Лизингът
Лизингът е търговска сделка. С договора за лизинг лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение (чл. 342, ал. 1 ТЗ), което не покрива изцяло стойността на вещта, лизингодателят разчита впоследствие да я продаде или предостави за ползване на друго лице. С договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение (чл. 342, ал. 2 ТЗ), плащано на интервали чрез лизингови вноски. Финансовият лизинг представлява вид кредитиране. Възнаграждението при него покрива първоначалната стойност на вещта, разноските на лизингодателя и печалбата му, откъдето идва и интересът за получаване на цялото лизингово възнаграждение.
Съгл. чл. 342, ал. 3 от Търговския закон, лизингополучателят може да придобие вещта по време на договора или след изтичане на срока му. Това е и отлика от договора за наем, където не може да се включи уговорка за придобиване на собствеността. Разноските по поддържане на вещта са за сметка на лизингополучателя (чл. 345, ал. 2 ТЗ). Лизингополучателят може да предостави ползването на вещта и на друго лице, след съгласието на лизингодателя (т. нар. сублизинг, уреден в чл. 346 ТЗ).
В Централния регистър на особените залози се вписват обстоятелствата от договора за лизинг – данни за ползвателя и лизингодателя, описание на отдаденото за ползване имущество(чл. 26, ал. 1, т. 1 и 3 ЗОЗ ). Вписва се и лизинга на недвижим имот. Действието на вписването трае 5 години и вписаното обстоятелство се счита известно на третите добросъвестни лица от деня на вписването (чл. 30 ЗОЗ).
За обезпечаване на риска от неизпълнение на договор за лизинг, може да се сключи договор за застраховка, който обаче обхваща само неплащането на лизинговите вноски с настъпил падеж. При предсрочно прекратяване и на двата вида договор за лизинг, и връщане на лизинговата вещ, не подлежат на заплащане на лизингодателя вноските, чиито падеж не е настъпил към момента на прекратяване на договора.
При неизпълнение на основното задължение на лизингополучателя за заплащане на определени лизингови вноски, чийто падеж е настъпил, лизингодателя има правото да иска от лизингополучателя изпълнението заедно с обезщетение за забава или да иска обезщетение за неизпълнение (чл. 79, ал. 1 ЗЗД).
Използвани източници:
-
- Търговски закон;
-
- Закон за задълженията и договорите;
- Закон за особените залози.