pravenanaliz.eu

Принципните положения

Всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму. В този контекст Законът за отговорността на държавата и общините за вреди  създава облекчен ред за ангажиране на отговорността на държавата за вредите причинени на нейните граждани от органите на администрацията при изпълнение на правно регламентирана административна дейност. 

Делата за обезщетения по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ (Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове) са искови производства, разглеждат се по реда на АПК, а правилата на ГПК намират приложение само доколкото материята не е уредена от АПК. В тези производства страните могат да представят всички относими доказателства в подкрепа на твърденията си, да навеждат всякакви доводи в тяхна защита, да правят възражения и да се защитават с всички допустими от закона средства, защото и отговорността не се презюмира от закона и e в тежест на ищеца да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки.

Основателността на исковете по чл. 1 от ЗОДОВ е обусловена от кумулация от предпоставки, а именно:

• незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред (според чл. 204, ал. 1 АПК, иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. Съгласно чл. 204, ал. 3 АПК, когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение) и/или
• незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината;
• актът, действието или бездействието, да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност;
• от същите реално да е настъпила вреда и
• да е налице пряка и непосредствена причинно- следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт (действие) бездействие (причинна връзка е налице, когато може да се отговори положително, че без постановяване на незаконосъобразния акт претендираните вреди не биха настъпили, приема ВАС в реш. № 6684/ 2020 г.).

Тъй като имуществената отговорност по ЗОДОВ е обективна, безвиновна, вината не е елемент от фактическия състав на отговорността. 

Легална дефиниция на употребените в чл. 4 ЗОДОВ понятия – пряка и непосредствена последица от увреждането – законодателят не е дал. Както правната теория, така и съдебната практика, са приели критерии, от които да се изхожда при дефинирането им. Според правната доктрина, водещи при определянето на съдържанието на понятията „пряка и непосредствена последица“ са теорията за равноценността, съгласно която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение.

Наказателните постановления

се издават при осъществяването на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което причинените от дейността вреди подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон, постановява ВАС в реш. № 2571/ 2020 г.

Независимо че наказателното постановление не е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления е, че той е издаден от административен орган и представлява властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателно-правни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.

Така влязлото в сила съдебно решение, с което се отменя наказателно постановление се приема като безспорно доказателство за наличието на незаконосъобразна дейност на административния орган.

Когато се касае до фиш за налагане на глоба, макар и той да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, все пак е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. Следователно, когато той е анулиран, налице е също първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Актът за установяване на административно нарушение

Относно него, трябва да се отбележи, че той не подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност и отмяна. Защитата срещу него се реализира чрез писмени възражения, а контролът за законосъобразност на този акт се осъществява при обжалването на наказателното постановление. Затова и се приема, че самостоятелен иск за вреди, произтичащи от акт за установяване на административно нарушение е недопустим, защото липсва процесуалната предпоставка по чл. 204, ал. 1 АПК.

С други думи, из реш. № 2077/ 2022 г., ВАС – съставянето на АУАН е преценено правилно като подготвителна дейност по издаване на НП, етап от административнонаказателното производство и за съставяне на такова не може да бъде ангажирана отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ . Освен това АУАН не е акт, който да е отменен по надлежния ред.

Ами ако в иск за вреди от незаконосъобразно НП се вмъкне имплицитно и претенция за обезщетяване от незаконосъобразен АУАН?

Може да се отговори положително и утвърдително за тази възможност и нейното уважаване от съда, понеже същевременно се приема, последователно и трайно в съдебната практика, че тъй като АУАН именно съставлява част от процедурата по реализиране на административнонаказателна отговорност, то отмяната на наказателното постановление, с което е приключило това производство, като незаконосъобразно, води на извод за незаконосъобразност на действията по издаване на АУАН, т.е. незаконосъобразност и на самия акт за установяване на нарушението и поради това и вредите, настъпили от административната дейност по неговото издаване на практика се приемат като такива, които подлежат на обезщетяване при предявен иск за вреди от незаконосъобразното наказателно постановление, издадено въз основа на този акт. В този смисъл са решения № 9429/ 2018 г., № 13635/ 2019 г., № 1324/ 2022 г., всички на ВАС.

Вреди причинени от направени разноски за ползване на адвокатска помощ при обжалване на наказателно постановление

Още в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСС на I и II колегиите на ВАС е посочено, че редът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е приложим за присъждане на вреди причинени от направени разноски за ползване на адвокатска помощ при обжалване на наказателно постановление, тъй като липсва друга законова възможност за компенсиране на тези вреди от незаконосъобразна административна дейност. Следва да се допълни и че съобразно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора за правна помощ следва да е вписан начинът на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

А със заплащането на уговорения адвокатски хонорар е настъпила вреда в патримониума на ищеца (реш. № 5260/ 2021 г., ВАС), която е в пряка причинна връзка с издаденото незаконосъобразно НП, с оглед обстоятелството, че от негова страна е упражнено законно право да ползва адвокатска защита в административнонаказателния процес, като доказан и безспорен е факта на настъпилата за ищеца имуществена вреда от заплащане на разноски за адвокатска защита, която е в пряка и непосредствена връзка с незаконосъобразната дейност на административен орган по издаване на административен акт. 

По въпроса присъжда ли се законна лихва в производството по чл. 1, ал. 1  ЗОДОВ при уважен иск за обезщетяване на имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на наказателно постановление, което е отменено от съда, в ТР № 5/ 2022 г. на ВАС се даде отговор, че такава лихва се дължи, като началният момент от който се начислява е датата на влизане в сила на съдебното решение, с което наказателното постановление е отменено.

Неимуществените вреди

от отменено наказателно постановление не се предполагат, а подлежат на доказване. Поради характера на неимуществените вреди те могат да се търпят от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от административната дейност. В тежест на ищеца е да докаже вида и характера на вредите, както и степента на засягане на личната му сфера в пряка и непосредствена причинна връзка с издадените незаконосъобразни административни актове. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, настъпили само по отношение на него, а не и вредите, понесени от негови близки.

Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Законът не установява критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ, за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съобразно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като сочената от закона справедливост визира не само размера на следващото се обезщетение, а и всички обстоятелства свързани с обезщетяването.

При все това, институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не следва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване – реш. № 10747/ 2020 г., ВАС.

Според възприетото пък от ВАС в реш. № 6827/ 2020 г., само увреденият от незаконосъобразната административна дейност има лично право на иск и с упражняването му той създава имуществен ефект от неимуществените си вреди, който, имайки вече материален израз, може да бъде предмет на права за наследниците. Те могат да встъпят в процеса, воден от наследодателя, ако той не го е завършил и да получат дължимото му обезщетение. 

Но наследниците на увреденото лице

нямат свое право на иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за неимуществените вреди, претърпени от наследодателя им, защото непредявената от него приживе лична претенция за поправяне на такива вреди няма имуществен характер и не може да бъде обект на наследяване. В това се състои правилото на чл. 6, ал. 1 ЗОДОВ , което гласи: при смърт на увредения неговото право на обезщетение за имуществени вреди се наследява, а за неимуществени вреди – само ако е било предявено пред съд от увредения. 

А когато наказателното постановление е частично изменено от съда?

Разпоредбата на чл. 204, ал. 1 АПК не сочи изрично, дали изисква за допустимост на исковото производство единствено наличието на отменени административни актове, но не и такива, които са частично отменени или изменени административни актове и наказателни постановения. И ако тази разпоредба се тълкува ограничително, в смисъл, че е допустима само искова претенция за вреди при цялостна отмяна на административен акт или наказателно постановление, би се стигнало до ограничаване на правото на иск, а ограничаването на права, включително и на правото на иск, може да бъде само изрично. Затова при тълкуване на чл. 204, ал. 1 АПК следва да се приеме, че наличието на изменено наказателно постановление по съответния ред осъществява условието за допустимост на искова претенция за вреди от незаконосъобразно наказателно постановление, в какъвто смисъл са реш. на ВАС № 90/ 2021 г., № 4057/ 2020 г. и etc.

Използвани източници:

• Закон за отговорността на държавата и общините за вреди;
• Административнопроцесуален кодекс;
• Практика на ВАС – http://www.sac.government.bg/pages/bg/reports