pravenanaliz.eu

Все по – често се случва свидетели на дадено правонарушение да предприемат действия спрямо провинилото се лице до идването на органите на реда. За пример, преди около месец край училището в русенското село Пиргово, лице с установени впоследствие 2.8 промила алкохол в кръвта, шофира с несъобразена скорост и след като забива автомобила си в уличен стълб свидетели на случилото се решават да го задържат до пристигане на полицейските органи.

И така, според законовата регламентация – чл. 12а, ал. 1 от Наказателния кодекс, не е общественоопасно причиняването на вреди на лице, извършило престъпление при неговото задържане за предаване на органите на властта и предотвратяване на възможността за извършване на друго престъпление, ако няма друг начин за неговото задържане и ако при това задържане не е допуснато превишаване на необходимите и законосъобразни мерки. 

Ал. 2 допълва, че необходимите мерки за задържане на лице, извършило престъпление, се превишават тогава, когато има явно несъответствие между характера и степента на обществената опасност на извършеното от задържаното лице престъпление и обстоятелствата по задържането, както и когато на лицето без необходимост се причинява явно прекомерна вреда. В тези случаи наказателна отговорност се носи само в случаите на умишлено причиняване на вредата.

Още в т. 5 от Постановление № 12 от 29.XI.1973 г. по н. д. № 11/ 1973 г., Пленум на ВС, се изтъква, че „Ефективното провеждане борбата с престъпността налага не само да се отблъсне нападението, но и да се задържи престъпникът, който върши или е извършил престъпление, за да се предаде своевременно на държавните органи. Затова действията на държавните органи, представителите на обществеността и гражданите по задържане на престъпник не са престъпления, щом като са в рамките на необходимите предели“.

Така концепцията за т. нар. граждански арест се състои в това да се създаде възможност за бързо реагиране срещу лице, което е извършило престъпление. Това право на гражданите да задържат лица, извършили престъпления, освен това има възпитателно, предупредително и профилактично значение за обществото.

Принципни положения из съдебната практика

Според разяснението, дадено от ВКС в Решение № 603/ 2003 г., „Необходимо условие за приложение на чл. 12а НК е твърдата увереност на дееца, че действията му са насочени към задържане на престъпник. Тази увереност не може да бъде каквато и да било абстрактна или произволна представа на дееца, а следва обективно да произтича от конкретни и специфични особености, даващи достатъчно основание да се смята, че се касае за лице, посегателството срещу което е позволено от закона“.

В реш. № 15/ 1995 г. на ВС, с докладчик съдия Никола Филчев, също се съдържат някои ключови постановки досежно приложението на чл. 12а НК, като тази, че

„фактическото основание за задържане на престъпника е не просто извършването на престъпление, а наличието на реална опасност той да избегне наказателна отговорност или да извърши ново престъпление”. 

Или че „правото на задържане на престъпник възниква по време на извършване на престъплението и се погасява с изтичане на давността за наказателно преследване. Неправилно е да се смята, че действията по задържане могат да се предприемат само непосредствено след извършване на престъплението”.

Вредите причинени на правонарушителя

Не е уточнено в закона какъв вреди е допустимо да се причиняват, т.е. могат да бъдат и лични (изразяващи се в телесна повреда, напр. когато му е причинена в опит да се предотврати бягството му), и имуществени. Всъщност, ако разширим обхвата, упражняването и на никое властническо правомощие не може да причинява неоправдани вреди на лицата, към които е насочено.

Правомерното причиняване на вреди е възможно само при наличие на всички предпоставки визирани в чл. 12а НК:

• да са причинени в момента на задържане на лицето, което се върши с цел предаването му на органите на властта и предотвратяване на възможността за извършване на друго престъпление (има съдебни решения, в които се приема, че когато извършителят бяга от местопрестъплението, обективно не съществува възможност за извършване на друго престъпление от него);
• задържаното лице да е извършило престъпление (но както Александър Стойнов в „Наказателно право. Обща част” 1999 г., стр. 231, обръща внимание, „буквалното тълкуване води до извода, че законът позволява вредите да се причинят едва след довършване на престъплението. А това е абсурдно, защото означава, че вредите ще бъдат причинени след като вече няма какво да се защитава”. Така остава да се приеме, че визираните вреди могат да се причиняват само докато лицето, което се задържа, върши престъпление при самото му задържане. От друга страна Ал. Стойнов сочи и непрецизния текст на ал. 2, където се използва „лице извършило престъпление”, което ще рече да има влязла в сила присъда, вместо напр. по – логичното „лице, заварено на местопрестъплението”);
• да не съществува друг законосъобразен начин за задържане на лицето и не трябва да се допусне превишаване на необходимите и законосъобразни мерки.

Интересен момент възниква, ако например лицето, което осъществява задържането, се закани на вероятния нарушител, че „ще го убие, ако предприеме бягство”.

В такъв случай няма да е налице изискуемият от престъпния състав на чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК пряк умисъл за оправяне на закана за убийство, защото разгледан от интелектуален аспект умисълът на задържащия би включвал съзнанието, че задържа престъпник и предприетите срещу него действия (заканителни думи и действия) са правомерни, а във волеви – че са изцяло насочени към задържането на престъпник (осигуряването му на местопрестъплението до идването на органите на реда). Ето защо ще липсва субективната страна на престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК – вината (отношението на дееца към извършеното от него деяние и последиците му).

От друг ъгъл, когато деецът погрешно е сметнал, че задържания е извършил престъпление, въпросът за отговорността му би следвало да се реши според правилата за грешката. 

Използване на помощни средства спрямо задържано лице?

По този въпрос в реш. № 189/ 2013 г., Окръжен съд – Пловдив констатира, че „връзването на тези две лица е било нужно, за да не избягат. Тъй както при арест осъществен от органите на полицията на задържаните лица се поставят белезници, така и при граждански арест задържаните лица могат да бъдат вързани с подръчни средства, за да не избягат. Това е така, защото обикновено гражданите не носят в себе си белезници, а и не може да се изисква от обикновените граждани да задържат лицата по начин различен от този, по-който го правят органите на реда. Отделно от това самата дума задържане съдържа в себе си идеята за ограничаване на правото за свободно движение на лицата, което обикновено се осъществява с технически средства или със затваряне в помещения. Ако такова ограничаване в правото на свободно придвижване на личността не се осъществи, явно не става дума за задържане, а за доброволно поведение, което носи и друга правна преценка”. 

Отграничаване от неизбежната отбрана

Институтите на неизбежната отбрана (чл. 12 НК) и причиняването на вреди при задържане на престъпник (чл. 12а НК) предвиждат при наличието на предвидените предпоставки, на съответното лице (нападател, престъпник), да бъдат дори причинени известни вреди. Но между тях съществуват съществени разлики, ясно очертани в съдържанието на правните норми. Основната от тях е, че задържането е допустимо вследствие на извършено престъпление, а неизбежната отбрана – само при непосредствено противоправно нападение.

Както се е произнасял и ВС в реш. № 15/ 1995 г., задържането на престъпник, въпреки сходството с неизбежната отбрана, съставлява самостоятелно обстоятелство, изключващо обществената опасност на деянието. 

Задържане по Закона за частната охранителна дейност

Задържането на физически лица от правоохранителни държавни органи е уредено в нормативни актове като: Закона за МВР; Закона за ДАНС; Закона за военната полиция. Но извън казионните органи, норми в Закона за частната охранителна дейност също дават право за задържане на нарушител, от охранителен състав на едноличен търговец или юридическо лице. Съобразно чл. 58 и следващи от ЗЧОД, този охранителен състав задържа лице в района на охранявания обект:

• при извършване на престъпление или непосредствено след извършването му в района на охранявания обект; 
• когато с действията си лицето създава опасност за живота или здравето на намиращите се в района на охранявания обект лица, на персонално охраняваното лице или уврежда охраняваното имущество. 

След задържането на лице незабавно се уведомяват полицейските органи по местонахождение на обекта и се изпълняват техните разпореждания. За предаване на задържаното лице на полицейските органи се съставя протокол, който съдържа и описание на обстоятелствата, при които е било задържано лицето, както и обясненията или възраженията на задържаното лице, ако е направило такива. Протоколът се съставя в три екземпляра и се подписва от съставителя и от полицейски служител. Единият от екземплярите се предоставя на полицейските органи, вторият – на съставителя, а третият – на задържаното лице.

Охранителният състав има право да използва физическа сила само когато това е абсолютно необходимо при задържане на лице. Използването на физическа сила се съобразява с конкретната обстановка, характера на правонарушението и личността на правонарушителя. Използващият физическа сила взема всички мерки за опазване на живота и здравето на лицата, срещу които е насочена. Използването на физическа сила се преустановява незабавно след постигане на законната му цел.

Чл. 60 ЗЧОД регламентира и че охранителният състав има право да използва помощни средства по изключение при задържане на лице или в условията на неизбежна отбрана и крайна необходимост. Помощни средства са: белезници; каучукови, пластмасови, щурмови и електрошокови палки и прибори. 

Изрично в чл. 61ЗЧОД е посочено, че се забранява се използването на физическа сила и помощни средства по отношение на видимо малолетни лица и бременни жени.

Използването на огнестрелно оръжие е крайна мярка и само при условията на неизбежна отбрана и крайна необходимост.

Използвани източници:

• Наказателен кодекс;
• Александър Стойнов „Наказателно право. Обща част” 1999 г.;
• Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html;
• Регистър на съдебните решения – https://legalacts.justice.bg/;
• Закон за частната охранителна дейност.