Правна регламентация на релефа наречен „дюни“

Нормативната база

Съгласно чл. 6, ал. 2 от Закона за устройството на черноморското крайбрежие, към територията на морският плаж се включват и пясъчните дюни, разположени непосредствено зад плажната ивица или попадащи върху морския плаж. Дюните са тип релеф (форма на земната повърхност), чието формиране е свързано с предишни геологични епохи, а еволюцията им продължава и в настоящето. Към дюните могат да се причислят и микропониженията, които ги разделят и които са изградени от същия пясък, защото често тяхното местоположение е временно. А освен на много растителни видове, дюните могат да са местообитания на редица животински видове, някои от които да са по – привързани към условията на средата, а други да ги използват като временни убежища, хранителна база, при миграционните си движения.

Според дефиницията в §1 т.4 от ДР на ЗУЧК, пясъчните  дюни са образувания, формирани от насипване на пясъци в резултат от взаимодействието на море, суша и вятър.

Основните видове дюни са зараждащи се подвижни дюни, подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни. С чл. 23 ал. 1 от Закона за защитените територии, пясъчните дюни изрично са регламентирани като природна забележителност, а от своя страна чл. 5 т. 3 от същия закон определя природната забележителност като защитена територия. Според текста на чл. 24, в природните забележителности се забраняват дейности, които могат да нарушат тяхното естествено състояние или да намалят естетическата им стойност

Дюните са регламентирани и в Приложение № 1 към чл. 6, ал. 1, т. 1 от Закона за биологичното разнообразие, обхващащо типовете природни местообитания с кодове по Директива 92/43/ЕИО на Съвета за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна, например 2130 Неподвижни крайбрежни дюни с тревна растителност (сиви дюни), 2180 Облесени дюни, 2190 Влажни понижения между дюните. Дюните са и сред основните елементи на ландшафта съгласно чл. 30 от ЗБР. На основание ал. 2 с цел осигуряване на връзките между защитените зони в плановете и проектите по ал. 1 се включват мерки и дейности за опазване на елементите на ландшафта, които въз основа на своята линейна и непрекъсната структура или свързваща функция са значими за миграцията, географското разпространение и генетичния обмен в растителните и животинските популации и видове. Специална закрила на дюните е установена с разпоредбата на чл. 17а от ЗУЧК (редакция – ДВ, бр. 40 от 2014 г.), която забранява строителството и поставянето на преместваеми обекти и съоръжения, промяната на предназначението и учредяването на ограничени вещни права върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в границите на зона „А“, зона „Б“ или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона „А“, освен в лимитативно изброени случаи, когато с влязъл в сила подробен устройствен план е предвидено изграждане на обекти с национално значение или свързани с отбраната и сигурността на страната.

Публична държавна собственост

Нормата на чл. 6, ал. 4, т. 4 от ЗУЧК прогласява,че пясъчните дюни са публична държавна собственост, която не може да бъде обявена за частна,

но не игнорира приложението на чл. 5, ал. 1 и 2 от Закона за държавната собственост, съгласно която разпоредба държавата удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за държавна собственост, представляващ официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона.

Отразяване на дюните в кадастрална карта

Съгл. чл. 39, ал. 7 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри – Морските плажове и дюните, които не са разположени непосредствено зад плажната ивица или не попадат върху морския плаж, се нанасят в кадастралната карта съобразно координатите на определящите ги точки, описани в акта за държавна собственост. А морските плажове и дюни, за които няма издадени актове за държавна собственост, се нанасят в кадастралната карта съобразно границите им, определени в специализираните карти по ЗУЧК.

Така, за дюните се изработват специализирани карти, регистър и информационна система по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър, като принципно специализираният регистър, изготвен от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, на основание чл. 6, ал. 7 от ЗУЧК, съдържа по-пълна информация за разпространението на дюните от специализираната карта. За създаването на тези специализирани карти и регистри органите, на които със закон са възложени опазването и контролът на защитените територии и на защитените зони, са задължени да предоставят информация и/или да посочват очертанията на дюните, задължение разписано в чл. 6, ал. 9 ЗУЧК.

Както беше посочено, пясъчните дюни по силата на чл. 5, т. 3 във вр. с чл. 23, ал. 1 от Закона за защитените територии са защитена територия от категорията – природна забележителност, поради което за тях е необходимо само да се установят като налични, за да бъдат нанесени в КККР и в СпКККР, без да се издава административен акт за обявяването им за такива със съответния статут и граници, каквито има за природните паркове. Основно изискване обаче за законосъобразност на Заповедта за одобряване на КККР по чл. 49а от ЗКИР във вр. с чл. 6 от ЗУЧК е при нанасянето на пясъчните дюни, да са налични такива дюни от видовете изброени в §.1 т. 4 от ДР на ЗУЧК и граничните точки на имотите, в които има такива да са установени точно чрез преки преки геодезически измервания, постановява Административен съд – Варна, реш. 1803/ 2015 г.

Съобразно §. 25, ал. 4 ПЗРЗУЧК не се издават строителни книжа в урбанизираните територии на населените места след границите на зона „А“, в които попадат пясъчни дюни. А до отразяването на пясъчните дюни според §. 25, ал. 3 ПРЗЗУЧК в кадастралната карта и в специализираните карти и регистри по чл. 6, ал. 7 съгласуването и одобряването на инвестиционни проекти и издаването на разрешения за строеж се извършват след писмено становище на министъра на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице, удостоверяващо, че в имота не попадат пясъчни дюни.

Неотразяването на дюните в кадастралната карта и в имотния регистър

Когато единствено специализираната карта съдържа данни за това, че в имот има сиви дюни, този факт не води до нищожност на издадените в по-ранен момент строителни книжа, тъй като „дюните“ не са били нанесени в действащата КК по реда на чл. 6, ал. 6 ЗУЧК, разяснява Върховен административен съд в реш. № 15943/ 2018 г. Според друго решение на ВАС – № 7286/ 2019 г., неотразяването на дюните в кадастралната карта и в имотния регистър по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър е от значение при спорове по реда на ЗКИР или ЗУТ, но не е пречка за изготвяне на становище за екологична оценка съгласно правилата на специалните закони.

Когато в даден имот са налични дюни

Съгл. чл. 31, ал. 1 от Закона за биологичното разнообразие, планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, които не са непосредствено свързани или необходими за управлението на защитените зони и които поотделно или във взаимодействие с други планове, програми, проекти или инвестиционни предложения могат да окажат значително отрицателно въздействие върху защитените зони, се подлагат на оценка за съвместимостта им с предмета и целите на опазване на съответната защитена зона.

Когато в даден имот, съгласно предоставените данни от специализираните карти и регистри на АГКК, са налични дюни, е налице хипотезата на разрешаване на строителството в защитена зона, при която в съответствие с установената константна съдебна практика на ВАС, са налице предпоставките за нищожност на издаденото разрешение за строеж.

Наличието на пясъчни дюни в имота е предпоставка за прекратяване на процедурата за преценяване на вероятната степен на отрицателно въздействие върху защитени зони, пояснява ВАС, реш.№ 8456/ 2016 г., в какъвто смисъл е нормата на чл. 31, ал. 25 от ЗБР, съгласно който компетентният орган прекратява процедурата, когато установи, че планът, програмата, проектът или инвестиционното предложение засягат поземлени имоти в границите на зона „А“, зона „Б“ или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона „А“ по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, в които попадат пясъчни дюни, освен в случаите по чл. 17а от същия закон.

Използвани източници: 

  • Закон за устройството на черноморското крайбрежие;
  • Закон за защитените територии;
  • Закон за биологичното разнообразие;
  • Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри;
  • Регистър на съдебните решения – https://legalacts.justice.bg/;
  • Практика на Върховен административен съд – http://www.sac.government.bg/pages/bg/reports

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *