Зад фасадата на видеонаблюдението – лични данни и неимуществени вреди

video-surveillance

Съгласно § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за частната охранителна дейност, „Видеонаблюдение“ е техническа форма на обработка и съхранение в предвидения в закона срок на лични данни, извършвани при спазване на изискванията за защита на личните данни и на разпоредбите и на този закон, свързани с изискванията при обработката на лични данни съгласно чл. 5 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.), включваща заснемане на лица в охраняван обект и запис на получените данни.

Важно е да се допълни, че когато няма запис е налице така нар. „Мониторен контрол“. Дефиницията е закрепена в т. 6, а именно – ограничена форма на видеонаблюдение – наблюдение с технически средства на охранявания обект, без възможност за запис на получените данни.

Записите съдържат „лични данни“, защото чрез тях човек може да бъде идентифициран. Лични данни са всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци.

А обработване на лични данни съгласно чл. 4, т. 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 е всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване.

 

Практиката на Комисията за защита на личните данни

С нормата на чл. 57 от Регламент (ЕС) 2016/679 е регламентирана компетентността на този административен орган да разглежда жалбите, подадени от субект на данни или от структура, организация или сдружение и да разследва предмета на жалбата, доколкото това е целесъобразно, и информира жалбоподателя за напредъка и резултатите от разследването в разумен срок. В този смисъл, образуването на административно производство пред КЗЛД е свързано с наличието на лице, което обработва лични данни в качеството му на администратор на лични данни.

Съгласно чл. 38, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по ЗЗЛД субектът на данни има право да сезира комисията в срок 6 месеца от узнаване на нарушението, но не по-късно от две години от извършването му.

В административното производство,

по което е постановено реш. № Ж-284/2016 г., от 31.03.2017 г. на Комисията за защита на личните данни, се установява, че сградата, в която са монтирани камерите за видеонаблюдение е в режим на съсобственост между страните в производството. Извършваното видеонаблюдение не обхваща територия извън съсобствената сграда – като тревни площи, улици и други обществени пространства, а видеонаблюдението е във вътрешната част на сградата и общото дворно място.

И отхвърля като неоснователна подадената жалба с оглед установената на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 (отм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г.) от ЗЗЛД допустимост на обработването на личните данни на жалбоподателите посредством извършвано от ответната страна видеонаблюдение в съсобствения им имот по начин, по който не се установява преимущество на интересите на жалбоподателите пред тези на ответната страна в изпълнение на принципите, регламентирани в чл. 28 и чл. 30, ал. 1 от Конституцията на Република България за право на живот, лична свобода и неприкосновеност на всеки български гражданин, поради което не е налице нарушаване на правата на жалбоподателя съобразно разпоредбите на ЗЗЛД.

Според заложеното в чл. 4, т. 7 от Регламент (ЕС) 2016/679 определение,  

„администратор“ означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни. В съответствие с чл. 37, т. 7 от Регламент (ЕС) 2016/679, администраторът/ обработващият лични данни следва да попълни и подаде уведомление в КЗЛД относно уведомяване на надзорния орган за определеното Длъжностно лице по защита на данните. Администратори/ Обработващи лични данни, подали вече такава информация в КЗЛД, не следва да я подават повторно.

Етажната собственост също се явява администратор на лични данни, макар съгласно становище на Комисията и на проведено редовно заседание на 24.02.2010 г., е приела решение, с което освобождава управителите на етажната собственост от задължение за регистрация, като администратори на лични данни.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10, буква „а“ от ЗУЕС общото събрание приема решения и за извършване на разходи, които са необходими за поддържането на общите части. А на основание чл. 17, ал. 3 от ЗУЕС законосъобразността на цитираното правомощие се гарантира с осигуряване на мнозинство повече от 50 на сто от представените идеални части от общите части на етажната собственост.

От представените доказателства за редовно проведено общо събрание на 13.03.2017 г.(из реш.  № Ж-326/2017 г., от 30.11.2017 г., КЗЛД) се установява необходимото присъствие на собствениците с оглед редовността на проведеното общо събрание. Установеният кворум е в изпълнение на законовото изискване, посочено в нормата на чл. 15, ал. 1 от ЗУЕС, съгласно която общото събрание се провежда, ако присъстват лично или чрез представители собственици на най-малко 67 на сто идеални части от общите части на етажната собственост.

Предвид изложеното се счита, че решението на общото събрание за монтирането на камерите за видеонаблюдение, описани съгласно констативния акт, е законосъобразно.

И се отхвърля като неоснователна жалбата, подадена във връзка с установената допустимост на обработването на личните данни посредством виденаблюдение на основание чл. 4, ал. 1, т. 1(отм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г.) от ЗЗЛД във връзка с чл. 17, ал. 3 от ЗУЕС с оглед законосъобразността на решенията на общото събрание, както и поради липса на доказателства за нарушаване на правата на жалбоподателката от ответната страна, предвид установената липса на функционираща система за видеонаблюдение по отношение на камерата, разположена на етажната площадка на четвърти етаж.

В резултат на установеното при проверка,

обосновано, с приложени към Констативен акт доказателства, проверяващият екип е констатирал, че не е налице функционираща система за видеонаблюдение към момента на проверката на посочения от жалбоподателката адрес (реш. № Ж-310/2017 г., от 04.06.2018 г., КЗЛД).

В този смисъл се прави изводът, че не се обработват личните данни на жалбоподателката от ответната страна посредством видеонаблюдение, вследствие на което не се установява нарушаване на разпоредбите на ЗЗЛД.

Но различна е гледната точка при нефункционираща система за видеонаблюдение, когато се касае до неимуществени вреди.

Видеонаблюдението и неимуществените вреди

Противоправно поведение по смисъла на чл. 45 ЗЗД е всяко действие или бездействие (непредприемане на правно изискуемо действие), обусловено от волята на извършителя, което нарушава установената в цитираната разпоредба обща забрана да не се вреди другиму и накърнява правно защитено имуществено или неимуществено благо на друго лице. Всяка негативна промяна в психическото състояние на човека (отрицателно емоционално изживяване, душевно страдание) представлява неимуществена вреда по смисъла на чл. 52 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД.

Решение № 136/ 2019 г. на Върховен касационен съд

Фактическата обстановка станала повод за това решение е, че на покрива на къщата на Т. Е., под стряхата на североизточния и югоизточния ъгъл, са били монтирани, от сина му И. Е., две устройства – камери, насочени към къщата и дворното място, обитавани от ищеца, семейството му и родителите му. Прието е, въз основа на заключението на техническа експертиза, че двете устройства представляват макети на куполни охранителни камери.

Поведението на ответниците, разяснява ВКС, изразяващо се в поставяне и поддържане на устройства, насочени към обитаван от ищеца жилищен имот без негово съгласие, представляващи макети на куполни охранителни камери, симулиращи, чрез периодични светлинни сигнали, извършване на непрекъснато видеонаблюдение и създаващи впечатление за непрекъснато следене и филмиране, причинило неимуществени вреди на ищеца, е противоправно по смисъла на чл. 45 ЗЗД.

Налице е и причинно-следствена връзка, смята съдът, между деянието и вредите – емоционалните страдания са пряка и непосредствена последица от описаното поведение на ответниците. А не е оборена и презумпцията за виновност, установена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

По – нататък се прави препратка и към привидното нарушаване на конституционно признатото право на лична неприкосновеност, макар отговорността на дееца да е за погазване на забраната да не се вреди другиму и за причинени неимуществени вреди. „Като противоправно вредоносно поведение, осъществяващо елементи от пораждащия деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД фактически състав, следва да се окачествят действия, изразяващи се в симулиране на видеонаблюдение или видеозапис на друго лице, извършени с предвидено за това техническо средство, без съгласието на лицето и без знанието му за негодността на устройството да извършва запис на фотоизображения или видеоизображения, които действия създават впечатление за нарушаване, чрез следене и филмиране, на установеното в конституционната норма на чл. 32, ал. 2 КРБ право на лична неприкосновеност и пораждат чувство на напрежение, притеснение, безпокойство, страх или какъвто и да е друг психичен дискомфорт у лицето, спрямо което са насочени.

Деецът носи отговорност за причинените вреди на основание чл. 45 ЗЗД, а отговорността му не е за реално нарушаване на установеното в чл. 32, ал. 2 КРБ право на лична неприкосновеност (чиято защита се реализира също чрез иска по чл. 45 ЗЗД), а за нарушаване на общата забрана да не се вреди другиму и за реално причинени неимуществени вреди (отрицателни емоционални изживявания) от психически тормоз, осъществен чрез действия, имитиращи видеонаблюдение, филмиране и запис, извършени с предвидено за това техническо устройство, въпреки несъгласието на пострадалия и без същият да знае за негодността на използваното средство да осъществява запис на фотоизображения или видеоизображения“.

И като съобразява кратката продължителност на периода (близо един календарен месец), в който са търпени неимуществените вреди от ищеца, интензитета на изживените от същия емоционални страдания, възрастта му, обстоятелството, че чувството на страх, притеснение и безпокойство е било засилено от факта, че поведението на ответниците е създало у ищеца впечатление, че не само той, но и цялото му семейство – двете му деца, майка им, родителите му са обект на наблюдение и заснемане, съдът намира, че сумата 1000 лв. би обезщетила ищеца за претърпените от него неимуществени вреди. Уважава и претенцията за присъждане на законна лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане, каквато се дължи съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД.

Съдебният състав допълва, че защитата на накърнено в резултат на непозволено увреждане субективно материално право (имуществено или неимуществено), която разпоредбите на чл. 45 ЗЗД, чл. 51 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД предвиждат, е чрез уреждане на възможността за предявяване на иск за поправяне на вредите чрез пълно обезщетяване (в пари или в натура) на увредения. Не е уредена възможност за защита чрез осъдителен иск за задължаване на дееца да преустанови извършването в бъдеще на определени действия или да извърши определени действия, несвързани с обезщетяване на увредения. В този смисъл, липсва законово основание за уважаване на претенцията на ищеца за осъждане на ответниците да премахнат двете камери, монтирани на покрива на жилищната сграда, собственост на единия от ответниците, заключава съдът.

 

Използвани източници:

  • Закон за защита на личните данни;
  • РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/679 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните);
  • Закон за задълженията и договорите;
  • Закон за частната охранителна дейност;
  • Практика на ВКС – http://www.vks.bg/search.html;
  • Практика на КЗЛД – https://www.cpdp.bg/?p=rubric&aid=3.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *