pravenanaliz.eu

Адвокат Ивелин Йорданов, гр. Варна, но принципно работя на територията на цялата страна. За контакти: тел. 0876 196 193, e-mail: pravenanaliz@abv.bg. Кантората не дава безплатни консултации.

Запитан древногръцкия философ Диоген, кое е най – хубавото у хората, той отвърнал: „Свободата на словото“!

Без съмнение, един фундаментален принцип, в основата на плурализма, безценна възможност за критика, с пряко отношение към демокрацията и развитието на всеки човек, но твърде релативен в днешните обществени рамки. Принцип, чиито постулати се съдържат във върховни закони и международни актове, съдебни решения и философски проекции.

Според Джон Стюарт Мил (британски философ и икономист), словото е преди всичко основание на човешкото поведение, свободата на словото неизменно води до свобода на индивидуалното действие. Член 100 от Норвежката Конституция регламентира свободата на словото още от 1814 г. А приетата по време на Френската революция, през 1789 г., „Декларация за правата на човека и гражданина“, потвърждава свободата на словото като неотменимо право.

Изключение не прави и родната Конституция. Езикът на чл.39, ал.1 е в най-голяма степен близък на израза от чл.10, ал.1 от Европейската конвенция за правата на човека –

„право на свобода на изразяване на мнение“ –

обстоятелство, което на първо място позволява тълкуването на текста да се извърши в контекста на международноправните актове. Сред източниците очертаващи този прерогатив се открояват и постановките из Решение № 7 на Конституционен съд, от 4 юни 1996 г. по к.д. № 1/ 96 г. за тълкуване на чл.39, чл.40 и чл.41 от Конституцията с цел изясняване на съдържанието на правото свободно да се изразява мнение и то да се разпространява; на правото да се търси, получава и разпространява информация; определяне смисъла на предвидените в конституционните текстове ограничения на тези права (Обн., ДВ, бр.55 от 28 юни 1996 г.):

„Откроеното по-горе като водещо право свободно да се изразява мнение, което пряко произтича от ненакърнимостта на човешкото достойнство, свободата на мисълта и самоопределението на личността, е, както се отбеляза, едновременно самостоятелно право, от една страна, и своеобразно родово понятие, което обема останалите права, прокламирани в разпоредбите на чл.39 – 41 от Конституцията. Като най-съдържателно то в известен смисъл инкорпорира другите. Независимо от това трите разглеждани разпоредби съдържат – наред с основното право – един каталог на допълнителни, специфични права: свобода на печата, свобода на другите средства за масова информация (преди всичко радио и телевизия), право да се търси, получава и разпространява информация. Свободата на печата и другите средства за масова информация са конституционно гарантирани със забраната на цензурата, а правото да се търси и получава информация (чл.41, ал.1) – със задължението на държавните органи да я предоставят.

Тя важи не само за „информация“ или „идеи“, които намират благоприятен прием или не се считат за обидни, или са приемани с безразличие, но също така и за тези, които обиждат, шокират или смущават държавата или която и да е друга част от населението. Такива са изискванията на плурализма, толерантността и търпимостта, без които едно „демократично общество“ не би могло да се нарече такова.“

Според КС

понятието „изразяване“

не е ограничено до словото, а включва множество от разнообразни средства за изразяване на мисли, мнения, информационни данни и убеждения, а даже и емоции и интуиции. А основанията за ограничения, които самите разпоредби на чл. 39 – 41 съдържат: за защита на конституционно установения ред; националната сигурност; запазване на обществения ред и превенция на престъпността; защита на здравето, морала, репутацията и правата на другите граждани; съображения за запазване на тайна.

ЕВРОПЕЙСКА КОНВЕНЦИЯ ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА

И член 10, от която гласи, че „Βсеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата на всеки да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на държавните власти и независимо от държавните граници. Този член не забранява държавите да подлагат на разрешителен режим радио – и телевизионните компании и производителите на кинематографична продукция“ (идентичен е текста на чл.19 от Международния пакт за граждански и политически права – всяко лице има право на свобода на изразяване. Това право включва свободата да търси, да получава и да разпространява сведения и идеи).

Но се допуска дерогиране на тези права в интерес на националната и обществената сигурност (напр. при война или друго извънредно положение) и на териториалната цялост, за предотвратяването на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или правата на другите, за предотвратяване разкриването на информация, получена доверително, или за гарантиране авторитета и безпристрастността на правосъдието. Като тези ограничения трябва да са предвидени в закон. Европейския съд по правата на човека има и други изисквания към качеството на националния закон, за да са „законни“ предвидените в него ограничения. Изискванията са законът да е достъпен, предвидим и да поставя ясни граници на административното усмотрение. Те са формулирани и в едно от първите решения на ЕСПЧ свързани с правото на свобода на изразяване – Sunday Times v. the United Kingdom, № 6538/ 74, 26.04.1979.  ЕСПЧ констатира, че предварителното ограничение представлява по – голяма опасност, поради което следва да подлежи на особено стриктен контрол както от националните органи, така и от самия съд (Wingrove v. the United Kingdom, № 17419/ 90, 25.11.1996). А Върховният съд на САЩ приема, че „всяка система на предварително ограничаване на изразяването се явява пред този Съд по презумпция неконституционосъобразна“.

Европейските съдии преценяват, в случай на рестрикция на свободата на изразяване, дали има належаща обществена нужда от намесата, дали тя е пропорционална на преследваната цел и дали властите са представили относими и достатъчни основания за намесата (Observer and Guardian v. the United Kingdom).

Рационално в темата се вписват и смелите думи на Волтер: „Аз не одобрявам това, което казваш, но аз ще защитавам до смърт правото ти да го кажеш“!

 

 

Източници:

• • Конституция на Република България;

• • Европейска конвенция за правата на човека;

• • Международен пакт за граждански и политически права;

• • Практика на Конституционен съд – http://constcourt.bg/cases ;

• Европейски съд по правата на човека – http://www.echr.coe.int/Pages/home.aspx?p=home