Институтът на „пълната“ реабилитация по чл. 88а от Наказателния кодекс



Адвокат Ивелин Йорданов, гр. Варна, но принципно работя на територията на цялата страна. За контакти: тел. 0876 196 193, e-mail: pravenanaliz@abv.bg. Кантората не дава безплатни консултации.

Съгласно чл. 88 а, ал. 1 от Наказателния кодекс, когато

  • от изтърпяването на наказанието е изтекъл срок, равен на този по чл. 82, ал. 1 (а именно  1. двадесет години, ако наказанието е доживотен затвор без замяна или доживотен затвор; 2. петнадесет години, ако наказанието е лишаване от свобода повече от десет години; 3. десет години, ако наказанието е лишаване от свобода от три до десет години; 4. пет години, ако наказанието е лишаване от свобода по-малко от три години, и 5. две години за всички останали случаи) и
  • осъденият не е извършил ново умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода,

осъждането и последиците му се заличават независимо от предвиденото в друг закон или указ.

Институтът на пълната реабилитация изисква да не бъде извършвано ново престъпление в определен период, за да бъдат заличени последиците от осъждането и лицето да се третира като неосъждано. Това обстоятелство се отнася по отношение на всяко едно осъждане на лицето, стига към някои от тях да не е приложим институтът на продължавано престъпление.

Съгл. чл. 88а, ал.2 НК, когато наложеното наказание лишаване от свобода е повече от една година и лицето не е освободено от изтърпяването му на основание чл. 66, срокът по ал. 1 не може да бъде по-малък от десет години. (3) При условно осъждане и условно предсрочно освобождаване срокът по ал. 1 започва да тече от деня, в който е изтекъл изпитателният срок. (4)  Когато лицето е извършило две или повече престъпления, за които не е реабилитирано, осъждането и последиците му се заличават след изтичане на предвидените в предходните алинеи срокове за всички осъждания.(5) Разпоредбите на предходните алинеи не се прилагат по отношение на осъдените за тежки престъпления против Републиката и за престъпления против мира и човечеството.

При множество осъждания изискването да не се извършва престъпление по време на същия период не отпада.

Макар че разпоредбата на ал. 4 към чл. 88а препраща само към определянето на сроковете, но не и към изискването за неизвършване на ново престъпление, а ал. 2 и 3 също не изискват изрично да не бъде извършвано друго престъпление в посочените в тях срокове, това не означава, че в предвидените в тях хипотези е необходимо само да изтече определен срок, без осъденият да е необходимо да се въздържа от извършването на нови престъпления. Освен това, сроковете по чл.88а ал.4 НК текат успоредно, а не последователно във времето.

Пълната реабилитация, също така, настъпва по право, т.е. без да е нужен конститутивен акт на съда.

Обикновено, когато е образувано наказателно дело от частен характер във връзка с подадена до съда молба за съдебна реабилитация по чл. 87, ал. 1 НК и в хода на производството  се констатира, че по отношение на осъжданията на молителя е настъпила реабилитация по давност по смисъла на чл. 88а НК, съдът прекратява производството и след влизане в сила на определението препис от същото се изпраща на съответното Бюро съдимост за отбелязване на настъпилата реабилитация по чл. 88а НК в бюлетините за съдимост съгласно изискванията на Наредба № 8 от 26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост . А констатацията следва от приложените доказателства – Свидетелството за съдимост и в частност датите на изтърпяване на наказанията, но също така и с оглед принципа за прилагане на най-благоприятния за осъденото лице закон.

Когато не са налице условията за реабилитация по право, на осъденото лице е предоставена възможност за такава по съдебен ред, като съгласно чл. 88 от НК, същата може да бъде искана и от наследниците на осъдения след неговата смърт, ако той е имал право на това. 

Едно от значенията на това лицето да се счита за неосъждано, е когато спрямо него се прилага института на условното осъждане – чл. 66, ал. 1 НК. А една от отрицателните предпоставки за приложението му е именно лицето да не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер.

Освен, че с пълна реабилитация на минали осъждания отпада предпоставка да се търпи ефективно наложено наказание, отпада и своего рода отегчаващо отговорността обстоятелство.

И не на последно място по важност – наказанието за престъпление, за което осъденият е бил реабилитиран, не подлежи на групиране с други наказания.

Използвани източници:

  • Наказателен кодекс.