pravenanaliz.eu

Някои престъпления не се преследват по общия ред, а само при наличие на подадена в съответния районен съд от пострадалия писмена молба, наречена частна тъжба. След смъртта на лицето това право преминава върху неговите наследници (чл. 80 и сл. НПК).

Сред тези престъпления са например:

• лека телесна повреда;
• лека или средна телесна повреда причинена другиму в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида, с клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни;
• закана на другиго с престъпление против неговата личност или имот или против личността или имота на неговите ближни и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му;
• противозаконно откриване на чужда тайна, опасна за доброто име на някого, която му е поверена или му е станала известна във връзка с неговото занятие;
• родител или друг сродник, който не изпълни или по какъвто и да е начин осуети изпълнението на съдебно решение относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете и др.

Съществува изискване частният тъжител да е физическо лице като съдилищата приемат, че в тъжбата не е необходимо да бъдат описани всички конкретни детайли от престъпното поведение на подсъдимия. Но частният тъжител е задължен да изложи в тъжбата си обстоятелствата, имащи значение за съставомерността на деянието, без да сочи правна квалификация. Това е така, защото тъжителят не е длъжен да познава наказателния закон и поради това НПК го е освободил от задължението да квалифицира правно деянието, от което се тъжи (реш. № 171/ 2016 г., ВКС).

А ако са посочени неточно имената на подсъдимия в частната тъжба, това не съставлява неотстраним недостатък, а фактическа грешка, подлежаща на поправяне от частния тъжител, след като съдът му даде съответните указания и съдействие, постулира ВКС в реш. № 345/ 2001 г.

С предявяването в съда на частната тъжба се образува наказателно дело от частен характер.

Частният тъжител има следните права, предвид разпоредбата на чл. 82 НПК: да се запознае с делото и да направи необходимите извлечения; да представя доказателства; да участва в съдебното производство; да прави искания, бележки и възражения; да обжалва актовете на съда, които накърняват неговите права и законни интереси, и да оттегля тъжбата си.

В съдебното заседание не участва прокурор, функцията на обвинител се поема  от тъжителя (пострадалото лице). Но прокурорът може да образува наказателно производство, когато пострадалият от престъплението не може да защити своите права и законни интереси, поради причините, указани в чл. 49, ал. 1 НПК – пострадалият се намира в безпомощно състояние или се намира в определена зависимост от извършителя на престъплението. Тъжителят може да иска съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи за събирането на необходими сведения.

Заедно с частната тъжба и в рамките на наказателното производство може да се предяви и граждански иск  за обезщетение на вредите от престъплението. А с евентуална отмяна на присъдата и прекратяване на наказателното производство за частния тъжител, който е и граждански ищец, остава процесуалната възможност да предяви претенцията си, основана на чл. 45 от ЗЗД, по реда на ГПК.

Друга специфика е, че  за престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия  наказанието не се изпълнява, ако тъжителят е поискал това, преди да започне неговото изпълнение – чл. 84, ал. 3 НК.

Също така, тъжителят не може да бъде изслушван от съда в качеството на свидетел, поради несъвместимост на процесуалните качества – страна и свидетел. Ако това все пак се случи ще е налице съществено процесуално нарушение, в този смисъл реш. № 184/ 2019 г., ВКС.

Съгласно чл. 81, ал. 3 НПК,

тъжбата трябва да бъде подадена в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението, или от деня, в който пострадалият е получил съобщение за спиране на наказателното производство на основание чл. 25, ал. 1, т. 6  НПК (когато на досъдебното производство се установи, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия).

Но може ли да е процесуално допустима частна тъжба депозирана в съда след този 6 – месечен срок?

Отговорът е положителен, в случай че тъжителят е сезирал прокуратурата,  в течение на този срок. Разрешението се открива в константната практика на ВКС, обективирана в решения № 1/ 2010 г. и № 315/ 2010 г., където се заключава, че обстоятелството, относимо за решаване на въпроса от кога започва да тече преклузивния шестмесечен срок , в който следва да се подаде тъжба за преследване на престъпление от частен характер, е не само деня на узнаване за извършване на престъпление, но и датата на последното произнасяне на прокурора. В случая неправилно е тълкувана разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НПК, като е прието, че времето, през което прокуратурата се е произнасяла по образуваната преписка, се включва в шестмесечния срок, тъй като досъдебно производство не е образувано. От гражданите не може да се изискват знания за характера на наказателното дело, което следва да се образува. Достатъчно е те да сезират компетентен орган, който може да прецени дали се касае до престъпление от общ характер или такова, преследвано по реда на частното обвинение. В случая след като прокуратурата е преценила, че не са налице основания за образуване на досъдебно производство от този момент за пострадалия и започва да тече преклузивния срок по чл.81, ал.3 НПК.

Със самото сезиране на районната прокуратура за извършеното спрямо него престъпно посегателство, и то в рамките на срока, преклудиращ правото му да инициира образуването на наказателно производство от частен характер, частният тъжител го е запазил. Това е така, защото жалбата, съдържаща описание на инкриминираното престъпление, макар и адресирана до прокуратурата, а не до съда, е постъпила в срок в орган на съдебната власт. Макар последният да не е компетентен да се произнася в наказателните производства за престъпления от частен характер, със самото му сезиране от тъжителя, срокът се счита спазен – чл. 184 НПК (Срокът се счита спазен, ако до изтичането му молбата, жалбата или другите книжа са постъпили в съответния орган, в пощата, в друг съд, прокуратура или разследващ орган, в учреждението, където лицето изтърпява наказание или е задържано под стража, в поделението, където служи военнослужещият, или в дипломатическото или консулското представителство, когато лицето се намира в чужбина).

Използвани източници:

• Наказателно – процесуален кодекс;
• Наказателен кодекс;
• Практика на ВКС – https://www.vks.bg/search.html