pravenanaliz.eu

След трагичния инцидент неотдавна във варненският мол изникват въпросите как е регламентирана тази дейност, кой може да работи като „Охранител“ и докъде се простират прерогативите на частните охранители в България?
Теоретично охранителната дейност може да се разграничи на „вътрешна“- обхващаща  организационната дейност и „външна“- практическата функция на охранителната дейност. Вътрешната дейност е чисто административна- подготовка на кадрите, планиране на дейността, контрол на изпълнението. А външната се изразява в превантивност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред.
Законодателно закрепена е дефиницията на частната охранителна дейност- тя е дейност по охрана на обекти, на мероприятия и на лица, и на техни права и законни интереси от противоправни посегателства (чл.2 Закон за частната охранителна дейност). Извършването на частна охранителна дейност подлежи на лицензиране. Лиценз се издава от директора на Главна дирекция „Охранителна полиция“. От 2006 г. професията „Охранител“ е официално призната. Лицата заемащи длъжност „Ръководител на охранителна дейност“ или „Охранител“ преминават обучение в оторизирани учебни заведения, ако нямат професионална квалификация за „Охранител“, като обучението се провежда по програма на Академията на МВР.

Какви права и задължения закона вменява на охранителите?

• В границите на охранявания обект могат да проверяват документите за самоличност, а гражданите са длъжни при поискване да удостоверяват самоличността си (съобр. чл.6 Закон за българските лични документи)

• В границите на охранявания обект могат да проверяват багажа или товара на МПС.

• Могат да задържат лице извършило престъпление или създаващо с действията си непосредствена опасност за околните, до пристигането на полицейските органи.

• Да използват физическа сила и помощни средства след задължително предупреждение, освен в случаите на внезапно нападение.

• При необходимост всеки служител е морално задължен да окаже помощ на всяко лице.

• При данни за нарушение уведомяват непосредствения си ръководител, а при констатиране на престъпление – и полицейските органи.

• По време на дежурство трябва да носят наред с униформеното облекло и идентификационна карта със снимка.

Какво изрично им е забранено?

• Извършването на действия, с които ограничават правата и свободите на гражданите. Те са задължени да зачитат правото на живот, здравето и достойнството на всеки човек, когато използват физическа сила, помощни средства или оръжие, тъй като никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение (чл.29, ал.1 Конституция на Република България).

• Използването на физическа сила спрямо малолетни лица и бременни жени.

• Използването на физическата сила необосновано дълго време.

• Провокиране към извършване на правонарушения.

  И в заключение основополагащия принцип на Етичния кодекс на частната индустрия за сигурност в Република България: „Върховенство на закона в дейността и поведението на всички субекти в частната индустрия за сигурност“.

  Използвани източници: 
  

• Христо Иванов- „Бизнесът частна охранителна дейност“, 2005 г.;

• Конституция на Република България;

• Закон за частната охранителна дейност;
  

• Закон за българските лични документи;
  

• Етичен кодекс на частната индустрия за сигурност в Република България.