pravenanaliz.eu

Съгласно чл. 344, ал. 1 от Кодекса на труда, работникът или служителят има право да оспорва законността на уволнението пред работодателя или пред съда и да иска: 1. признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна; 2. възстановяване на предишната работа.

Така искът за възстановяване на работа е обусловен от прекратяването на трудовото правоотношение от страна на работодателя, а основателността на претенцията по  т. 1 обуславя и основателността на иска по т. 2. Съединяването на тези два иска е обективно и кумулативно, тъй като от съда се иска да разгледа всеки един от съединените искове и да се произнесе по всеки с решение. Давностният срок за предявяване на иска за възстановяване на предишната работа е 2-месечен по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ, предл. последно.

А решението на съда за уважаване на иска има за съществена последица възстановяване на трудовото правоотношение такова, каквото е било преди уволнението, и то има преобразуващо действие: със сила на присъдено нещо се възстановява прекратеното трудово правоотношение, възражда се същото трудово правоотношение съществувало между страните преди незаконното уволнение – за същата работа (при отмяна на уволнението като незаконно работникът или служителят следва да бъде възстановен на длъжността, която е заемал по незаконно прекратеното трудово правоотношение, а не на друга длъжност при същия работодател – Решение № 744 от 10.01.2011 г. по гр. д. № 347 / 2010 г. на ВКС), трудово възнаграждение, условия на труд и др.

Но възникналият спор може да бъде прекратен и преди предявяването на иска, ако у работника или служителя достигне волеизявление на работодателя за отмяна на уволнението, по силата на което трудовото правоотношение се възстановява с обратна сила. След като такова волеизявление достигне у работника или служителя, неговото право да оспорва уволнението с иск се погасява. Ако след възстановяването на трудовото правоотношение последва ново уволнение, то – последващото уволнение може да бъде оспорено с иск.

Но съобразно постановките в Тълкувателно решение № 2 от 23.10.2012 г. по тълк. д. № 2 / 2012 г. на Върховен касационен съд, ОСГК, не може да се възстанови на предишна работа работник или служител при дисциплинарно уволнение, извършено в срока на дадено предизвестие от него до работодателя за прекратяване на договора по чл. 326, ал. 1КТ, ако заповедта за дисциплинарно уволнение е отменена, но междувременно е изтекъл срокът на предизвестието. 

Процесуално правоприемство

Конститутивният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда засяга строго лично правоотношение, несъвместимо с процесуално правоприемство (при процесуалното правоприемство вместо досегашната страна едно друго лице става субект на процесуалното правоотношение спрямо съда – съгл. чл. 227 ГПК, когато страната умре или юридическото лице престане да съществува, производството по делото продължава с участието на правоприемника). Със смъртта на работника или служителя се погасява субективното материално право на възстановяване на предишната работа и потестативното право да се иска при незаконност на уволнението възстановяване на предишната работа (Решение № 625 от 17.07.2006 г. по гр. д. № 2432 / 2003 г., III г. о. на ВКС).

Когато е придобито и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст

Независимо от обстоятелството, че незаконно уволненият работник или служител, в периода до възстановяването му на работа с решение по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, той при явяване на работа продължава изпълнението на трудовите си задължения при условията на сключения преди уволнението трудов договор (Тълкувателно решение № 6 от 25.06.2015 г. по тълк. д. № 6 / 2014 г. на Върховен касационен съд, ОСГК).

Съгласно чл. 345, ал. 1 КТ, при възстановяване на работника или служителя на предишната му работа от работодателя или от съда той може да я заеме, ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини. (2) Работник или служител, уволнен по чл. 330, ал. 1 (когато работодателят може да прекрати трудовия договор без предизвестие, когато работникът или служителят бъде задържан за изпълнение на присъда), се възстановява на предишната работа по реда на предходната алинея въз основа на влязла в сила оправдателна присъда.

Това уведомяване на работника/ служителя се извършва от първоинстанционния съд след влизане на решението за възстановяване на работа в сила, получава се лично от работника или служителя в разумен срок след приключване на исковото производство.

Двуседмичният срок за явяване на работа

започва да тече само от получаването от страна на работника или служителя на нарочното съобщение за възстановяване на работа, изпратено от разгледалия делото първоинстанционен съд – Тълкувателно решение № 3 от 02.12.2021 г. по тълк. д. № 3 / 2019 г. на ВКС, ОСГК. Но ако не е получено съобщение съобразно чл. 345, ал. 1 КТ, срокът започва да тече от деня, в който с явяване в предприятието или по друг начин работникът или служителят изяви пред работодателя желанието си да се върне на работата, на която е възстановен (ibid.).

А ако преди постановяване на решението, срокът на трудовия договор е изтекъл?

Същевременно в практиката е посочено, че при предявени искове за защита срещу незаконно уволнение по срочен трудов договор, когато уволнението е признато за незаконно, но междувременно – докато трае съдебния процес и преди постановяване на решението, срокът на трудовия договор е изтекъл, искът за възстановяване на работа се отхвърля.

Използвани източници:

• Кодекс на труда;
• Практика на ВКС – http://www.vks.bg/search.html