pravenanaliz.eu

При събиране на парични притезания (облигационно право на кредитора, което може да се осъществи по принудителен ред) изпълнителния процес се насочва върху имуществото (съвкупност от оценимите в пари права) на длъжника. Съгл. чл. 133 ЗЗД, цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на кредиторите му (освен това, което е несеквестируемо). Изключение се прави при изпълнение върху поръчителство, залог и ипотека за чужд дълг. Длъжникът може да предложи изпълнението да се насочи върху друга вещ или вземане или да се извърши само чрез някои от исканите от взискателя начини на изпълнение (чл. 443 ГПК). Събразно реш. 679/ 1953 г. ВС, ако предложеният от длъжника способ е еднакво ефикасен за удовлетворяване на кредитора с избрания от него, съдия – изпълнителят е длъжен да премине към него. За някои парични притезания длъжникът отговаря само с част от имуществото си – наследникът, приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство (чл. 60, ал. 2 ЗН).

Несеквестируемостта е забрана за принудително изпълнение върху определени имуществени права на длъжника, чл. 444 от ГПК изброява вещи на длъжника – физическо лице, върху които не може да се насочи изпълнение:

• вещи за обикновено употребление на длъжника и семейството му;
• необходимата храна на длъжника и семейството му за един месец;
• горива за отопление, готвене и осветление за три месеца;
• машини, инструменти, книги на упражняващ свободна професия или занаят;
• земи на земеделски стопанин (градини и лозя до 5 дка и ниви или ливади до 30 дка) или животни (две глави работен добитък и т.н.);
• жилището на длъжника, ако той и никой от членовете му на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище.

Именно на основание последната точка, през 2008 г.Министерски съвет приема Наредба за жилищните нужди, при насочено принудително изпълнение. Приети са следните ограничения при жилищните нужди на длъжника и неговото семейство:

• на едночленно семейство – 25 кв.м жилищна площ;
• двучленно семейство – 40 кв.м;
• тричленно семейство – 55 кв.м;
• четиричленно семейство – 70 кв.м;
• семейство с 5 и повече членове – по 15 кв.м  в повече за следващите членове.

При определяне на необходимата жилищна площ се взема и предвид и детето, което ще се роди. А съгласно допълнителните разпоредби на същата Наредба, жилищната площ се определя като сбор от площите на помещенията в жилището, предназначени за обитаване – дневни, спални, детски стаи и трапезарии (когато има кухня с място за хранене). Но в тази жилищна площ не се включват:

• • кухненските боксове;

• • самостоятелните кухни, трапезариите (когато няма кухня с място за хранене);

• • вестибюлите без пряко осветление;

• нишите за спане, както и обслужващите и спомагателните помещения – бани, тоалетни, преддверия, коридори, килери, складове, изби, тавански помещения.

Несеквестируемото имущество на длъжника и неограничено отговорния съдружник не се включва в масата на несъстоятелността (чл. 614, ал. 4 ТЗ). От забраните не могат да се ползват длъжниците относно вещи, върху които е учреден залог или ипотека, когато взискател е заложният или ипотекарният кредитор; секвестируемостта отпада и относно земите и жилището, по отношение на длъжниците по задължения за издръжка, за вреди от деликт и от финансови начети (чл. 445, ал. 1 и 2 ГПК).

Границата на несеквестируемия доход законът е поставил в зависимост от размера на заплатата и броя на децата, които длъжникът издържа – ако осъденото лице получава до 300 лв месечно, може да се удържа само една четвърт част, ако е без деца, и една пета, ако е с деца, които издържа (чл. 446, ал. 1 ГПК) и др., като месечното трудово възнаграждение се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски. Ограниченията за несеквестируемия доход не се отнасят до задължения за издръжка.

Несеквестируемостта отпада и при опит на длъжника да продаде несеквестируемата вещ, а ако я прехвърли, вземането за цената й е секвестируемо. Състави на ВС, респ. ВКС приемат, че несеквестируемостта на единственото жилището отпада тогава, когато длъжникът го е продал или е предприел други разпоредителни действия с него (решение 855/ 2003 г. на ВКС, второ гражданско отделение) и обратно, разпореждането на длъжника с единственото му жилище, което е несеквестируемо, не уврежда кредитора и не може да бъде предмет на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД (решение 1562/ 1982 г., на ВС, първо гражданско отделение).

Използвани източници: 

• Граждански – процесуален кодекс;
• Наредба за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство;
• Закон за задълженията и договорите;
• Търговски закон;
• Закон за наследството;
• Българско гражданско процесуално право (осмо издание);
• Решения на ВКС – http://www.vks.bg/vks_p10.htm