pravenanaliz.eu

🔷 Адвокат Ивелин Йорданов

✅ Професионални правни услуги от адвокат с над 10 години опит.
✅ Процесуално представителство, консултации, изготвяне на документи.

📍 Варна | Работя и с клиенти от цялата страна
📞 0876 196 193 | ✉️ pravenanaliz@abv.bg

Моля, имайте предвид, че кантората не предоставя безплатни консултации.

Незаконосъобразните актове на управителния съвет/  управителя, като изпълнителни органи на етажната собственост, подлежат на отмяна от съда съгласно чл. 43 ЗУЕС. Такъв акт представлява действие или бездействие, от което се променя съществуващото фактическо или правно положение. От друга страна, що се касае до бездействието, в реш. № 319436/ 2018 г. на СРС, съдът намира, че по отношение  на иска за отмяна на бездействие на управителя, не е компетентен да се произнесе, тъй като на обжалване по съдебен ред подлежат само незаконосъобразните актове на управителя, но не и неговите бездействия, доколкото чл. 43 ЗУЕС не предвижда процесуален ред, по който съдът да задължи управителя да изпълни определено свое задължение (следва да се добави, че някои съдилища приемат за допустимо оспорването на бездействие на домоуправителя по реда на чл. 43 ЗУЕС). В тази връзка е предвидена административна отговорност по реда на чл. 56 ЗУЕС.

Съгласно чл. 19, ал. 8 ЗУЕС, по решение на общото събрание, взето с мнозинство повече от 50 на сто идеални части от общите части на етажната собственост, правомощията или част от тях на управителния съвет (управителя) могат да бъдат възлагани на професионален управител-търговец, вписан в регистъра по чл. 47а, ал. 1, т. 1. Договорът за възлагане се одобрява с решение на общото събрание, взето с мнозинство повече от 50 на сто идеални части от общите части на етажната собственост, и се сключва от упълномощено от общото събрание лице за срок до две години. Договор, сключен за по-дълъг срок, се смята за сключен за две години, а клауза, предвиждаща автоматично подновяване на договора или превръщането му в безсрочен, се смята за недействителна. В срока на договора избраният професионален управител-търговец, вписан в регистъра по чл. 47а, ал. 1, т. 1, има правата, задълженията и отговорността на управителния съвет (управителя) по този закон.

Съгласно чл. 19, ал. 8 ЗУЕС, по решение на общото събрание, взето с мнозинство повече от 50 на сто идеални части от общите части на етажната собственост, правомощията или част от тях на управителния съвет (управителя) могат да бъдат възлагани на професионален управител-търговец, вписан в регистъра по чл. 47а, ал. 1, т. 1. Договорът за възлагане се одобрява с решение на общото събрание, взето с мнозинство повече от 50 на сто идеални части от общите части на етажната собственост, и се сключва от упълномощено от общото събрание лице за срок до две години. Договор, сключен за по-дълъг срок, се смята за сключен за две години, а клауза, предвиждаща автоматично подновяване на договора или превръщането му в безсрочен, се смята за недействителна. В срока на договора избраният професионален управител-търговец, вписан в регистъра по чл. 47а, ал. 1, т. 1, има правата, задълженията и отговорността на управителния съвет (управителя) по този закон.

Когато професионален управител-търговец, управляващ етажна собственост, вписан в регистъра по чл. 47а, ал. 1, т. 1, на който са възложени правомощия на управителен съвет (управител) по реда на чл. 19, ал. 8 и чл. 34, ал. 10, наруши или не изпълни задълженията, които има по този закон като управителен съвет (управител), ако извършеното не съставлява престъпление, се наказва с имуществена санкция от 1000 до 2000 лв. (чл. 56, ал. 5 ЗУЕС). За пример – домоуправителят се разпореди със събраните средства за фонд „Ремонт и обновяване“ без знанието на етажната собственост и взето за това решение от Общото събрание на етажната собственост.

Съгл. чл. 56в ЗУЕС, професионален управител-търговец, вписан в регистъра по чл. 47а, ал. 1, т. 1, който не изпълнява задължението си по чл. 47в, ал. 4 (в 15-дневен срок от получаване на удостоверението по ал. 1 професионалният управител-търговец, вписан в регистъра по чл. 47а, ал. 1, т. 1, трябва да сключи застрахователен договор за застраховка „Професионална отговорност“, която да предостави в 7-дневен срок от сключването на договора на органа по чл. 47б, ал. 1.), се наказва с имуществена санкция от 1500 до 2000 лв.

Освен това, нормата на чл. 55, ал. 4 ЗУЕС гласи, че физическо или юридическо лице, което извършва управление на етажна собственост, в която не притежава собственост или учредено право на ползване, и не е вписано в регистъра по чл. 47а, ал. 1, т. 1, или което продължава да осъществява такава дейност след заличаване на регистрацията, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение от 1500 до 2000 лв.

Установяването на нарушенията (чл. 57 ЗУЕС)

Установяването се описва в протокол, съставен от управителния съвет. Когато в етажната собственост няма избран управителен съвет, протоколът се съставя от управителя и двама собственици и/или ползватели, а при отказ от страна на управителя, протоколът се съставя от трима собственици и/или ползватели. Констативният протокол съдържа данни за лицето, извършило нарушението, описание, време и дата или период и място на извършеното нарушение.

В случаите, когато се установяват нарушения, извършени от член на управителния съвет (управителя) или на контролния съвет, протоколът се съставя от контролния съвет. Когато в етажната собственост няма избран контролен съвет, протоколът се съставя от трима собственици и/или ползватели.

Констативният протокол се съставя в три еднообразни екземпляра, по един за председателя на управителния съвет (управителя) или един от собствениците, участвали в съставянето му, нарушителя и общинската или районната администрация. След съставянето на протокола председателят на управителния съвет (управителят) незабавно го предоставя на общинската или районната администрация.

Актът за установяване на нарушението се съставя от общинската или районната администрация, а наказателното постановление се издава от кмета на общината или района или от оправомощено от него длъжностно лице.

Актовете за установяване на нарушението по чл. 56а се съставят от длъжностни лица от съответната областна администрация, определени от областния управител, а наказателните постановления се издават от областния управител или от оправомощено от него длъжностно лице.

Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Имуществената санкция е правен институт въведен с разпоредбата на чл. 83, ал. 1 ЗАНН,

според която в предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи, на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Отговорността на юридическото лице или на едноличния търговец е обективна и безвиновна, но и не зависи от вината на физическо лице.

При правоприемство на юридическото лице след:

• съставяне на акта за установяване на административно нарушение;
• издаване на наказателното постановление;
• предупреждението или резолюцията наказващия орган,

административнонаказателното производство продължава по отношение на правоприемника.

Давността на имуществената санкция

Съобразно чл. 162, ал. 2, т. 7 ДОПК, публични са държавните и общински вземания по влезли в сила наказателни постановления. В този смисъл имуществената санкция се явява вид публично вземане и давността е уредена в чл. 171 ДОПК, съгласно който публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. А с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато: 1. задължението е отсрочено или разсрочено; 2. вземането е предявено в производство по несъстоятелност; 3. е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение; 4. изпълнението е спряно по искане на длъжника; 5. е подадена жалба за разрешаване на спор.

Някои хипотези относно незаконосъобразност на акта за установяване на административното нарушение или наказателното постановление

Често АУАН и НП страдат от пороци водещи до отмяната им по съдебен ред. Не правят изключение и актовете налагани на основание административнонаказателните разпоредби от ЗУЕС. Сред съществените нарушения засягащи пряко правото на защита, понеже водят до невъзможност за наказаното лице да организира адекватно защитата си и да противопостави своите възражения, се явяват например:

• не е посочена материалноправната норма, която е нарушена и съответства на направеното описание на нарушението;
• не е описано пълно установеното нарушение – при изполвания по – горе пример, когато домоуправителят се разпореди със събраните средства за фонд „Ремонт и обновяване“ без знанието на етажната собственост и взето за това решение от Общото събрание на етажната собственост, в АУАН и НП трябва да е посочен размерът на разходваните от управителя на етажната собственост средства от фонд „Ремонт и обновяване“, както и за какво точно са били разходвани;
• не се посочва мястото на извършване на деянието, което е от съществено значение, тъй като е елемент от обективната страна на състава на нарушението;
• липсата на посочване на датата на деянието, а времето на деянието е от значение с оглед преценката за спазване на сроковете по чл. 34 ЗАНН и преценка относно давностните срокове.

Същественото процесуално нарушение винаги се явява самостоятелно формално основание за отмяна на обжалваното НП, тъй като опорочава изцяло производството по ангажиране на административнонаказателната отговорност.

Използвани източници:

• Закон за управление на етажната собственост;
• Закон за административните нарушения и наказания;
• Регистър на съдебните решения – https://legalacts.justice.bg/;
• Данъчно – осигурителен процесуален кодекс.