Простъпките в трудовите правоотношения – Сезонната заетост

ТРУДЪТ СЕ ГАРАНТИРА И ЗАЩИТАВА ОТ ЗАКОНА“ – Конституция на Република България.

Сезонна е заетостта, при която се работи през определени периоди от календарната година, гласи § 1., т.28 от ДР на Закона за насърчаване на заетостта. С настъпването на летния сезон немалък брой хора постъпват на работа по срочни правоотношения. И именно тук се проявява пословичната некоректност на работодателите (не визирам само туристическия бранш) – разминаванията между обещания и обективираните клаузи в трудовия договор.

Сключване на трудов договор

Съгласно чл.61 от КТ, трудовият договор се сключва преди постъпването на работа, а със задна дата – само след проверка на „Главна инспекция по труда“.

 Трудово възнаграждение

Работодателят е длъжен да плаща уговореното трудово възнаграждение (чл.128, т.2 КТ), авансово или окончателно всеки месец, не е ли уговорено друго (чл.270, ал.2 КТ). Тук работодателите тълкуват закона диспозитивно, в своя полза. Така понякога се срещат договорни условия, възнаграждението да бъде изплащано до 30-то число на месеца, следващ текущия. Съдебната практика е също в тази насока, напр. реш. 568/2013 г. на Административен съд, гр. Добрич, по дело за оспорване на наложено предписание от Инспекция по труда за  корекция в трудови договори по отношение срока за изплащане на трудовото възнаграждение – „разпоредбата на чл. 270, ал. 2 от КТ предвижда трудовото възнаграждение да се изплаща авансово или окончателно всеки месец, доколкото не е уговорено друго между страните. Втората хипотеза на разпоредбата предвижда възможност страните по трудовия договор да уговорят периодичност на изплащане на трудовото възнаграждение различна от един месец, която възможност е приложена в конкретния случай.“

Неизплащането на трудовото възнаграждение в срок е основание за работника или служителя да прекрати трудовия трудовия договор без предизвестие (чл.327, ал.1, т.2 КТ), с писмено заявление, адресирано до работодателя. При срочните правоотношения, налице е и дължимост за обезщетение за действителните вреди на работника или служителя (чл.221, ал.1 КТ).

При забавяне на възнаграждението, се дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата (чл.86, ал.1 ЗЗД).

Практика на работодателите, трябва да отбележим неправомерна, е приспадането на суми от брутното трудово възнаграждение за глоби и осигурен транспорт до работното място. Удръжки от заплатата могат да се правят само за (чл.272 КТ):

  • получени аванси;
  • надвзети суми вследствие на грешки;
  • данъци и осигурителни вноски;
  • запори;
  • случаи на ограничена имуществена отговорност  -чл.210 КТ, (ограничена, защото не е резултат от умишлено деяние или престъпление на работника или служителя), като работодателя издава заповед, с която определя основанието и размера на отговорността, а ако работникът или служителят оспори писмено заповедта, работодателят може да предяви съдебен иск.

Работно време

Допълнително трудово възнаграждение се дължи за положен нощен труд (чл.261 КТ и чл.8 НСОРЗ), както и за положен извънреден труд. Добре е да се знае, че нощния труд е със законово регламентирана продължителност от 22,00 ч. до 06,00 ч .

Възлагане на допълнителни задължения

Често работодателите възлагат най-разностранни функции на своите работници или служители, далеч от така наречената им длъжностна характеристика. Но промяна на естеството на работата или поемане на допълнителна длъжност, могат да се конкретизират само в допълнителен трудов договор.

Прекратяване на трудов договор

Съобразно чл.326, ал.2 КТ, писменото предизвестие при срочните трудови договори е внушителните 3 месеца, на фона на 30-те дни при безсрочните съглашения.

Освен това, евентуално обезщетение за безработица се изчислява и на базата на брутното възнаграждение, вписано в трудовия договор. А не само при сезонната заетост, за работодателите е по-приемливо да заплащат данък общ доход върху ниска работна заплата.

Използвани източници:

  • Конституция на Република България;
  • Кодекс на труда;
  • Наредба за структурата и организацията на работната заплата;
  • Закон за насърчаване на заетостта;
  • Закон за задълженията и договорите;
  • Съдебни актове на Административен съд, гр. Добрич -http://admincourtdobrich.org/index.php?node=sessions&sub=decisions