Претендиране на обезщетение при закъснение на влак

След като на 27 януари 2023 г. нощният влак от София до Варна пристигна с близо 8 часа закъснение, удачно изниква въпроса може ли един пътник на българските държавни железници, сред които периодично съм и аз, да търси парична компенсация за причиненото, най – малко, неудобство от едно закъснение на влак. Основания има, както ще подскажат и редовете по – долу.

И така, съгласно чл. 74 от Закона за железопътния транспорт, превозвачът отговаря за живота и за всяко телесно или психическо увреждане на пътника, причинено по време на превоза, когато пътникът се е намирал в превозното средство или се е качвал, или е слизал от него, както и при товаренето и разтоварването на багажите.

„Времето на превоза“ е от дадена гара до дестинацията на пътника. И дори ако е сменено превозното средство и „превоза“ е прекъснат, напр. необходимо е пътниците да се превозят с автобус до крайната точка, превозвачът продължава да носи отговорност по чл. 74 ЗЖТ за пътниците през това време на преход. Превозът ще е завършен, когато се достигне дестинацията.

В този смисъл изрично и чл.31, т.3 от Регламент (ЕО) № 1371/ 2007 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 23 октомври 2007 година относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт, в която е посочено, че когато поради извънредни обстоятелства железопътната експлоатация е временно прекъсната и пътниците се превозват с друго превозно средство, превозвачът е отговорен в съответствие с настоящите единни правила.

Съобразно чл.26 на Регламент (ЕО) № 1371/2007, след съгласуване с публичните власти, железопътните предприятия, управителите на инфраструктури и управителите на гари вземат необходимите мерки в областта, за която отговарят, и ги приспособяват към нивото на сигурност, определено от публичните власти за обезпечаване на личната сигурност на пътниците в железопътните гари и във влаковете и за управление на рисковете.

В чл. 139 ЗЖТ е определено, че на превозвача, който наруши разпоредбите на Регламента се налагат имуществени санкции, както следва:

  • т. 8 – за неизплащане на обезщетение за закъснение при условията на член 17 от Регламент (ЕО) № 1371/2007, за което стойността на билета не е възстановена съгласно член 16 от същия регламент – в размер от 2000 до 5000 лв.;
  • т. 9 – за непредоставяне на информация за положението, очакваното време на заминаване и/или на пристигане, в случай на закъснение, в съответствие с член 18, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1371/2007 – в размер от 500 до 1000 лв.;
  • т. 23 – за причиняване вреда на пътник, който поради отменяне на влак, закъснение или изпускане на връзка не може да продължи пътуването същия ден или с оглед целта на пътуването при дадените обстоятелства не е подходящо да продължи пътуването същия ден, определена в член 32, параграф 1 от Приложение I на Регламент (ЕО) № 1371/2007 – в размер от 2000 до 3000 лв.;
  • т. 24 –  за непредприемане на необходимите мерки за обезпечаване личната сигурност на пътниците във влаковете и за управление на рисковете, посочени в член 26 от Регламент (ЕО) № 1371/2007 – в размер от 2000 до 5000 лв.

Отговорността на превозвача при осъществяването на железопътен транспорт по чл. 74 от Закона за железопътния транспорт е за всяко телесно или психическо увреждане на пътник, който се намира в превозното средство, качва се или слиза от него, без оглед на това дали пострадалият е изпълнил задължението да си закупи предварително билет, е прието в реш. № 267/ 2010 г., ВКС.

И продължава, че живота и здравето на гражданите, ползващи железниците, не е предмет на договора за превоз и вредоносното засягане на тези ценности е винаги непозволено, независимо от това дали лицето има закупен билет. Отговорността в случая е гаранционно обезпечителна, в обема на следващото се при деликт задължение за обезвреждане на всички вреди и не произтича от сключването на превозния договор.

Основанията за освобождаване от отговорност са изчерпателно посочени в чл. 75 ЗЖП – Превозвачът се освобождава от отговорност за причинените вреди, ако увреждането по чл. 74 се дължи на: 

1. непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора, което превозвачът, въпреки проявената грижа според особеностите на случая, не е могъл да избегне и чиито последици не е могъл да предотврати; 

2. грешка или поведение на пътника, които не отговарят на обичайното поведение на пътниците; 

3. поведението на трето лице, което превозвачът, въпреки проявената грижа според особеностите на случая, не е могъл да избегне и чиито последици не е могъл да предотврати; не се счита за трето лице всяко друго предприятие, което използва железопътната инфраструктура, както и управителят на железопътната инфраструктура, по която се извършва превозът. В този случай правото на обратен (регресен) иск не се накърнява.

Значението на билета

Закупеният билет всъщност свидетелства, че между пътника и БДЖ е сключен договор за железопътен превоз.  С договора за превоз на пътници превозвачът се задължава да превози до определено място пътниците и техните багажи с железопътен транспорт, а пътникът поема задължение да заплати превозната цена.

В случай на започване на съдебно производство, следва да бъде представен и доклад от БДЖ, съдържащ информация за движението на конкретния влак, мотивите за  принудителният му престой и т.н. От тук обичайно се извежда и констатацията за неизпълнение на договорното задължение на БДЖ да превози пътника от гара до гара.

Допустими са както писмени, така и гласни доказателствени средства.

Подлежат на доказване и други съпътстващи обстоятелства, като напр. изключване на отоплението във влака. При все, че е задължително според Правилника за дейността на предприятието и при престой при ниски температури да не се спира топлоподаването като се съобразява температурата на околната среда и необходимостта да се поддържа във вагоните температура между 22-25 градуса. По принцип има ли проблем в инсталацията, императивно следва също да бъде изготвен писмен доклад.

Обезщетение за неимуществени вреди – чл. 52 ЗЗД

Принципно отговорността за възстановяване на причинении вреди се обуславя от наличието на следните кумулативни предпоставки:

1.   виновно неизпълнение на договорно задължение;

2. настъпили вреди, установени по вид и размер, в правната сфера на насрещната страна по договора;

3. наличие на причинно – следственна връзка между неизпълнението на договорното задължение и настъпването на вредите, т.е. доколкото вредите са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а когато е установена недобросъвестност на длъжника – обезщетението е за всички преки и непосредствени неимуществени вреди.

Правилата за определяне размера на неимуществените вреди са разяснени в константната съдебна практика – на Пленума на ВС, по т. дело № 807/2011 г. на ВКС, II т. о., по т. дело № 486/2012 г. на ВКС, II т. о., решение № 163 от 12.11.2014 г. по т. дело № 3450/2013 г. на ВКС, I т. о. и други. В Постановление № 4/1968 г. е разяснено, че понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението – видът и степента на увреждането, прогнозата за развитие на заболяването, намаляването на работоспособността, възрастта на пострадалия, осакатявания, загрозявания и др. В мотивите към решенията съдилищата трябва да посочат конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на обезщетението /т. 11 на цитираното Постановление на ВС/.

Така че на репариране по реда на чл. 52 ЗЗД подлежат само вреди, които справедливостта изисква да бъдат възмездявани.

Също според съдебната практика, неимуществените вреди не следва да се търсят за всяко неприятно чувство и неудобство а следва да се определят само по справедливост с оглед характера им и интензитета на проявлението им и във връзка с особеностите на всеки конкретен случай.

С оглед на едно прекомерно закъснение на влак може да бъде претендирано обезщетение за неимуществени вреди от напр. причинени

  • психически травми като пристигане на гарата посреднощ, при лоши климатични условия и липса на осигурен транспорт от гарата до мястото на живеене,
  • тревожност, стрес и др.

Изискумемостта на обезщетението за неимуществени вреди

е от момента на причиняването им. Начислява се и лихва за забава до датата на подаването на исковата молба.

В резюме, всичко опира до това, да бъде доказана пред съда както причинната връзка, така и причинените вреди.

Използвани източници:

  • Закон за железопътния транспорт;
  • Закон за задълженията и договорите;
  • Регламент (ЕО) № 1371/2007 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 23 октомври 2007 година относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт;
  • Практика на ВКС – http://www.vks.bg/search.html .