Дискриминацията при осигуряване на равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд

Една от целите на ЗЗДискр. е да предостави цялостна и всеобхватна закрила от дискриминация при упражняване на правото на труд. Това право и неговото конкретно упражняване е част от съдържанието на признака „лично положение“ по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр.

Съгласно един основните принципи на антидискриминационното право в областта на труда – чл. 14 от Закона за защита от дискриминация,  работодателят осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд, като това се прилага за всички възнаграждения, плащани пряко или непряко, в брой или в натура, независимо от срока на трудовия договор и продължителността на работното време. Критериите за оценка на труда при определяне на трудовите възнаграждения и оценката на трудовото изпълнение са еднакви за всички работници и служители и се определят с колективните трудови договори или с вътрешните правила за работната заплата, или с нормативно установените условия и ред за оценяване на служителите в държавната администрация без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1, които са: пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Тоест работодателят не само може, но и е длъжен да въведе еднакви критерии за оценка на труда и за изпълнение на трудовите задължения, свързани в определяне на допълнителното трудово възнаграждение на работниците и служителите осъществяващи еднакъв или равностоен труд, във Вътрешните правила за работната заплата. При това по силата на изричната разпоредба на чл. 14, ал. 3 ЗЗДискр. тези критерии не могат да се основават на някой от защитените признаци по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. чили макар и да не се основават изрично на тях прилагането им не трябва да поставя част от работниците, по отношение на които е налице защитен признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., в по-неблагоприятно положение от други такива, които са в равностойно положение.

Но определянето както на размера, така и на получателя на допълнителни суми към формираното трудово възнаграждение, са в правомощията на работодателя, респ. на неговия представител. Това не е задължение, а се извършва по преценка на работодателя.

Дискриминация е налице при прилагането на различни правила към сходни положения или при прилагането на едно и също правило към различни положения.

Под еднакъв труд следва да се разбира този, полаган от различни лица, но с една и съща по качество работна сила (квалификация, умения, сръчност и др.), равностоен е трудът, който се полага от различни лица, чиято работна сила е с различен квалификационен профил, т.е. при различна професия и специалност, те изпълняват различна по характер работа, като положения от тях различен по характер труд обаче притежава равна ценност и полезност, определима от условията, при които се полага съответния вид труд, изразходвана работна сила за единица време, еквивалентност в квалификацията и други. Нормата е императивна и двете изисквания (еднакъв и равностоен труд) са регламентирани при условието на кумулативност (решения на ВАС № 8507/ 2021 г. и № 1686/ 2020 г.).Р

Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр. не е нарушена напр. при различни длъжностни характеристики или различен обем на извършената работа

Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр. не е нарушена, когато сравняваните служители безспорно заемат различни длъжности (шофьор, шофьор на бус и шофьор на товарен автомобил), от една страна, а от друга – не е налице идентичност на длъжностните характеристики на длъжността „шофьор“ и на длъжността „шофьор на бус“ (реш. № 12454/ 2010 г., ВАС).

По-ниско заплащане на бременна служителка не е дискриминационно, когато разликата в трудовото възнаграждение, е свързана единствено и само с характера и оценката на полагания труд – работата, извършвана от служителката е с намален обем, докато другият служител изпълнява с максимално натоварване всички служебни задължения, включени в заеманата длъжност. След като обемът на извършената работа не е еднакъв, заплащането на служителите, макар заемащи една и съща длъжност, също не може да бъде еднакво (реш. № 11315/ 2010 г., ВАС).Р

Частичното припокриване на функциите или на отделни елементи от правоотношението не означава еднаквост на труда по смисъла на чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр., при което работодателят е длъжен да осигури еднакво възнаграждение. Обстоятелството, че научни работници, притежаващи еднаква научна степен и работещи в една и съща секция получават различно възнаграждение, се обуславя от положения от тях труд, т.е. от значение за заплащането е реално извършваната работа, а не само факта на заеманата длъжност (реш. № 699/ 2013 г., ВАС).Р

Използвани източници:

Вашият коментар