Кои са „важни обстоятелства“ по смисъла на чл.19, ал.1 ЗГР, при промяна на име

Други

Съгласно чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация, промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.

Принципно кои обстоятелства са важни по смисъла на тази разпоредба трябва да се преценява от съда за всеки конкретен случай като се изхожда от неговата специфика, защото в закона не са посочени обстоятелствата, които следва да се преценяват като важни по см. на чл.19, ал.1 от ЗГР, но като се изхожда обаче от общите принципи на гражданското право и обществения морал, такива са например обстоятелствата, направили

  • лично и обществено неудобно и неподходящо за ищеца името, чиято промяна се иска.

ВКС пък е приел в опр. № 215/ 05.03.2010 г. по гр.д. № 227/2010 г., че

  • името е част от личностното самоопределение на лицата и субективното желание на дадено лице да носи определено лично име може да се квалифицира като „важно обстоятелство“ по смисъла на ЗГР.

Особено когато

  • това е свързано със съображения от етнически или религиозен характер предвид правото му на свободно самоопределянето по тези признаци, и исканата промяна няма за цел въвеждане в заблуждение на органите на реда или определени институции.

Последното може да се установи чрез справки, че молителят не е осъждан, че срещу него няма налагани принудителни административни мерки по ЗБЛД, че няма данни за образувани, неприключени и/или приключени досъдебни производства и повдигнати обвинения, че няма публични задължения.

Други „важни обстоятелства“, при наличието които може да се допусне промяна в името са например, когато

  • са представени писмени доказателства, че лицето е известно (или записано в дадени документи) с името, което иска да носи, защото лицето не желае, там където живее и работи, чрез името да принадлежи към определена етническа група;
  • разлика във фамилните имена на членовете на семейство, което им създава неизбежно затруднения както в социален план, така и при индивидуализацията им и обозначаването на родовата им принадлежност;
  • носенето от лицето на различни имена в различни периоди от време в резултат на станала не по волята му промяна;
  • когато едно лице произхожда от определена етническа група и е известно сред обществото с името, съответстващо на етническата му принадлежност;
  • фамилията, с която лицето е известно в обществото, е различна от тази по акта му за раждане.

Преценката на  съда винаги е обвързана с императивните изисквания на чл. 13 и чл. 14 от ЗГР

/и посочените в тях възможни отклонения/ относно начина на образуване на бащиното и фамилно име на физическото лице. А именно, че бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите. Фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго. Името носи информация за произхода на лицето и е един от основните идентификационни белези на всяко едно физическо лице. /В този смисъл са Решение № 256 от 29.04.2004 г. по гр.д. № 513/2003 г., II г.о. на ВКС, Решение № 77 от 16.02.2012 г. по гр.д. № 344/2011 г., IV г.о. на ВКС, Определение № 1253 от 15.10.2009 г. по ч.гр.д. № 1181/2009 г., III г.о. на ВКС, Определение № 708 от 17.05.2012 г. по гр.д. № 23/2012 г., Определение № 340 от 09.02.2012 г. по гр.д. № 1049/2011 г. на ВКС, Решение № 507 от 22.10.2010 г. по гр.д. № 227/2010 г. на ВКС, Определение № 215 от 05.03.2010 г. по гр.д. № 227/2010 г. на ВКС, Решение № 434 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 712/2009 г. на ВКС и др./

ЕСПЧ също се е произнасял по дела отнасящи се до избора и промяната на фамилни и собствени имена на физически лица,

понеже тази проблематика попада в приложното поле на член 8 от Конвенцията, тъй като фамилните и собствени имена касаят личния и семейния живот на гражданите (вж., наред с много други, Бургхарц срещу Швейцария (Burghartz c. Suisse), 22 февруари 1994, § 24, серия A № 280‑B, Стерна срещу Финландия (Stjerna c. Finlande), 25 ноември 1994 година, § 37, серия A № 299‑B, и Гийо срещу Франция (Guillot c. France), 24 октомври 1996, §§ 21 и 22, Сборник решения 1996‑V).

А искане за отпадане на име?

Промяната на име представлява смяна, замяна на името, изменяне на образуваното по силата на закона име на лицето, съобразно предвидения за това начин на неговото образуване. Поради това искането за отпадане на бащиното име на молителя не представлява искане за промяна на името по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР, постановява ВКС в реш.  № 200 от 14.04.2010 г. по гр. д. № 25/2009 г.

Използвани източници

No related posts.

,