pravenanaliz.eu

Фактическата раздяла не е регламентирана в закон, ала води след себе си до определени правни последици, тъй като в някои хипотези се приравнява на прекратен брак. Според съдебната практика тя е обективно състояние в отношенията между съпрузите, което се характеризира с липса на всякаква духовна физическа и икономическа връзка между тях. Но самият факт на разделно живеене не може да се приравни на фактическа раздяла, когато съпругът работи в друго населено място или друга държава.

Например реш. № 49/ 2017 г. ВКС, откъдето става ясно, че макар съпрузите да са живели и работили в различни населени места не е установено между тях да е прекъсната всякаква духовна, физическа и икономическа връзка. Заключенията за наличие на фактическа раздяла, които свидетелите правят се основават на впечатленията им от липсата на срещи в града и възприетото от тях обстоятелство, че съпругът е виждан в града с други жени, както и на това което той или хора от града са говорили. Умозаключенията на свидетелите от доказателствените факти, които са възприели, обаче нямат доказателствено значение в процеса. Обстоятелствата, които тези свидетели са възприели не изключват съпрузите да са поддържали връзка, като всеки от тях е посещавал през почивни дни града, в който е работил и живеел другия съпруг, като по този начин са запазили физическата, духовна и икономическа връзка помежду си, заключава съдът.

Съобразно реш. № 140/ 2019 г. ВКС, наличието на общи бизнес начинания на двамата съпрузи е без правно значение за определянето на момента на настъпване на фактическата раздяла помежду им.

Ако двамата съпрузи извършват съвместна търговска дейност, отношенията помежду им са между съдружници, в който смисъл е ТР № 2/ 2001г. на ОСГК на ВКС и решение № 80/ 2017г. на ВКС. Тези отношения могат да съществуват между две лица независимо от качеството „съпрузи“, което те имат, включително и в период на фактическа раздяла.
При извършването на преценка досежно момента на настъпването на фактическата раздяла между съпрузите съдът взема предвид фактите и обстоятелствата, които имат значение за наличието на емоционални, духовни и икономически отношения между лицата в качеството им на съпрузи, а не на съдружници. Тази преценка се основава на показанията на свидетелите, които имат преки и непосредствени впечатления от отношенията между съпрузите през изследвания период, свързани със семейството, а не на показанията на свидетелите, свързани с осъществяването на търговската дейност, нито на свидетелите, които възпроизвеждат информация, която са получили от една от спорещите страни.

Продължителната фактическа раздяла на съпрузите може да е причина за или проява на дълбокото разстройство на брака.

А според ППВС № 10/ 1971 г. такова състояние на брачните отношения е налице, когато запазването на брака не би създало нормални условия на живот на съпрузите; дълбоко е разстройството, при което между тях липсват взаимност, уважение, доверие, другарски отношения, брачната връзка съществува формално; непоправимо е разстройството, което не може да бъде преодоляно и да се възстановят нормални отношения между съпрузите.

Така нареченото производство по спорна съдебна администрация по чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс,

по общо правило, започва и се развива по молба на някой от двамата родители, когато те не живеят заедно (в състояние на трайна фактическа раздяла са, независимо от това дали са в брак или не) и не са постигнали споразумение, утвърдено от съда, относно местоживеенето на ненавършилите пълнолетие техни деца, упражняването на родителските права, личните отношения с децата и издръжката им. 

Според ТР № 35 /1971 г. на ВС, ОСГК, продължителната фактическа раздяла на съпрузите изключва възможността придобиването на имущества от някой от тях да е в резултат на съвместни усилия и съответно другият съпруг да има принос. 

Смисълът на въвеждането на фактическата раздяла като факт, изключващ съпружеската общност е това, че през времетраенето й съпрузите не реализират съвместен принос за придобиване на имущество с общи средства, чрез труд на другия съпруг за придобиването, чрез работа в домакинството и при отглеждане на децата. И съдебната практика на ВКС приема, че недвижим имот, придобит от единия от съпрузите по време на трайна фактическа раздяла, която е довела до прекъсване на всякакви духовни, физически и икономически връзки между съпрузите е негова лична собственост, а не съпружеска имуществена общност – Решения № 43/ 2013 г., № 1372/ 2009 г. Но и всяка практика се цени винаги в контекста на конкретните по спора факти.

Поемането на общо задължение по договор за кредит и обезпечаването му с ипотека съвместно от двамата съпрузи върху техен общ имот и съвместно извършване в същия период на разпоредителни сделки с общо имущество, според ВКС и реш. № 146/ 2019 г., сочи на наличие на икономически връзки помежду им.

И доколкото фактическата раздяла може да се приеме за трайна само когато е довела до прекъсване на всякакви духовни, физически и икономически връзки между съпрузите, то в подобна хипотеза не може да се приеме, че е налице такава фактическа раздяла, при която да се приеме, че определено имущество е лична собственост само на съпруга, на чието име е придобито. При наличието на такива данни страната, която твърди, че икономически връзки между съпрузите не са съществували, следва да установи конкретната причина за извършването на тези действия и по-специално, че действията са били извършвани по необходимост, по причина, че подобни съвместни действия са били наложителни само и единствено поради факта на съпритежаване на ипотекираното, респективно съвместно разпореденото имущество.

При разясненията дадени с приетото по р. II на ТР № 5/ 2014 г, на ОСГК на ВКС, изрично се сочи, че макар и съпружеската имуществена общност като особена съсобственост – бездялова, да има правен статут различен от този на обикновената /дялова/ съсобственост, не изключва правото на съпруга, който не ползва общия имот по време на фактическа раздяла, да търси от ползващия имота съпруг обезщетение по чл. 31 ал.2 ЗС, след писмена покана, за времето до прекратяване на общността.

Прие се, че „при фактическа раздяла лишеният от правото на ползване съпруг може да води иск по чл. 31 ал.2 ЗС при едностранно ползване от единия съпруг и лишаване на другия от ползата от общата вещ“, като „според данните във всеки конкретен случай следва да се прецени по време на фактическата раздяла дали еднолично ползващият общата вещ съпруг пречи на другия да ползва семейното жилище и оттам дали дължи обезщетение, като във всички случаи не се дължи обезщетение за ползването от малолетните или непълнолетни деца на съпрузите“.

Присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди на съпругата на починалия, макар двамата да не са били разтрогнали сключения между тях граждански брак, те не са поддържали отношения по между си и са били във фактическа раздяла (реш. № 7/ 2016 г. ВКС).

Установената фактическа раздяла между двамата съпрузи, съпоставена с продължителността на брака им, продължил повече от двадесет и пет години, както и факта, че по време на раздялата връзката между тях не е била напълно преустановена, е показател за съществуваща между тях във времето близост и съпричастност, която ищцата е загубила със смъртта на пострадалия, т.е. тя е претърпяла неимуществени вреди, които следва да бъдат възстановени от подсъдимия, мотивира решението си съдът.

Използвани източници:

• Практика на Върховен касационен съд – http://vks.bg/search.html;
• Семеен кодекс.