Протоколът от съдебно заседание
Съдебният протокол се съставя при разглеждане на делото в открито съдебно заседание и съгласно чл. 150 ГПК, в него се вписват мястото и времето на заседанието, съставът на съда, името на секретаря, явилите се страни и техните представители, същността на изявленията, исканията и изказванията на страните, представените писмени доказателства, показанията на свидетелите и на другите лица по делото и констатациите и определенията на съда.
Сходни изисквания към съдържанието на протокола поставя и НПК, като напр. според чл. 311, ал. 1, т. 6 от него, протоколът трябва да отразява и „кратко“ съдържание на съдебните прения. В този контекст съдебната практика е имала възможност да се произнесе чрез реш. № 123/ 2018 г., ВКС, че това съдържание трябва да бъде такова, че да отразява позицията на съответната страна или на нейния процесуален представител по основните въпроси от предмета на доказване по делото. Важното е в съдебния акт доводите от пледоарията да са получили надлежен отговор.
При провеждане на видеоконференция в протокола се вписват името и длъжността на съдебния служител от районния съд или на началника на затвора или началника на ареста или определен от тях служител, присъстващ на видеоконференцията. При техническа възможност се прави звукозапис на заседанието, въз основа на който в тридневен срок се съставя протоколът.За извършената видеоконференция, след уведомяване на участниците в нея, се изготвя видеозапис върху електронен носител. Видеозаписът се прилага към делото.
Доказателствената сила
на съдебния протокол се отнася до времето на започване и завършване на съдебното заседание.
Съгласно чл. 152 ГПК, протоколът от проведено по делото съдебно заседание е доказателство за извършените в същото съдопроизводствени действия.
Протоколът материализира извършените от съда и страните процесуални действия. Удостоверените в този официален свидетелстващ документ действия се смятат за извършени.
Протоколът се подписва от председателя и от секретаря.
Протоколът се съставя под диктовката на председателя. Той се предоставя на разположение на страните в тридневен срок от заседанието.
Протокол без подпис на председателя на състава няма задължителната доказателствена сила, независимо, че има подпис на секретар, тъй като изискването на закона е кумулативно, а не алтернативно. Със своя подпис секретарят удостоверява това, че той е лицето, което е изготвило съдебния протокол в изпълнение на нарежданията на председателя какво да впише или да не впише в него.
Затова надлежното оформяне на протокола с подписите на председателя и секретаря е условие за валидността му. В противен случай процесуалните действия се смятат за неизвършени (т. нар. отрицателна доказателствена сила на протокола), а решението, основаващо се на такива процесуални действия, се явява постановено при съществено процесуално нарушение, според реш. № 6855/ 2021 г., ВКС.
Поправка и допълване на протокола
Съгл. чл. 151 ГПК, в едноседмичен срок от предоставянето на протокола на разположение на страните всеки участник в процеса може да поиска неговото допълване или поправяне, когато счита, че съдържанието на протокола не отговаря на действително осъществените процесуални действия (в наказателния процес, според разпоредбата на чл. 312 НПК, страните имат право в тридневен срок от датата на изготвянето на протокола да направят писмени искания за поправки и допълнения).
Но след постановяване на съдебния акт по същество, липсва правен интерес от извършване на поправка на съдебен протокол, тъй като е налице формираната воля на съдебната инстанция по съществото на правния спор, възприето в реш. № 36/ 2014 г., ВКС.
Ако в заседанието е направен звукозапис, поправки и допълване на протокола се допускат само въз основа на звукозаписа. Но ако в заседанието не е направен звукозапис, поправки и допълване на протокола се допускат само въз основа на направени бележки по съдържанието му.
Съдът се произнася по искането за поправки и допълване на протокола, след като призове страните и молителя и изслуша звукозаписа, съответно обясненията на секретаря.
Определението на съда по чл. 151 ГПК за поправка на протокол от открито съдебно заседание, с което се допуска или отказва изменение на протоколно определение по движение на производството, няма характера на преграждащо, тъй като не препятства развитието на вече инициирано, висящо исково производство (реш. № 36/ 2014 г., ВКС). А щом не прегражда по – нататъшното развитие на делото, съобр. чл. 274 ГПК, срещу това определение не може да се подава и частна жалба. От друга страна, обжалваемостта на определението по чл. 151 ГПК не е и изрично предвидена в закона. Всички тези аргументи обуславят необжалваемостта на този съдебен акт.
Когато в заседанието е използвана и видеоконференция, съдът се произнася по искането за допълване или поправяне и след възпроизвеждане на записа от нея. Звукозаписът се пази до изтичането на срока за искане на поправки и допълване на протокола, а ако е направено такова искане – до влизането в сила на решението по делото. Записът на видеоконференцията се пази до изтичането на срока за съхранение на делото.
В производството по чл. 151 ГПК за поправка на съдебния протокол не могат да се извършват нови процесуални действия от страните, в т.ч. да се правят нови изявления или да се представят нови доказателства (реш. № 4847/ 2021 г., ВАС). По този ред е и недопустимо поправянето на порочно процесуално действие на съда (реш. № 346/ 2011 г., ВКС).
Разпореждания на съдията
Върховният административен съд, в реш. № 7779/ 2011 г., застъпва позицията, че ако разпорежданията на съдията са неотносими към делото, в това число не засягат упражняването на правата на страните, то вписването им в протокола от съдебното заседание не е условие за валидност и това не ги лишава от изпълнителна сила, включително и чрез прилагане на принуда от страна на компетентните органи.
Използвани източници:
- Граждански процесуален кодекс;
- Наказателно – процесуален кодекс;
- Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html;
- Практика на ВАС – http://www.sac.government.bg/pages/bg/reports.