Административнонаказателната отговорност на домоуправителя (юридическо лице)

Адвокат Ивелин Йорданов, гр. Варна и гр. Добрич, тел. 0876 196 193, e-mail pravenanaliz@abv.bg, принципно работя на територията на цялата страна.
Кантората не дава безплатни консултации.

Незаконосъобразните актове на управителния съвет/  управителя, като изпълнителни органи на етажната собственост, подлежат на отмяна от съда съгласно чл. 43 ЗУЕС. Такъв акт представлява действие или бездействие, от което се променя съществуващото фактическо или правно положение. От друга страна, що се касае до бездействието, в реш. № 319436/ 2018 г. на СРС, съдът намира, че по отношение  на иска за отмяна на бездействие на управителя не е компетентен да се произнесе, тъй като на обжалване по съдебен ред подлежат само незаконосъобразните актове на управителя, но не и неговите бездействия, доколкото чл. 43 ЗУЕС не предвижда процесуален ред, по който съдът да задължи управителя да изпълни определено свое задължение. В тази връзка е предвидена административна отговорност по реда на чл. 56 ЗУЕС.

Съгласно чл. 19, ал. 8 ЗУЕС, по решение на общото събрание, взето с мнозинството повече от 67 на сто идеални части от общите части на етажната собственост, правомощията или част от тях на управителния съвет (управителя) могат да бъдат възлагани на физически лица или на юридически лица, които не са собственици. Договорът за възлагане се одобрява с решение на общото събрание, взето с мнозинство повече от 67 на сто идеални части от общите части на етажната собственост, и се сключва от упълномощено от общото събрание лице за срок до две години. Именно когато физическо лице или юридическо лице, на което са възложени правомощия на управителен съвет (управител) по този ред, наруши или не изпълни задълженията, които то има по ЗУЕС като управителен съвет/ управител, ако извършеното не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 800 до 1500 лв. – за физическо лице, или с имуществена санкция от 1000 до 2000 лв. – за юридическо лице (чл. 56, ал. 5 ЗУЕС). За пример – домоуправителят се разпореди със събраните средства за фонд „Ремонт и обновяване“ без знанието на етажната собственост и взето за това решение от Общото събрание на етажната собственост.

Актът за установяване на нарушението се съставя от общинската или районната администрация, а наказателното постановление се издава от кмета на общината или района или от оправомощено от него длъжностно лице. Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Имуществената санкция е правен институт въведен с разпоредбата на чл. 83, ал. 1 ЗАНН,

според която в предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи, на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Отговорността на юридическото лице или на едноличния търговец е обективна и безвиновна, но и не зависи от вината на физическо лице.

При правоприемство на юридическото лице след:

  • съставяне на акта за установяване на административно нарушение;
  • издаване на наказателното постановление;
  • предупреждението или резолюцията наказващия орган,

административнонаказателното производство продължава по отношение на правоприемника.

Давността на имуществената санкция

Съобразно чл. 162, ал. 2, т. 7 ДОПК, публични са държавните и общински вземания по влезли в сила наказателни постановления. В този смисъл имуществената санкция се явява вид публично вземане и давността е уредена в чл. 171 ДОПК, съгласно който публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. А с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато:1. задължението е отсрочено или разсрочено;2. вземането е предявено в производство по несъстоятелност;3. е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение;4. изпълнението е спряно по искане на длъжника;5. е подадена жалба за разрешаване на спор.

Някои хипотези относно незаконосъобразност на акта за установяване на административното нарушение или наказателното постановление

Често АУАН и НП страдат от пороци водещи до отмяната им по съдебен ред. Не правят изключение и актовете налагани на основание административнонаказателните разпоредби от ЗУЕС. Сред съществените нарушения засягащи пряко правото на защита, понеже водят до невъзможност за наказаното лице да организира адекватно защитата си и да противопостави своите възражения, се явяват например:

  • не е посочена материалноправната норма, която е нарушена и съответства на направеното описание на нарушението;
  • не е описано пълно установеното нарушение – при изполвания по – горе пример, когато домоуправителят се разпореди със събраните средства за фонд „Ремонт и обновяване“ без знанието на етажната собственост и взето за това решение от Общото събрание на етажната собственост, в АУАН и НП трябва да е посочен размерът на разходваните от управителя на етажната собственост средства от фонд „Ремонт и обновяване“, както и за какво точно са били разходвани;
  • не се посочва мястото на извършване на деянието, което е от съществено значение, тъй като е елемент от обективната страна на състава на нарушението;
  • липсата на посочване на датата на деянието, а времето на деянието е от значение с оглед преценката за спазване на сроковете по чл. 34 ЗАНН и преценка относно давностните срокове.

Същественото процесуално нарушение винаги се явява самостоятелно формално основание за отмяна на обжалваното НП, тъй като опорочава изцяло производството по ангажиране на административнонаказателната отговорност.

Използвани източници:

  • Закон за управление на етажната собственост;
  • Закон за административните нарушения и наказания;
  • Регистър на съдебните решения – https://legalacts.justice.bg/;
  • Данъчно – осигурителен процесуален кодекс.