Дарение с тежест
Адвокат Ивелин Йорданов, гр. Варна, но принципно работя на територията на цялата страна. За контакти: тел. 0876 196 193, e-mail: pravenanaliz@abv.bg. Кантората не дава безплатни консултации.
Съгласно чл. 225 от Закона за задълженията и договорите, с договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. А според текста на следващия чл. 226, дарението е нищожно, когато тежестта е невъзможна. Тази разпоредба поставя дарението в зависимост от тежестта. Когато обаче има обективна последваща невъзможност за изпълнение, дареният се освобождава – чл. 81 ЗЗД.
Тежестта е едно задължение на облагодетелствания да изпълни нещо. Като има за резултат обезсилване на доставената облага.
Тя се среща при дарението и завещанието. В. Таджер я нарича допълнително волеизявление, чрез което се възлага задължение. Тежестта е въпрос на изрично споразумение между дарител и дарен. Невъзможността на тежестта, както стана дума по чл. 226, ал. 2 ЗЗД, но и по чл. 42, б. „в“ от Закона за наследството, предизвиква нищожност на цялата сделка. Тези разпоредби (според Кръстю Цончев – „Договор за дарение“, 2001 г.) не изключват приложимостта на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, когато сделката би била сключена и без недействителните й части. Въпрос на тълкуване на волята е да се открие дали невъзможността на тежестта влече нищожност, или пък дарителят би извършил сделката и без нея, напр. когато за дарителя това не би било решаващо и той би извършил дарението и без тези уговорки, тогава можем да ползваме по аналогия правилото на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, когато сделката би била извършена и без недействителната част.
Дарението е едностранен договор, когато обаче е уговорена тежест, тя създава известна двустранност.
При взаимна зависимост на насрещни престации трябва да се дадат всички възможности на изправната страна да се освободи от правната връзка, когато тя престане да бъде полезна и не може да осъществи преследваната цел. Дарителят би могъл да иска разваляне на договора при неизпълнение на тежестта.
Предметът на престацията може да бъде, както при всяко задължение да се даде нещо, да се извърши нещо и дори да не се извършва нищо. Има крайни становища, че дори тежестта да е равна или да надхвърля подареното, тя трябва да се изпълни (Д. Тончев, Коментар на ЗН). Обикновено тежестта, един вид, намалява подареното. Но когато тежестта изчерпи подареното, вече не би трябвало да има дарение. От друга страна, немислимо е дареният да отговаря със собственото си имущество, за да изпълни възложената му тежест.
Прякото изпълнение или развалянето на договора по чл. 87 ЗЗД, доколкото това би било възприето (К. Цончев, стр. 127, ibid.), може да се иска в рамките на общата искова давност по чл. 110 ЗЗД. Няма никаква възможност да се приеме, че и в тези случаи трябва да важи годишният срок по чл. 227 ЗЗД.
А при определяне на наследствената маса тежестта, която не е задължение към наследството, приспада ли се от стойността на подареното имущество?
Тук ще си послужим с нагледен пример, а именно реш. № 492/ 2013 г. по гр. д. № 214/2012 г. на Върховен касационен съд, където се постановява, че налице е договор за дарение и в случаите, когато е уговорена тежест за надарения и тази тежест има възмезден характер. В този случай страните са се съгласили, че тежестта не покрива това, което дарителя дава и че подареното не се смята заплатено с поетата тежест. При определяне на наследствената маса тежестта, която не е задължение към наследството, се приспада от стойността на подареното имущество. Разпоредбата на чл.226 ал.3 от ЗЗД изрично предвижда възможност да бъде сключен договор за дарение с тежест.
Уговорката за нещо, което надареният трябва да даде или направи, но не като насрещна престация, представлява дарение с тежест. В разглеждания случай дарителите са имали задължение към трето лице и като са надарили сина си са му възложили, а той е приел да изплати на банката паричното им задължение. В случая тежестта има възмезден характер, но това не превръща договора във възмезден и не го трансформира в друг вид договор, различен от посочения в акта. Това е така поради обстоятелството, че по сделката дарителите няма да получат нищо от надарения, т.е. напълно се запазва безвъзмездния й характер. Надареният от своя страна няма да получи обратно от дарителите платеното на третото лице в изпълнение на тяхното задължение. Затова при образуване на наследствената маса по чл.31 от ЗН от стойността на подарения имот се приспада стойността на възмездната тежест, която надарения е заплатил за сметка на дарителите. След приспадане на тежестта става ясно каква е действителната стойност на подареното имущество и с тази стойност подареното имущество участва в наследствената маса.
Използвани източници:
- Практика на ВКС – http://www.vks.bg/search.html;
- Кръстю Цончев – „Договор за дарение“ , 2001 г.
- Закон за задълженията и договорите;
- Закон за наследството.