Алгоритъмът по заличаване на дружество с ограничена отговорност

Макар да е по-целесъобразно да се обърнете към адвокат относно подготовката на документи при прекратяване на дружество с ограничена отговорност, при положение, че искате да спестите парични средства и да рискувате (например когато дружеството никога не е осъществявало дейност), нека очертаем алгоритъма по заличаването от търговския регистър на дружество с ограничена отговорност. В случая е илюстрирано прекратяване на еднолично дружество с ограничена отговорност по решение на собственика на капитала, а в добавка са представени някои разрешения на съда при отказ на длъжностното лице по регистрацията, с който е отказано заличаване. В определени случаи, освен тези базови документи могат да се представят и други.

Съгласно чл. 156, ал.1 от Търговския закон, при прекратяване на дружеството на основание чл. 154, точки 1, 2 и 5 и чл. 155 се открива производство за ликвидация – т.е. с изтичане на срока, определен в дружествения договор; по решение на съдружниците, взето с мнозинство 3/4 от капитала, ако в дружествения договор не е предвидено по-голямо мнозинство; по решение на окръжния съд по иск на съдружниците или на прокурора.

Ликвидатор на дружеството е управителят освен ако с договора или по решение на общото събрание е определено друго лице.

Процедурата стартира в НАП с подаване на уведомление по чл. 77, ал. 1 от ДОПК (при заличаване на едноличен търговец; прекратяване на юридическо лице; преобразуване по реда на глава шестнадесета от Търговския закон; прехвърляне на предприятие по чл.15 от Търговския закон). Уведомлението се подава в два екземпляра. Обикновено срока за който се издава е около два месеца. Удостоверението за уведомяване на териториалната дирекция се прилага към внесеното в Агенцията по вписванията заявление за вписване и е условие за разглеждането му.

Заверява се нотариално спесимен (образец на подпис) на ликвидатора и негово съгласие, за назначението му като ликвидатор.  След което се попълва заявление Б6, към което се прилага: удостоверението от НАП, вносна бележка с основание“Ликвидация на дружество“, Протокол за решения на едноличния собственик на капитала (където фигурират решения за прекратяване на дружеството; започване на процедура по ликвидация и нейния срок от поне 6 месеца –  обърнете внимание, че същия срок трябва да фигурира и в заявление Г1; определяне на ликвидатор), декларация за истинност на заявените обстоятелства по чл. 13, ал. 4 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

Следващият етап е подаване на заявление Г1, придружено от декларация за истинност на заявените обстоятелства по чл. 13, ал. 4 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, покана до кредиторите да предявят вземанията си към дружеството в поне 6 – месечен срок, вносна бележка с основание „Покана до кредитори“. Заявлението Г1 може да се подаде и непосредствено след депозирането на заявление Б6, но се рискува при отказ да се загубят внесените такси, т.е. ще трябва да се платят отново.

Предаването на съответните документи, ако има такива, в ТП на НОИ се извършва при прекратяване дейността на осигурителя. И така, подава се заявление – декларация в НОИ и се издава удостоверение на основание Инструкция № 5 от 30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на разплащателни ведомости и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник.

След подаване на заявление-декларация се извършва проверка от контролните органи на ТП на НОИ за задължения на осигурителите, освен когато осигурителят е регистриран след 1 януари 2000 г., няма наети лица и не води разплащателни ведомости, тогава се издава удостоверение, в което се вписват посочените обстоятелства, след извършване на проверка в регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица и регистър „Трудови договори“. Иначе удостоверенията се издават след приключване на проверката.

Срокът за валидност на удостоверенията е дванадесет месеца, съгл. чл. 22, ал. 6 от посочената Инструкция, считано от датата на издаването. В случаите, когато не е приключена процедурата по заличаване на осигурителя и издаденото удостоверение по чл. 22, ал. 1 е с изтекъл срок, се издава ново удостоверение, чийто срок на валидност е дванадесет месеца, считано от датата на издаването.

В случай, че фирмата е регистрирана по ЗДДС, задължително трябва да бъде дерегистрирана, на основание чл.107, т.4, от ЗДДС.

А представянето на годишния отчет за дейността в НСИ е задължително съгласно Закона за статистиката, Националната статистическа програма за 2021 и Закона за корпоративното подоходно облагане.

Приключване на ликвидацията

Съобразно чл. 273, ал. 1 от Търговския закон, когато са уредени всички задължения и остатъкът от имуществото е разпределен, ликвидаторите искат заличаване на дружеството. А доходите под формата на ликвидационен дял подлежат на облагане, като окончателният данък за доходите от ликвидационни дялове се определя върху положителната разлика между стойността на ликвидационния дял и документално доказаната цена на придобиване на дела в дружеството – чл. 38 от ЗДДФЛ.

И така, след 6-месеца със заявление А4 се представят (съгласно чл. 21, ал. 3, т. 12 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел) балансът към датата на приключване на ликвидацията, пояснителният доклад към баланса и годишният отчет на ликвидатора, декларация от ликвидатора за обстоятелствата по чл. 273, ал. 1 от Търговския закон; протоколът за приемане на баланса, на пояснителния доклад към баланса, на годишния отчет на ликвидатора, за освобождаване на ликвидатора от отговорност и за разпределение на имуществото на дружеството, удостоверението за предаване на разплащателните ведомости, издадено от териториалното поделение на Националния осигурителен институт, съгласно чл. 5, ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване.

Някои разрешения на съда при отказ на длъжностното лице по регистрацията, с който е отказано заличаване

Липсват доказателства, че ликвидационните дялове на съдружниците са изплатени

От реш. № 533/ 2017 г. на Окръжен съд – Варна, по повод на постановен отказ на длъжностното лице по вписванията, става ясно, че съгласно приложените баланс, доклад към баланса и годишен отчет на ликвидатора, дружеството няма имущество, нито задължения, но липсват доказателства, че ликвидационните дялове на съдружниците са изплатени, респ., че същите не съществуват. И съдът заключава, че последното би могло да бъде установено с представяне на начален ликвидационен баланс към датата на откриване на ликвидацията, но такъв не се съдържа в преписката подадена до длъжностното лице по регистрацията.

Когато от представения протокол на ОС е видно в полза на кого като ликвидационен дял се поставят недвижимите имоти

С реш. № 95/ 2017 г. на Сливенски окръжен съд се отменя отказ постановен от длъжностното лице по регистрацията при ТР, с който е отказано заличаване на търговеца  ООД /в ликвидация/. От текста на решението става ясно, че със заявлението са подадени всички изискуеми документи. От тях по безспорен начин се установява, че към момента на подаване на заявлението за заличаване, търговското дружество не притежава имущество. От представения протокол на ОС е видно в полза на кого като ликвидационен дял се поставят недвижимите имоти, чрез нотариално прехвърляне на собствеността, мотивира се съдът.

В периода на ликвидация са направени плащания в полза на лица, наети по нетрудови договори

Жалбоподателят сам е посочил в жалбата си, а е посочено и в пояснителния доклад на ликвидатора към заключителния баланс на дружеството, че в периода на ликвидация са направени плащания в полза на лица, наети по нетрудови договори. За тези плащания следва да се съставят съответните разплащателни ведомости. Същевременно обаче, от представеното удостоверение по чл. 5 от КСО се установява, че такива разплащателни ведомости не са предадени от осигурителя или задължението лице (в случая е ликвидатора) в НОИ, с което съдът оставя без уважение жалбата срещу постановен отказ (реш. № 157/ 2016 г. на Софийски градски съд).

При запор, отнасящ се до вземането за ликвидационен дял, което съдружникът има към дружеството, но което няма активи и имущество

Според решение № 157/ 2016 г. на СГС, вписаният запор върху дружествени дялове на един от съдружниците не е пречка да бъде вписано заличаването, доколкото задължението, обезпечено със запора не е на дружеството, съответно лицето, в полза на което е вписан запора, не е кредитор на дружеството. Изплащане на равностойността на дружествения дял не се извършва при превишение на пасива над активите на дружеството или при равенство между тях по баланса на дружеството. Ето защо, смята съдът, съществуването на дружество без активи и имущество не гарантира по никакъв начин удовлетворяването на кредитора, в полза на който е вписан запор върху дружествените дялове.

При отказ поради обстоятелството, че по заявлението не са представени доказателства за вдигане на наложен по партидата на дружеството запор, прекратяване на изпълнителното дело, по което е наложен запора или удовлетворяване на кредитора

Реш. № 10/ 2019 г., Силистренски окръжен съд – единственият довод мотивирал регистърния служител да постанови коментирания отказ е обстоятелството, че по заявлението не са представени доказателства за вдигане на наложен по партидата на дружеството запор, прекратяване на изпълнителното дело, по което е наложен запора или удовлетворяване на кредитора, респективно ДЛР сочи наличие на вписан запор по партидата на … ООД, обезпечаващ вземане на кредитор към съдружник в дружеството.

ОС не споделя аргументите на ДЛР, предвид на това, че липсва правна възможност дружеството да отговаря за задълженията на съдружниците си, както и предвид установеното с представения протокол, че не е разпределяно имущество, поради липсата на такова. Съответно съда отменя поставения отказ.

При наложен запор върху дружествените дялове, когато взискателя е кредитор само на едноличния собственик на капитала, но не и на дружеството в ликвидация, а обявеното в ликвидация дружество няма неудовлетворени кредитори и няма останало  имущество  за разпределение към собствениците на капитала

Реш. № 396/ 2019 г., Окръжен съд Бургас – взискателя по изпълнителното дело – …ЕООД, в чиято полза е наложен запор върху дружествените дялове на едноличния собственик на капитала, е кредитор само на едноличния собственик на капитала, но не и на дружеството в ликвидация, поради което не е включен в  кръга на кредиторите, посочени в чл.272 от ТЗ. За този кредитор при така наложения запор  върху дружествения дял възниква правото му да се удовлетвори от ликвидационния дял на  едноличния собственик на капитала, какъвто дял в случая видно от приложените към заявлението документи не е изплащан поради липса на  имущество за разпределение.

В тази връзка въпреки наложения запор върху всички дружествени дялове на едноличния собственик на капитала, поради липсата на  имущество няма да бъде изплатен ликвидационен дял нито по наложения запор, нито на едноличния собственик на капитала. В нарочна декларация по чл.273 ал.1 от ТЗ ликвидатора декларира, че към датата на  подписване на същата – 11.10.2019 г.  обявеното в ликвидация дружество няма неудовлетворени кредитори и няма останало  имущество  за разпределение към собствениците на капитала.

При това положение мотивите и постановения отказ на ДЛР – предмет на обжалването се явяват незаконосъобразни, смята съдът – отказа следва да бъде отменен и да се постанови  вписване в търговския регистър на заявеното обстоятелство – заличаване на  дружеството след приключването на производството по ликвидация.

Когато крайният баланс не е с нулеви стойности

Реш. № 1014/ 2020 г., СГС –  Съдът намира, че констатацията на длъжностното лице по регистрацията, че в представения баланс към 19.06.2020 г. са отразени задължения на дружеството в размер на 91 хиляди лева е правилна. В чл. 268, ал. 1, изр. 1 ТЗ е предвидено, че ликвидаторите са длъжни да довършат текущите сделки, да съберат вземанията, да превърнат останалото имущество в пари и да удовлетворят кредиторите. Съобразно чл. 273, ал. 1 ТЗ, когато са уредени всички задължения и остатъкът от имуществото е разпреден, ликвидаторите искат заличаване на дружеството. В разглеждания случай крайният баланс към 17.06.2020 г. не е с нулеви стойности, поради което не може да се приеме, че производството по ликвидация е приключило, респективно да се пристъпи към заличаване на дружеството.

Заявлението за вписване на заличаване на дружеството е подадено преди изтичане на вписания в търговския регистър срок за ликвидацията му

Реш. № 2109/ 2019 г., СГС – Срокът, до който трябва да приключи ликвидацията и към която дата трябва да се представи баланса, е определен с решение от едноличния собственик на дружеството, съобразно чл. 266, ал. 2 ТЗ. Този срок е оповестен в търговския регистър, поради което същият става задължителен за дружеството и трябва да се спазва. Срокът е предвиден с цел охраняване правата на кредиторите, които се ползват със защитата на закона, дори и да не са предявили вземанията си в 6-месечния срок от обявяване на поканата, тъй като ликвидаторът е длъжен да задели и вложи дължимите им се суми в банка – чл. 272, ал. 2 ТЗ.

Заявлението за вписване на заличаване на дружеството е подадено преди изтичане на вписания в търговския регистър срок за ликвидацията му, която е меродавната дата за третите добросъвестни лица, поради което искането е преждевременно заявено. Изложените съображения водят до извода, че отказът е постановен в правилното приложение на чл. 266, ал. 2 ТЗ. В този смисъл е и постановеното решение № 2459/24.10.2018 г. по т.д. № 3993/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав.

Задължението за обявяване на покана до кредиторите по партидата на дружеството в търговския регистър

Реш. № 674/ 2020 г., с което СГС  оставя без уважение жалбата на …ЕООД /в ликвидация/ срещу отказ на длъжностно лице при Агенцията по вписванията.

Възраженията в жалбата са, че обявяването на покана до кредиторите в случая е безпредметно, тъй като дружеството не осъществява дейност от 2013г., няма задължения към кредитори, а дори да има такива, те ще са погасени по давност. Но според съда жалбата е неоснователна.

И се аргументира – обстоятелството, че в счетоводството на търговско дружество липсват данни за неизпълнени задължения към кредитори, освобождава ликвидатора на дружеството от задължението за изпращане на индивидуални писмени покани до кредиторите, но не го освобождава от задължението за обявяване на покана до кредиторите по партидата на дружеството в търговския регистър.

Обявяването на покана по чл. 267 ТЗ в търговския регистър е регламентирано с цитираната разпоредба, но и с разпоредбата на чл. 272, ал. 1 ТЗ като необходимо и задължително условие за приключване на производство по ликвидация на търговско дружество, тъй като представлява основната предвидена в закона гаранция за охраняване на интересите на кредиторите на търговско дружество в ликвидация и в частност за упражняване на правата им да получат удовлетворение на вземанията им срещу дружеството, да получат обезпечение по реда на чл. 272, ал. 2 ТЗ на вземанията им, които са спорни, до решаване на въпроса за съществуването и размера им по исков ред (включително при спор дали вземанията са погасени по давност), да искат откриване на производство по несъстоятелност на дружеството в случаите, при които имуществото му не е достатъчно за удовлетворяване на всички кредитори.

Използвани източници:

  • Търговски закон;
  • Регистър на съдебните решения – https://legalacts.justice.bg;
  • Инструкция № 5 от 30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на разплащателни ведомости и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник;
  • Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел;
  • Данъчно-осигурителен процесуален кодекс.