pravenanaliz.eu

Историческите аспекти

От началото на 19 век датират изследванията за вредите върху човешкото здраве от полагането на нощен труд. Това е и времето, когато в Англия жени и деца работят на нощни смени из фабрики и мелници. В края на 20-те години на 19 век в Прусия лейтенант фон Хорн в доклад до краля обръща внимание, че вече не е възможно да получи обичайния контингент новобранци от работещото население в индустриалните райони, поради незадоволителното физическо състояние на младите работници, дължащо се и вследствие на заетостта през нощта.

Така се стига и до Индустриалният германски кодекс от 1869 г., установяващ забрана за нощния труд полаган от деца, в промеждутъка 20.30 – 05.30 ч. А трудов закон във Франция от 1874 г. забранява нощните смени за момчета под 16 годишна възраст и жени – под 21 г., а по-късно с изменения, на жените и лицата под 18 г. не е позволено да работят между 21.00  и 5.00 ч., като за лицата от женски пол се полагат поне 11 последователни часа нощна почивка.

Съвременните рамки

Голяма част от стандартите в трудовите правоотношения са регламентирани с конвенциите на Международната организация на труда. Още в годината на своето конституиране – 1919 г. , конференцията на МОТ приема международен акт относно нощния труд на децата, ратифициран и от България. Според чл.3, ал.1 терминът „нощ“ означава период от най-малко 11 последователни часа, който включва интервала от 10 ч. вечерта до 5 ч. сутринта. Също така е установена забраната за наемане за нощен труд на лица под 16 годишна възраст. През 1946 г. МОТ приема и конвенция относно нощния труд на младежите, заети в неиндустриални дейности (различни от  индустриални, земеделски и морски). Съобразно този документ лицата под 18 г. не трябва да бъдат наемани или да работят през нощта за период най-малко от 14 последователни часа, които трябва да обхващат интервала от 20.00 до 08.00 ч.

През 1994 г. в Закона за работното време в Германия е инкорпорирано задължението нощните работници и служители да преминават медицински преглед поне веднъж на 3 години, а за лицата над 50 годишна възраст – всяка година.

Съществува и Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно някои аспекти на организацията на работното време. Съгласно чл.8, буква“а“, нормалната продължителност на нощния труд не трябва да надвишава 8 часа за 24-часов период (въпреки, че например понастоящем в трудовото законодателство на Великобритания, ограниченията спрямо нощния труд не са приложими в пиковите периоди на дейности като селско стопанство, туризъм, заетост в частни домове). А чл.9 урежда безплатната оценка на здравния статус на работниците и служителите.

Българското законодателство

Според чл.140, ал.1 КТ, нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа, респективно до 7 часа на нощ, а съгласно ал.2 нощен е трудът в диапазона 22.00 – 06.00 часа, а за непълнолетните – от 20.00 до 06.00 ч. Законът вменява и задължението на работодателя да се грижи за своите работници и служители с осигуряването на ефикасни работни условия, напр. храна и напитки.

Ето и за кои категории работници и служители нощния труд е забранен:

• ненавършилите 18 години;
• бременни жени;
• майки на деца до 6-годишна възраст или грижещи се за деца с увреждания, освен с писменото им съгласие;
• трудоустроени лица, освен със съгласието им;
• продължаващите образованието си, без откъсване от производството, но не и при съгласие от тяхна страна;

Кодексът на труда установява и принципа, че положени най-малко 3 часа нощен труд, се зачитат за нощна смяна (чл.140а). Отделно от това, са регламентирани и медицински прегледи за работниците и служителите, за сметка на работодателя, преди постъпване на работа и през определени периоди след това. Работодателят е и задължен да води писмен отчет за отработените нощни часове.

Нощният труд се заплаща с увеличение. Съгл. чл.8 НСОРЗ, всеки отработен нощен час се заплаща с дъпълнително трудово възнаграждение в размер на не по-малко от 0,25 лв. Възнаграждението за нощен труд е допълнително и подлежи на включване в брутното трудово възнаграждение.

Използвани източници:

• Кодекс на труда;
• Наредба за структурата и организацията на работната заплата;
• Конвенция на МОТ №6 относно нощния труд на децата (индустрия), 1919 г.;
• Конвенция на МОТ №79 относно нощния труд на младежите (неиндустриални дейности), 1946 г.;
• „Administration of labour laws and factory inspection in certain european countries“ – U.S. Department of labour bureau of labour statistics;
• Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно някои аспекти на организацията на работното време.