pravenanaliz.eu

Докато темата за домашното насилие придобива все по – често печална актуалност, от практическа гледна точка е уместно да се разгледат допустимите доказателствени средства в производството по издаване на заповед за защита.

Преди всичко, доказването е процес по установяване на истината относно фактите, релевантни за спорното право и предопределя правните изводи на съда. Доказването се осъществява с доказателствени средства, които са източниците на сведения.

Съгл. 13, ал. 1 от Закона за защита от домашното насилие, в производството по издаване на заповед за защита са допустими доказателствените средства по Гражданския процесуален кодекс. По ГПК това са: обяснения на страните, свидетелски показания, писмени доказателства, експертизи, веществени доказателства (предмет, който възпроизвежда факт от значение за делото или от който могат да се направят доказателствени изводи за този факт).

Всяко едно от доказателствените средства може да бъде източник било на косвено, било на пряко доказателство, като гражданският процес не въздига определени видове доказателствени средства (веществени, писмени, гласни, признания на страните и заключения на вещите лица) като по-значими или категорични в сравнени с други. Те се преценяват поотделно, но и в съвкупност по правилата на чл. 235 ГПК (съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, и взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право) и чл. 12 ГПК (съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение), постулира ВКС в реш. № 61/ 2016 г. 

Според ал. 2 на чл. 13 ЗЗДН, доказателствени средства в производството по издаване на заповед за защита могат да бъдат и: 

• протоколите, докладите и други актове, издадени от дирекциите „Социално подпомагане“, от психолози, консултирали пострадалото лице, от лекари (но представено съдебномедицинско удостоверение е допустимо доказателствено средство по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗЗДН, но за доказването само на настъпилите вредни последици от насилническия акт, а не и на неговото авторство, по аргумент от чл. 4, ал. 3 ЗЗДН – по искане на пострадалото лице всеки лекар е длъжен да издаде документ, в който писмено да удостовери констатираните от него увреждания или следи от насилие).

• документите (като доклади), издадени от доставчици на социални услуги, лицензирани по реда на Закона за социалните услуги (съгл. чл. 28 и следващи от ЗСУ, доставчик на социални услуги е лице, което отговаря за предоставянето на социалните услуги. Общините също могат да предоставят всички социални услуги, те отговарят за предоставянето на социалните услуги, финансирани от държавния и общинския бюджет. А частни доставчици на социални услуги могат да са: 1. български физически лица, регистрирани по Търговския закон, и юридически лица; 2. физически лица, извършващи търговска дейност, и юридически лица, регистрирани по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Социални услуги на територията на Република България се продоставят след издаването на лиценз от изпълнителния директор на Агенцията за качеството на социалните услуги).

• декларацията от молителя за извършеното насилие, по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, на която ще се обърне внимание в следващите редове.

Съгласно чл. 8 ЗЗДН, производството по издаване на заповед за налагане на мерки за защита от домашно насилие може да се образува и по молба на пострадалото лице, ако е навършило 14-годишна възраст или е поставено под ограничено запрещение, депозирана в районния съд по постоянния или настоящия адрес на пострадалото лице. Именно към тази молба, съобразно чл. 9, ал. 3 ЗЗДН се прилага и декларация от молителя за извършеното насилие.

Понеже домашното насилие обикновено се извършва в отсъствието на свидетели, законодателят е предвидил облекчен ред за доказване извършването му от пострадалото лице. Но съдът няма право да указва на молителя да представи тази декларация, защото би нарушил своето безпристрастие. 

Така тази декларация се явява и основно доказателствено средство на пострадалото лице

Според текста на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация.

Императивното съдържание

Декларацията е необходимо да съдържа:

• имената, адреса и единния граждански номер на молителя, адреса на дирекция „Социално подпомагане“; в случай че пострадалото лице не може или не желае да разкрие постоянния или настоящия си адрес, то може да посочи друг адрес;
• имената и настоящия адрес на извършителя или друг адрес, на който може да бъде призован, включително телефон и факс;
• данни за семейната, родствената или фактическата връзка между пострадалото лице и извършителя;
• датата, мястото, начина и други факти и обстоятелства за извършеното домашно насилие;
•  подпис.

Доказателствената стойност на декларацията произтича от закона и редовността й.

Когато са събрани и други доказателства

Ако наред с представената декларация са събрани писмени и гласни доказателства, те се преценяват от съда във взаимната им връзка. В случай, че от тези доказателства изложеното в декларацията напълно се опровергава, съдът не би следвало да я зачете.

Доказателствената тежест

Предвиденото от законодателя, че при липсата на други доказателства, декларацията разполага със самостоятелна доказателствена сила не създава презумпция за виновност на ответника, нито пък дерогира общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса. В тази посока ЗЗДН не съдържа специални норми, поради което и на основание § 1 от ЗР на ЗЗДН, могат да се прилагат общите правила на ГПК, т. е. молителят да установи, в условията на пълно и главно доказване, извършените от ответника актове на домашно насилие с техните обективни признаци – време, място и начин на извършване на деянието.

Доказателствената тежест на ответника при направеното оспорване, че е извършил акт на домашно насилие, според реш. № 260012/ 2021 г. на Окръжен съд – Бургас, е да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване относно нейната доказателствена сила. ЗЗДН изрично предвижда провеждането на спорно съдебно производство по реда на чл. 12, ал. 1 и чл. 15, ал. 1, с възможност за събиране на доказателства от страните  – съгласно чл. 13. По този начин е охранено и правото на защита на ответника в производството, който има възможност и следва да опровергае доказателствената стойност на декларацията, чрез представяне на съответни доказателства. Тук не става дума за разместване на доказателствената тежест, но не може да има спор относно придадената от самия закон доказателствена стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която не може да отпадне само на базата на простото й оспорване, без провеждане на доказване в противната насока. При оспорване на декларацията обаче, за ищеца също възниква задължение за представяне на допълнителни доказателства в защита на твърденията му (ако такива са представени и от ответника в противния смисъл). В тежест на ищцата е да докаже по делото твърдените в молбата и декларацията обстоятелства, които са оспорени, за да бъде постановено издаването на заповед за защита.

Използвани източници:

• Закон за защита от домашното насилие;
• Закон за социалните услуги;
• Граждански процесуален кодекс;
• Регистър на съдебните решения – https://legalacts.justice.bg/;
• Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html