Няколко думи за санкцията „Обществено порицание“

Общественото порицание е най – лекото наказание по санкционните системи за непълнолетни и пълнолетни. Срещат се и мнения за отпадането му като вид наказание. Атавизъм или не, с нюанс от педагогическата практика, факт е предвиденото му налагане, в съвкупност и с други наказания, при извършването на редица престъпления.

Съгл. чл. 52 от Наказателния кодекс, наказанието обществено порицание се състои в публично порицаване на виновния, което се обявява пред съответния колектив, чрез печата или по друг подходящ начин съобразно с указаното в присъдата.

Според съдебната практика наказанието обикновено се изпълнява чрез залепване на съобщение за влязлата в сила присъда на таблото в съответното кметство (напр. реш. № 459/ 2014 г. на Софийски градски съд), чрез прочитане на присъдата по местното радио и др.

Но наказанието обществено порицание

не може да се изпълнява в затвора или поправителния дом, в който осъденият изтърпява наказание лишаване от свобода (реш. № 441/ 1987 г., ВС).

Съобразно реш. № 304/ 2014 г., ВКС, ако съдът е приел за достатъчно да посочи само вида на наказанието обществено порицание, но не и да конкретизира в какво се състои изпълнението му според изискванията на чл. 52 НК, има нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно процесуалния кодекс, което е основание за отмяна или изменение на присъдата или решението, а в конкретния случай споразумение за решаване на делото в досъдебното производство.

 

Реабилитация по право

Когато лицето е осъдено заедно или поотделно на глоба, обществено порицание или лишаване от права, ако в течение на една година от изпълнение на наказанието не е извършило друго престъпление от общ характер, настъпва реабилитация по право (чл. 86 НК). А в реш. № 430/ 1996 г., ВС разяснява, че реабилитацията заличава факта на самото осъждане и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват с него; тя обаче не може да заличи факта на престъплението и на наказанието, на значението, което те, в своето разнообразие, имат за преценките при индивидуализацията на актуалната наказателна отговорност.

Законът за административните нарушения и наказания

Общественото порицание присъства и сред регламентираните административни наказания, които могат да се предвиждат и налагат за административни нарушения (чл. 13 ЗАНН). Съгласно чл. 14 ЗАНН, общественото порицание за извършеното нарушение се изразява в публично порицание на нарушителя пред трудовия колектив, където работи, или пред организацията, в която членува. Когато е наложено това наказание, препис от наказателното постановление или решението на съда се изпраща на съответната обществена организация, в която наказаният членува, или на ръководството на предприятието, учреждението или организацията, където той работи, съобразно указаното в наказателното постановление или решението на съда. А изпълнението на наказанието обществено порицание става чрез прочитане на наказателното постановление или решението на съда пред събрание на обществената организация или трудовия колектив, на което се поканва да присъствува и нарушителят (чл. 76 ЗАНН).

 

Използвани източници:

  • Наказателен кодекс;
  • Закон за административните нарушения и наказания;
  • Практика на ВКС – http://www.vks.bg/search.html;
  • Регистър на съдебните решения – https://legalacts.justice.bg.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *