Секвестируемост и несеквестируемост при запор върху трудово възнаграждение, пенсия и други

Запорът върху доходите се състои от последователни действия, при които работодателят превежда запорираната сума по сметка на взискателя. Процесуалната норма на чл. 446, респ. чл. 446а ГПК предвижда изрично определени вземания на длъжника за несеквестируеми (пълна или частична несеквестируемост) – трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, пенсията, помощи, обезщетения.

Трудовото възнаграждение представлява дължимата от работодателя на работника/ служителя насрещна престация за предоставена работна сила. При определяне на дохода от пенсии, върху които се налагат запори по реда на Гражданския процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или се извършват удръжки за вземания на държавното обществено осигуряване, се включват и добавките към нея с изключение на добавката за чужда помощ. А при задължения за издръжка присъдената сума за издръжка се удържа изцяло.

Несеквестируемостта на паричните вземания е забрана да ги събира друг, освен длъжникът.

Затова запорът на парично вземане е несъвместим с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушава, а когато паричното вземане е частично несеквестируемо (възнаграждение за труд или пенсия), наложеният запор обхваща само секвестируемата част (ТР № 2/26.06.2015 по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Ако третото задължено лице погрешно плати на съдебния изпълнител, той е длъжен незабавно да върне несеквестриуемата част на длъжника.

Несеквестируемият минимум е определен в размер на минималната работна заплата и това се отнася както за всяко възнаграждение за труд, така и за пенсията. А секвестируемата част се определя според размера на възнаграждението, след приспадане на дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски (чл.446, ал.2 ГПК) и обстоятелството дали длъжникът е с деца, които той издържа. Несеквестируем минимум в размер на определената минимална работна заплата е фиксиран и при принудително изпълнение по ДОПК след измененията в сила от 09.04.2020 г., при изпълнение върху трудовото възнаграждение, обезщетението по трудово правоотношение, всяко друго възнаграждение за труд, пенсията или стипендията .

Удръжките по запора се правят именно върху секвестируемата част

За пример (чл. 446, ал.1, т.1 ГПК) – ако нетния доход е в размер на 1000 лв., от него се изважда размера на установената за страната минимална работна заплата – в момента 650 лв. Получената сума е 350 лв, удръжката по запора се формира върху 1/3 част от тази сума, ако лицето е без деца и 1/4, ако е с деца, които издържа.

Когато трудовото възнаграждение пък е под размера на установената в страната минимална работна заплата

и не може да бъде предприето изпълнение на запорното съобщение, запорът на трудовото възнаграждение не нарушава несеквестируемостта на вземанията,  става ясно от реш. № 260070/ 2021 г., Окръжен съд – Шумен.

Запорът върху трудово възнаграждение, макар и в несеквестируем размер, съставлява допустимо и валидно изпълнително действие.  Това, че не могат да се извършват удръжки върху несеквестируема част на вземането, е неотносимо към налагането на запор, който изпълнява обезпечителна функция. При увеличение на трудовото възнаграждение над несеквестируемия минимум, запорът ще породи своите последици. В случай, че получаваната от длъжника пенсия също е в размер под минималната работна заплата, отново е несеквестируем доход.

Различни обезщетения, социални плащания, компенсационни или гаранционни плащания

Несеквестируеми са напр. социалните пенсии, обезщетенията за майчинството и болничните, обезщетения за безработица, месечни помощи за дете по Закона за семейни помощи за деца, напр. експлицитния текст на чл. 14, ал. 3 от Закона за социалното подпомагане – от парични социални помощи не могат да се правят удръжки, освен за: надвзети средства за социално подпомагане в резултат на счетоводно-техническа грешка и запори за вземания за издръжка на деца. Но това се отнася само за сумите (обезщетения, постъпления от пенсия или от други източници, различни от посочените в чл.446, ал.1 от ГПК) получени в месеца, предхождащ месеца на налагане на запора. И ако те не са теглени от банковата сметка в продължение на повече от месец, се счита, че същите имат характера на спестявания и срещу тях може да се насочи принудително изпълнение (чл. 446а, ал. 1 ГПК).

В т. 13 от ТР № 2/26.06.2015 по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, се приема, че

задължението на съдебния изпълнител да зачете несеквестируемостта възниква,

когато той бъде уведомен за произхода на постъпленията по сметката, било от банката (трето задължено лице), било от длъжника. Тогава за съдебния изпълнител възниква задължението да събере незабавно необходимата информация от банката (за източника на постъпленията и техния размер) и от платеца на възнаграждението за труд (за размера на възнаграждението, след приспадане на дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски) и да върне на длъжника несеквестируемата част от преведената му сума.

Така, че върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по реда на Кодекса за социално осигуряване, не могат да се налагат запори по реда на Гражданския процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или да се извършват други удръжки освен за задължения към държавното обществено осигуряване и за задължения за издръжка, както и при прихващане на суми по реда на чл. 114, ал. 5 от КСО, а именно суми за пенсии и парични обезщетения, неоснователно изплатени за периоди след смъртта на правоимащото лице или недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания.

Разликата между трудовото възнаграждение и компенсационни или гаранционни плащания се открива в правопораждащия ги юридически факт – трудово възнаграждение се дължи заради предоставяне на работна сила за изпълнение на определена работа, докато компенсационните и гаранционните плащания се дължат заради невъзможност да се престира работна сила по причина извън работника или служителя, или за посрещане на допълнителни разходи във връзка с престирането й (фрагмент от реш. № 158/ 2020 г., Окръжен съд – Шумен). От своя страна обезщетенията при прекратяване на трудовото правоотношение  имат различни правни основания, но общото е, че се дължат във връзка с прекратяване на правоотношението между работодателя и работника или служителя. Но не са елемент от трудовото възнаграждение.

Процесните обезщетения по своята правна природа не представляват обезщетения в истинския смисъл на думата, тъй като не репарират причинени вреди на работника или служителя. В тази група попадат компенсационните (напр. пътни, дневни, квартирни пари, плащания при преместване на работа в друго населено място), и гаранционните плащания (за неизпълнение на предписание за трудоустрояване, невъзможност за изпълнение на работата при бедствие). Същевременно, не се касае и за защита на други посочени в специални забранителни норми вземания (напр. по чл.114а, ал.1 КСО досежно обезщетенията и помощите по държавното обществено осигуряване; чл.14, ал.3 ЗСП във връзка със социалните помощи; чл.198 КЗ за застрахователната сума по застраховка „Живот“ и „Злополука“, както и за застрахователното обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“), добавя съдът и достига до извода, че процесното вземане не е несеквестируемо и съдебният изпълнител разполага с процесуална власт да насочва принудителното изпълнение върху същото.

Запор върху помощи по различните мерки и програми, управлявани от Държавен Фонд Земеделие

Съгласно разпоредбата на чл. 444, т. 8 от ГПК, уреждаща несеквестируемостта, изпълнението не може да бъде насочено върху вещи и вземания на длъжника, за които в друг закон е предвидено, че не подлежат на принудително изпълнение. В разпоредбата на чл. 99, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. е предвидено, че целево предоставяните средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени от държавата дейности и услуги не могат да се използват за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания, както и на вземания на трети лица. Тази разпоредба касае предоставените средства от републиканския бюджет на нефинансовите предприятия, включително и земеделските производители. Освен това, под „помощи“ по см. на чл. 446а, ал. 1 от ГПК не би трябвало да се включват помощите по различните мерки и програми, управлявани от ДФЗ, за подпомагане на земеделските производители, тъй като това са принципно целево предоставени средства за насърчаване на производителността, т.е. целеният ефект е икономически, в полза на цялото общество.

Сходна мотивация се илюстрира и в реш. № 90/ 2020 г., Окръжен съд – Силистра- Процесно вземане, върху което е наложено изпълнение, е несеквестируемо в хипотеза на чл. 444, т. 8 от ГПК във вр. с чл. 94, ал.2 вр. ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г. Същото не може да бъде предмет на принудително изпълнение чрез налагане на запори и превеждането му на съдебния изпълнител. В същия смисъл е и решение № 143/ 2017 г., ВКС.

Запор върху трудово възнаграждение получавано в Затвора

Гарантирайки осигуряването на минимален жизнен стандарт от Държавата на лицата, лишени от свобода, законодателят е определил, че несеквестируемостта на част от доходите на тези лица не следва да се определя съгласно разпоредбата на чл.446 ГПК, а по специалната норма на чл.78, ал.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража – а именно една трета от полагащото се възнаграждение, когато задължението не е за издръжка. Съгласно чл. 57, ал. 1 ППЗИНЗС удръжките по чл. 78, ал. 3 ЗИНЗС се изчисляват по реда на чл. 446 ГПК от цялото възнаграждение за положения труд, но не могат да надвишават 2/3 от онази негова част, която съгласно заповедта по чл. 78, ал. 2 ЗИНЗС се полага на лишения от свобода, след като от нея се приспаднат данъците (реш. № 401/ 2021 г., Окръжен съд – Варна; реш. № 85/ 2021 г., Окръжен съд – Благоевград).

Несеквестируемостта има значение и при обжалване на насочването на изпълнението върху конкретно вземане

Запорът не е предвиден като действие, което длъжникът може да обжалва. Длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху конкретно вземане, само с мотива за неговата несеквестируемост. Но запорът трябва да е наложен, за да упражни длъжникът правото си на жалба. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане.

Използвани източници:

  • Граждански процесуален кодекс;
  • Данъчно-осигурителен процесуален кодекс;
  • Кодекс за социално осигуряване;
  • Закон за държавния бюджет;
  • Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража;
  • Практика на ВКС – http://www.vks.bg/search.html;
  • Регистър на съдебните решения – https://legalacts.justice.bg/.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *