pravenanaliz.eu

Неизпълнението на задължение в конкретен срок води до така нар. забавено изпълнение. Когато задължението има паричен израз, върху него се начислява законна лихва. Основание за калкулирането й е закона, за разлика от определената в договор лихва.

Съгласно Директива 2011/7/ЕС, транспонирана и в българското законодателство, „законна лихва за забава на плащане, означава проста лихва“. При тази „проста лихва“, освен аритметиката на лихвения показател, изтеклите лихви не се добавят към главницата, в разграничение от „сложната лихва“.

Разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД, приравнява дължимата законна лихва на обезщетение. Санкционният й характер, а не възнаградителен, е застъпен и в съдебната практика. Според ВКС неточно обезщетението по чл.86, ал.1 ЗЗД се нарича законна лихва – реш. 1276/1999 г. – „обезщетението по чл.86, ал.1 ЗЗД се дължи по силата на закона“.

Обезщетителната лихва се дължи от деня на забавата. Обаче на деликтно основание, обезщетение се дължи от датата на увреждането.

Размерът на законната лихва се определя на база Постановление на Министерски съвет № 426 от 18 декември 2014 г. и респективно е основният лихвен процент на БНБ на текущата година плюс 10%.

Със законна лихва се начисляват и следните държавни вземания (чл.1 ЗЛВДТДПДВ): данъци, такси, отчисления от печалби, вноски към бюджета (напр. чл.113, ал.1 КСО, чл.107 ЗЗО), вноски към задължителното застраховане на имущества. Лихви върху лихви и лихви върху глоби не се дължат.

В гражданския оборот, право на законни лихви имат например:

• поръчителят, изпълнил задължението на длъжника (чл.143, ал.1 ЗЗД);
• продавачът, продал вещ даваща плодове,а цената не е още изискуема (чл.200, ал.3 ЗЗД);
• довереникът, за направените разноски във връзка с изпълнение на поръчка (чл.285 ЗЗД);
• съдружник в дружество по ЗЗД, за разноски във връзка с дружествени работи (чл.364 ЗЗД);
• съдружник в събирателно дружество, за разноски или претърпени вреди по отношение на дружествените работи (чл.81 ТЗ).

Любопитно изглежда отношението на юридическата теория и практика по въпроса за съвместяването на лихвата по чл. 86, ал.1 ЗЗД и неустойката. Според Поля Голева („Облигационно право“ 2004 г., с.67) тъй като неустойката служи също като обезщетение за вреди, не може да се присъжда едновременно със законната лихва. Същевременно, в редица решения на ВКС (реш. № 1418/2002 г., V г. о. ; реш. № 597/2005 г. по т. д.) е изразено становище – „Санкционният характер на неустойката не препятства приложимостта на цитираната норма, тъй като задължението за неустойка е самостоятелно и независимо от задължението за обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД. Задължението за неустойка се поражда от факта на неизпълнение на договорното задължение, чието изпълнение тя обезпечава и обезщетява, а задължението за присъждане на обезщетение в размер на законната лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД се поражда от неизпълнението на вече породено и неизпълнено задължение за неустойка“.

Съобразно чл.111, буква „в“ ЗЗД, вземанията за лихви се погасяват с изтичането на тригодишна давност.

Използвани източници:

• Закон за задълженията и договорите;
• Търговски закон;
• Постановление №426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения;
• Закон за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания;
• Директива 2011/7/ЕС относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки;
• Поля Голева – „Облигационно право“ 2004 г.;
• Практика на ВКС – http://www.vks.bg/vks_p10.htm