pravenanaliz.eu

Плащането в срок на осигурителните вноски е от изключително значение за осъществяване на дейността по осигуряването, за която най – важно условие са налични средства в момента на тяхната необходимост, поради което и съдилищата са се произнасяли, че при неплащане на осигурителните вноски не е налице маловажен случай, независимо от липсата на реално настъпили щети. Особено когато тези вноски не са били внесени и след извършване на проверка и съставяне на акт за установяване на административно нарушение.

Възможностите пред работника/ служителя, когато установи, че работодателят не му внася дължимите осигуровки

Всички работодатели следва да регистрират в НАП сключването и прекратяването на всички трудови договори – чл.62, ал.3 от КТ. Така НАП във всеки момент знае всеки субект, имащ качеството на работодател, по отношение на колко наети от него работници и служители има задължение да внася осигурителни вноски, както и дали ефективно и в срок ги е внесъл, тъй като сумите се внасят по сметки на НАП. Националната агенция за приходите разполага с механизми за събиране на неплатени в срока за доброволно плащане публични задължения и преди да бъде образувано изпълнително дело, например като бъдат наложени обезпечителни мерки.

Може да се сигнализира и Инспекцията по труда, която би могла да образува проверка, при която ако се констатира, че не са внесени дължимите вноски, се съставя акт за установяване на административно нарушение. А всяко невнасяне на осигуровки за конкретен месец е отделно административно нарушение. В този смисъл е и ТР № 77/ 1984г. на ОСНК на Върховния съд, според което “в административно-наказателната отговорност не се прилагат разпоредбите на чл.23-26 от НК”.

Предвидената в чл.83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическите лица за неизпълнение на задължение към държавата е  обективна, безвиновна. Наказващият орган, при  преценка  дали е извършено нарушение  не следва да взема предвид  наличието или липсата  на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на ЮЛ, което не е изпълнено. Не се търси виновно поведение на конкретно ФЛ. Имуществената санкция на ЮЛ се налага за неизпълнение  на задължения към държавата при осъществяване на тяхната дейност.

Що се отнася до осъдителна претенция на ищец за осъждане на работодателя да му заплати дължимите осигурителни вноски,

обикновено производството в тази му част се прекратява от съда (напр. реш. № 2794/ 2019 г. на Районен съд – Бургас), като се съобразява, че осигурителните вноски не се дължат на осигуреното лице, а на НОИ, следователно ищецът няма правото да ги получи, в случай, че не са платени от работодателя.

Деянието по укриване на осигурителни вноски е и инкриминирано,

но за да бъде съставомерно трябва укритите вноски да са в „големи размери”, в противен случай деянието е само административно нарушение – съгл. чл.93, т. 29 от Наказателния кодекс „Задължителни осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване или за здравно осигуряване в големи размери“ са тези, които надхвърлят три хиляди лева, а „задължителни осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване или за здравно осигуряване в особено големи размери“ са тези, които надхвърлят дванадесет хиляди лева.

Укриването на задължителни осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване или за здравно осигуряване в големи размери, включва (чл. 255б НК):

1. обявяване на осигурителен доход в по-малък размер от действителния за осигуреното лице;

2. не подаване на декларация;

3. потвърждаване на неистина или затаяване на истина в подадена декларация;

4. съставяне или използване на документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ при упражняване на стопанска дейност, при водене на счетоводство или при представяне на информация пред органите по приходите;

5. унищожаване или укриване в законоустановените срокове на счетоводни документи, счетоводни регистри или ведомости за заплати.

Следва да се обърне внимание и на ал. 5 на същия член, която регламентира, че работникът или служителят, подлежащ на задължително осигуряване, не носи наказателна отговорност по гореизброените точки, включително и за подбудителство и помагачество.

Използвани източници:

• Кодекс на труда;
• Наказателен кодекс;
• Закон за административните нарушения и наказания;
• Регистър на съдебните решения – https://legalacts.justice.bg/