pravenanaliz.eu

Адвокат Ивелин Йорданов, тел. 0876 196 193, e-mail: pravenanaliz@abv.bg. Кантората не дава безплатни консултации. Партнирам си с адвокати от различни населени места, поради което поемам ангажименти и извън гр. Варна. Ако искате да спечеля и Вашето съдебно дело не се колебайте да ми се доверите!

Противопоставимостта на заложното право, с което е обременено заложеното имущество, е свързана с даване публичност на това право – при особения залог  това се осъществява чрез вписване на залога в Централния регистър на особените залози по партидата на залогодателя, тъй като при особения залог предаването на заложеното имущество не е част от фактическия му състав. 

Съгласно чл. 12, ал. 1 от Закона за особените залози,  учреденият при условията и по реда на този закон залог е противопоставим на трети лица от момента на вписването му.

Ал. 2 допълва, че залогът на вземане, договорът за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената, договорът за лизинг и запорът не може да се противопоставят на кредитора, в полза на когото при условията и по реда на този закон се учредява залог върху вземане или върху продадено, отдадено на лизинг или запорирано имущество, ако не са вписани в Централния регистър на особените залози по партидата на залогодателя. 

Измененията на закона от 2016 г.

Тогава на вписването в ЦРОЗ беше придадено и конститутивно действие, т.е. явява се елемент от правопораждащия фактически състав, условие за настъпване на правните последици. Докато до 2016 г. вписването имаше само оповестително действие и осигуряваше противопоставимост на вписаните обстоятелства само спрямо третите добросъвестни лица (добросъвестност тук означава знание на факт). С други думи невписаният особен залог пораждаше същото право спрямо длъжника, което пораждаше и вписаният такъв – заложният кредитор да може да пристъпи към изпълнение по отношение на заложеното имущество при липса на доброволно удовлетворяване на вземането му.

Липсата на вписване на особения залог до 30.12.2016 г. има отношение единствено към противопоставимостта на правата, които заложният кредитор притежава, т. е. при наличие на повече от един кредитор на длъжника и при разпореждане от страна на длъжника със запорираното имущество. След тази дата с валидни права остават само кредиторите, които имат вписани (макар и изсрочени) особени залози, а тези, които не са вписали залозите си, губят правата си (реш. № 60047/ 2021 г., ВКС, ТО). 

Въпросът с добросъвестността, до измененията, е разгледан и в ТР № 1/ 2018 г., ВКС, ОСГТК – при следващо прехвърляне обаче на заложената вещ от приобретателя без залогът да е вписан по негова партида в ЦРОЗ по чл. 26, ал. 2, т. 4 ЗОЗ (редакцията до приемане на ЗИД ЗОЗ с ДВ. бр. 105/2016 год., в сила от 30.12.2016 год.), заложното право не е противопоставимо на последващия приобретател, ако той е добросъвестен (не знае за залога), тъй като вписванията са по персоналната система и последващият приобретател няма как да узнае, че вещта е обременена със заложно право, доколкото не се води партида по вещта, а партида на праводателя му не е открита. Ако обаче към момента на придобиването последващият приобретател е знаел, че вещта е обременена със залог, т.е. е бил недобросъвестен, същият придобива вещта обременена със заложното право, въпреки липсата на вписване в регистъра, тъй като оповестителният ефект на вписването е само по отношение на третите добросъвестни лица. Доказването на недобросъвестността (на знанието на третото лице, че вещта е обременена със залог) е в тежест на заложния кредитор. 

Така вече липсата на вписване означава липса на учреден залог. С вписването в регистъра фактът се счита известен на всички трети лица. Съответно при изтекло действие на вписването (което трае 5 години – чл. 30 ЗОЗ) противопоставимостта на залога отпада, включително кредиторът губи реда на удовлетворяване на обезпеченото със залога вземане, предвиден в чл. 16, ал. 1 ЗОЗ. 

А според разпоредбата на чл. 13, ал. 1 ЗОЗ, всяко лице, на което залогът може да бъде противопоставен, придобива правата върху заложеното имущество, обременени със залога, и има положението на залогодател. 

Съобр. чл. 12, ал. 3 ЗОЗ, когато този закон предвижда вписване в друг регистър, противопоставимостта възниква от вписването в другия регистър.

Ако обектът на обезпечението изисква вписване в търговски регистър, то конститутивният ефект и противопоставимостта се преценяват именно по регистрацията в този регистър. Вписванията там имат първичен характер – те осигуряват противопоставимостта на залога на минимално необходим кръг лица. Това са третите лица, които, напр. при залог на търговско предприятие, претендират права върху търговското предприятие като съвкупност – купувачите или приобретателите на друго основание, заложните кредитори. За дата на учредяване на залога следва да се счита вписването в търговския регистър, а не вписването му в Централния регистър за особените залози.

Законът допуска извършване на вписвания в други регистри, които имат допълнителен, вторичен характер. Те разширяват кръга на лицата, на които залогът е противопоставим, но нямат самостоятелно действие, ако липсва първично вписване в търговския регистър. При залог на търговско предприятие, за да може той да се противопостави на трети лица, придобиващи по-късно обезпечителни права върху отделни елементи на търговското предприятие, залогът трябва да се впише вторично в съответния регистър. Ако търговското предприятие включва недвижими имоти пък, освен в Централния регистър на особените залози, залогът се вписва и в имотния регистър при службата по вписванията към съответния районен съд.

Използвани източници:

• Закон за особените залози;
• Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html