pravenanaliz.eu

Туризмът има важна роля в икономиката на целия Европейски съюз. Значителен дял от туристическия пазар заемат пакетните пътувания, пакетните ваканции и пакетните туристически обиколки (туристически пакети). През 1992 г. влиза в сила Регламент за пакетните пътувания, пакетните почивки и пакетните обиколки, който дава възможност на пътуващите да потърсят обезщетение от своя туроператор. Понастоящем правната закрила на потребителите в областта на туризма е разширена с Директива (ЕС) 2015/2302 на Европейския парламент и на съвета от 25 ноември 2015 г. относно пакетните туристически пътувания и свързаните пътнически услуги, транспонирана в родния Закон за туризма, като новите разпоредби са в сила от 1 юли 2018 г.

Така, според пар. 1, т. 60 от ДР на Закона за туризма, „Туроператор“ е лице, регистрирано по реда на този закон и вписано в регистъра на туроператорите и туристическите агенти за упражняване на туроператорска дейност, което изготвя туристически пакети и ги продава или предлага за продажба пряко или чрез посредничеството на друг търговец, или съвместно с друг търговец, или което предава данните на пътуващия на друг търговец.

Всички туристически услуги, обхванати от договор за туристически пакет, трябва да бъдат извършвани надлежно. Организаторът и неговите контрахенти трябва да полагат разумни грижи за своите клиенти, докато са на почивка. Те носят отговорност за безопасността на своите клиенти, така както и за компонентите на пакета – автобусни трансфери, хотели и т.н., ако се докаже небрежност. Туроператорът не би следвало да избегне отговорността, като я прехвърли например на своите подизпълнители, защото и съгласно чл. 90, ал. 1 ЗТ, туроператорът носи отговорност за изпълнението на туристическите услуги, включени в договора за туристически пакет, независимо от това, дали тези услуги се изпълняват от него, или от други доставчици на туристически услуги.

Така нар. „несъответствие” при изпълнение на туристически услуги

Договорът за туристически пакет включва всички услуги по туристическия пакет и съставлява едно цяло, или когато туристическият пакет се предоставя чрез самостоятелни договори – договор за туристически пакет са всички договори, обхващащи туристическите услуги, включени в туристическия пакет.

Още в договора за туристически пакет трябва да се съдържа информация и за наименование, адрес, телефонен номер, адрес на електронната поща и когато е приложимо, номер на факса на местния представител на туроператора, на звено за контакт или на друга служба, които да позволят на пътуващия да подаде оплакване във връзка с установено несъответствие в хода на изпълнението на туристическия пакет. Пътуващият е длъжен да уведоми без необосновано забавяне туроператора за всяко несъответствие, установено при изпълнението на туристическата услуга, включена в договора за туристически пакет, като се отчитат конкретните обстоятелства за случая, както е разписано в чл. 90, ал. 2 ЗТ.

Несъответствие, според пар. 1, т. 68е от ДР на ЗТ, е неизпълнение или неточно изпълнение на туристическите услуги, включени в договора за туристически пакет. И ако туроператорът, съгл. чл. 90, ал. 4 ЗТ, не отстрани несъответствието, извън случаи, когато това не е възможно или е свързано с непропорционално високи разходи предвид степента на несъответствието и стойността на засегнатите туристически услуги, се прилага чл. 91 ЗТ. А според текста на чл. 91 ЗТ, пътуващият има право:

• на подходящо намаление на цената за времето, през което е имало несъответствие на предоставените услуги с договора за туристическия пакет, освен ако туроператорът докаже, че липсата на съответствие се дължи на пътуващия;
• да получи обезщетение от туроператора за всички имуществени и неимуществени вреди, претърпени в резултат на липсата на съответствие с договора за туристически пакет.

Извън изключенията (невъзможност за отстраняване на несъответствието или когато е свързано с непропорционално високи разходи), когато туроператорът не отстрани несъответствието в рамките на разумен срок, определен от пътуващия, последният може сам да направи това и да поиска от туроператора възстановяване на необходимите разходи.

А когато туроператорът откаже да отстрани несъответствието или в случаите, когато е необходимо отстраняването на несъответствието да стане незабавно, пътуващият не е длъжен да определя срок на туроператора за неговото отстраняване, гласи чл. 90, ал. 6 ЗТ. Но когато несъответствието между договорените и действително предоставените услуги нарушава значително изпълнението на договора и туроператорът не отстрани несъответствието в разумен срок, определен от пътуващия, последният може да прекрати договора за туристически пакет, без да дължи разходи за прекратяване на договора, и да поиска намаление на цената и/ или обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди (ibid. ал. 10).

Пътуващият няма право на обезщетение за претърпени вреди,

когато туроператорът докаже, че липсата на съответствие се дължи на: 

• пътуващия; 
• трето лице, несвързано с предоставянето на включените в договора за туристически пакет туристически услуги, и не може да се предвиди или да се предотврати; 
• непреодолими и извънредни обстоятелства (пар. 1, т. 68д дефинира, че „Непреодолими и извънредни обстоятелства“ са обстоятелства, които са извън контрола на страната, която се позовава на тях, и последиците от които не биха могли да се избегнат, дори ако са били предприети всички разумни мерки за тяхното предотвратяване).

Договорна или деликтна отговорност на туроператора?

При договорната отговорност длъжникът не е изпълнил свое задължение, произтичащо, например, от договор, и от това са възникнали вреди, а при деликтната увреждащият също не е изпълнил свое задължение, но то е общо и към всички, произтичащо от нормата на чл. 45 от ЗЗД – да не се вреди другиму, което пак е довело до вреда.

Предпоставката за ангажиране на отговорността за обезвреда и при двата вида отговорност е еднаква – вина, която и при двете правоотношения се предполага до оборване на презумпцията – при договорната отговорност длъжникът следва да докаже, че неизпълнението/ вредата, е настъпила по причини, за които не отговаря, при деликтната – че поведението му не обективира  вина под някоя от формите й. И договорната, и деликтната целят обезщетяване на претърпяната вреда. Но разликата между тях се корени в наличието на облигационна връзка между страните при договорната отговорност, докато при деликтната такава не е налице.

Върховният съд в по-новата си практика поддържа позицията, че договорната и деликтната отговорности взаимно се изключват, т.е. недопустимо е кумулиране на деликтна и договорна отговорност. Така при договор е недопустимо обезщетението на нанесените от неизпълнението вреди да се търси по реда на деликта.

А в Тълкувателно решение № 4 от 29.01.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г. се прие и че договорната отговорност включва обезщетяването на неимуществените вреди.

Правното основание – чл. 79, ал. 1 ЗЗД

Тази разпоредба гласи, че ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Така, за да се приеме, че иск насочен към туроператор на база чл. 79, ал. 1 ЗЗД е основателен, е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки:

• неизпълнение на конкретни договорни задължения от страна на туроператора, което предвид чл. 90 ЗТ представлява несъответствието на туристическите услуги с договора;
• претърпени вреди от пътуващия,
• същите да се намират в пряка причино – следствена връзка с неизпълнението.

Видно и от цитирания вече чл. 90 ЗТ не е необходимо да се установи вина на туроператора, като е достатъчно да е налице обективно несъответствие между договорените условия на туристическия пакет и предложеното на туриста.

Използвани източници:

• Закон за туризма;
• Закон за задълженията и договорите;
• Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html