pravenanaliz.eu

Адвокат Ивелин Йорданов, тел. 0876 196 193, e-mail: pravenanaliz@abv.bg. Кантората не дава безплатни консултации. Партнирам си с адвокати от различни населени места, поради което поемам ангажименти и извън гр. Варна. Ако искате да спечеля и Вашето съдебно дело не се колебайте да ми се доверите!

Докато в някои други държави, включително в сърцето на Европейския съюз, се поставят условия пред съпрузи, които искат да прекратят брака си по взаимно съгласие, например волеизявлението от двамата да се предхожда от раздяла в продължение на най – малко 6 месеца (Р. Австрия) или пък поне 1 година (Ф.Р. Германия), то българския Семеен кодекс не поставя такива спънки пред желаещите развод съпрузи.

Така съгл. чл. 50 СК, при сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите за развод съдът допуска развода, без да издирва мотивите им за прекратяване на брака.

Разводът по взаимно съгласие е едно от основанията за развод. Другото по СК е развод по исков ред поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

Следващият чл. 51, ал. 1 СК, гласи, че при развод по взаимно съгласие съпрузите представят споразумение относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, както и относно ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. Те могат да се споразумеят и по други последици на развода. 

След като в утвърденото от съда споразумение съпрузите са уговорили, че придобитият през време на брака имот остава съсобствен помежду им, без да са посочили изрично обема на правата си в съсобствеността, е допустимо в последващ исков процес да се установява по-голям дял на единия съпруг на основание частична трансформация на негово лично имущество по чл. 23, ал. 2 СК, според  възприетото в ТР № 3/ 2018 г., ВКС, ОСГК.

Споразумението се утвърждава от съда, след като провери дали са защитени интересите на децата.

Съдът може да поиска становище от дирекция „Социално подпомагане“. Ако споразумението е непълно или интересите на децата не са добре защитени, съдът дава срок за отстраняване на недостатъците. Когато недостатъците не бъдат отстранени в срока, съдът отхвърля искането за развод. Изменение на местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата може да се поиска при изменение на обстоятелствата.

Самото споразумение може да бъде изготвено писмено и представено на съда, а може да бъде постигнато устно пред него, в който случай то трябва да бъде вписано в протокола от съдебното заседание. Наличието на споразумение е предпоставка за допускането на развода, като липсата му или неговото неодобряване от съда осуетява самото допускане на развода по взаимно съгласие.

Съпрузите могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Имат правото да уредят материално – правните последици от прекратяване на брака поради развод във връзка с придобитите в режим на съпружеска имуществена общност вещи и права върху вещи.

Така в частта относно имуществените отношения между съпрузите споразумението е насочено към доброволно уреждане на имуществените последици от развода с цел да се избегнат възможни бъдещи спорове по повод собствеността върху придобитото през време на брака имущество и отнасянето им за разрешаване по съдебен ред.

Споразумението има характер на договор и при неточно изразена воля, тя се тълкува според правилото на чл. 20 ЗЗД, което гласи, че при тълкуване на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните.

Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.

Съобр. трактовката в реш. № 60222/ 2022 г., ВКС, доколкото споразумението има договорен характер то евентуалните му пороци могат да бъдат релевирани по исков ред, като евентуалното прогласяване на нищожността му или унищожаването му няма да засегнат съдебното решение за прекратяване на брака. Съдът не разполага с възможността да замества споразумението на страните със свой акт, с който да уреди последиците от прекратяването на брака. Това изисква в съдебното решение споразумението да бъде възпроизведено точно така както е постигнато между страните. 

На възпроизвеждането на споразумението в съдебното решение ще се обърне внимание и по – надолу.

Явяване на съпрузите в съдебното заседание

Чл. 330 ГПК регламентира, че при искане за развод по взаимно съгласие съпрузите се явяват лично в съдебното заседание. Когато някой от съпрузите не се яви без уважителна причина, делото се прекратява. След като се убеди, че съгласието на съпрузите да се разведат е сериозно и непоколебимо, и прецени, че постигнатото споразумение не противоречи на закона и е в интерес на децата, съдът допуска развода и утвърждава споразумението с решение. Разглеждането на молбата се отлага само ако е необходимо да се съберат допълнителни доказателства. Решението, с което се допуска разводът по взаимно съгласие, не подлежи на обжалване.

Смисълът съпрузите да се явяват лично в съдебното заседание е, че заседанието се използва и за помирение на съпрузите, а и защото съдът трябва да се убеди, че съгласието на съпрузите да се разведат е сериозно и непоколебимо, за което те трябва да се явят, за да потвърдят решението си.

Само при неявяване по уважителни причини делото не се прекратява, като участието в делото на адвокат, изрично упълномощен по делото за развод по взаимно съгласие, не замества изискването за личното явяване на съпруга, изключение от което е допустимо при доказана от страната причина, която съдът да прецени като извинителна (фрагмент из опр. № 410/ 2010 г., ВКС).

Споразумението се утвърждава от съда с решението за прекратяване на брака, като трябва да бъде точно възпроизведено в това решение.

Така с одобряване на споразумението от съда бракът се счита за прекратен. При спор относно действителното съдържание на споразумението, приема ВКС в реш. № 60222/ 2022 г., значение има постигнатото между самите страни такова, така както е постигнато и представено пред съда или документирано в протокола от съдебното заседание, а не промененото от съда. Именно първото намира приложение при уреждане на отношенията между бившите съпрузи и всеки един от тях може да се позове на него при спор относно това какво е точното съдържание на постигнатото между страните съгласие. Неточното възпроизвеждане на споразумението в решението за прекратяване брака, независимо дали се дължи на техническа грешка или извършено от съда тълкуване, а също така и непълното възпроизвеждане представляват пороци на решението, които могат да бъдат отстранени по реда на чл. 247 ГПК (Съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки; променените клаузи да бъдат приведени в съответствие със споразумението, а добавените такива да отпаднат), съответно чл. 250 ГПК (Страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото и искане).

Съдът не може да променя условия на споразумението или да ги замества със свои тъй като те противоречат на закона или морала, или че не защитават в най-голяма степен интересите на децата. Той не може да внася промени в същото (да променя текста на вече постигнати договорки или да добавя допълнителни клаузи към тях), дори и да счита, че тези промени следват от тълкуването на постигнатото между страните съгласие и/ или по – точно изразяват неговия смисъл от формулировките в споразумението. Извършените от съда, при възпроизвеждането на споразумението, промени не са такива направени от страните по него, поради което не стават част от договореното между тях. Тъй като тези промени не са част от споразумението и не са извършени по волята на страните по него, те не могат да бъдат обявявани за нищожни по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 1 и чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, доколкото  тези основания са налице при порок на волята на страните по сделката или на трето лице, което има правото да определя елементи от съдържанието й. 

Допълване на решението

Според текста на чл. 250 ГПК, страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Молба за това може да се подаде в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила.

Съгл. ал. 3, съдът се произнася с допълнително решение, което подлежи на обжалване по общия ред.

Но допълнителното решение не ще подлежи на обжалване, когато основното съдебно решение е такова, с което се допуска развод по взаимно съгласие, което както се посочи не подлежи на обжалване. Според практиката на ВКС, актът по чл. 250, ал. 3 ГПК при обжалване се подчинява на съдопроизводствения ред установен при развод по взаимно съгласие. Това се отнася и до решението, с което се допуска или отказва поправка на явна фактическа грешка, в какъвто смисъл е опр. № 215/ 2011 г., ВКС.

Използвани източници:

• Семеен кодекс;
• Граждански процесуален кодекс;
• Закон за задълженията и договорите;
• Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html