliz.eu

Съгласно чл. 55, ал. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.

Институтът на неоснователното обогатяване, с корени още в римското право, се състои от няколко т. нар. кондикции. При тях се изисква наличието на връзка между обогатяването и обедняването на страните. Също така, особено важна е правилната квалификация, защото всяка една кондикция води до различен обем на претенциите.

Предпоставките на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД са:

• получаване на нещо и
• липса на основание за получаването.

Но изпълнението на двете предпоставки не означава, че искът би бил основателен. Това е така, тъй като има още едно изискване, макар да не е изрично посочено в закона, а именно получаването да е станало пряко между страните по кондикционното правоотношение. Но непосредствено получаване ще е налице и в случай, че получаването е осъществено чрез трети лица, натоварени да го осъществят било от даващия, било от получаващия. Така че исковете могат да се уважат само срещу непосредствения получател. Освен това, този иск има личен характер и не може да се предявява срещу частните правоприемници на неоснователно получилия.

При самото получаване следва да липсва основание за преминаване на блага – напр. нищожност на основанието или без да е съществувало някакво правоотношение. В съдебната практика се приема, че основанието на договора е типичната и непосредствена цел, която се преследва с получаване на имуществени блага.

Например според новелата на чл. 23 от Закона за потребителския кредит, при обявяване на договора за кредит за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. От това би следвало, че ако потребителят е заплатил суми като договорна лихва или обезщетение за забава, те биха били заплатени без основание и ще подлежат на връщане съобразно чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД. По същия начин ще се процедира и когато подобни суми бъдат заплатени, но впоследствие се установи нищожност на отделни договорни клаузи.

Но неоснователно обогатяване е налице не само при увеличаване имуществото на дадено лице, но и при спестени му средства за сметка на имуществото на друго лице, приема ВКС в реш. № 88/ 2017 г.

Императивите

При осъдителния иск с основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, ищецът носи доказателствената тежест да установи по делото факта, че е дал имуществено благо на ответника, а в тежест на ответника е да докаже на какво основание е получил.

В обстоятелствената част на исковата молба, с която се предявява иск за връщане на полученото без основание, ищецът е длъжен да посочи единствено фактите и обстоятелствата, а в петитума – да индивидуализира претендираното право, като посочи съдържанието му. Съгласно установената съдебна практика, напр. реш. № 60220/ 2021 г. на ВКС, когато в обстоятелствената част на иска се сочи някакво основание или причина за даването, то още в исковата молба ищецът следва да изложи твърдения за факти и правни доводи за това защо смята, че това основание или причина са нищожни или липсват. 

От друга страна, когато частно-правен субект претендира от държавата събраната (удържана) от него такса, която е била внесена в държавния бюджет по закон, обявен за противоконституционен с решение на Конституционния съд, правната квалификация на иска е по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Поради обратното действие на решението на Конституционния съд, съдът по иска за неоснователно обогатяване е длъжен да приеме, че в никой момент държавата е нямала основание за събирането на таксата. Вземането по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на таксата изключва възникването на вземането по чл. 59 ЗЗД относно таксата (реш. № 184/ 2021 г., ВКС).

Давността

Вземанията, произтичащи от фактическите състави на неоснователно обогатяване се погасяват с изтичането на петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД, като в случаите на третия фактически състав на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, поради това че основанието е налице към момента на извършване на престацията и тя не може да се иска обратно, докато то съществува, вземането става изискуемо от деня, в който отпада основанието.

Така искът за плащане без правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се погасява в петгодишен срок, който започва да тече от момента, в който длъжникът получи нещо без основание. Това е така, защото от този момент вземането на кредитора става изискуемо.

Обезщетение за забава

При връщане на дадено при начална липса на основание (чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД) длъжникът дължи обезщетение (лихва) за забава от поканата да изпълни, реши ОСГТК на Върховния касационен съд в ТР № 5/ 2017 г. от 21.11.2019 г., постановено по Тълкувателно дело № 5/2017 г.

В мотивите на тълкувателното решение се посочва, че падежът на задължението, изискуемостта на вземането и забавата да се изпълни не са еднозначни понятия, независимо че е възможно в определени хипотези моментът на настъпването им да съвпада. Падежът се определя като момента, в който задължението трябва да бъде изпълнено от длъжника, още и като момента, в който настъпва изискуемостта. Изискуемостта е възможността на кредитора да иска реално изпълнение – било като отправи извънсъдебна покана до длъжника, било като предяви иск за реално изпълнение в защита на своето право. Забавата е противоправно закъснение, за което длъжникът отговаря.

В решението пише, че изпълнението на облигацията е подчинено на принципа, че задължението трябва да бъде изпълнено веднага, освен ако не следва друго от волята на страните или закона – съгласно чл. 69 ал. 1 от ЗЗД, ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага.

Задължението за връщане на даденото при начална липса на основание, в хипотеза на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, е безсрочно – правоотношението е с извъндоговорен характер, то не възниква в резултат на съгласуване на волите на правните субекти и не е мислимо страните да са определили предварително срок за изпълнение; такъв няма определен и в закона. При неизпълнение на парични задължения законът свързва забавата на длъжника с правилото, че е необходима покана на кредитора, когато няма уговорен срок за изпълнение.

„Задължението за връщане на дадено при начална липса на основание, след като е безсрочно, може да се иска от кредитора веднага. То възниква от момента на получаване на недължимото и от този момент става изискуемо, както е изяснено и в т. 7 от Постановление на Пленума на Върховния съд (ППВС) № 1/1979 г. Началото на изискуемостта е начало и на погасителната давност на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, но автоматично не води до забава на длъжника“, се казва в мотивите на тълкувателното решение. За забава на длъжника по безсрочното задължение е необходимо той да бъде поканен от кредитора да изпълни задължението съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД.

Върховните съдии заключават, че при връщане на дадено при начална липса на основание, от момента на разместване на имущественото благо вземането е изискуемо, но длъжникът ще изпадне в забава и ще дължи обезщетение от момента, в който е получил поканата на кредитора. Когато кредиторът е дал в поканата допълнителен срок за изпълнение, забавата ще настъпи с изтичането на този срок.

Използвани източници:

• Закон за задълженията и договорите;
• Закон за потребителския кредит;
• Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html