Допустимост на използването на физическа сила от полицейските органи

police-brutality-police-officer-police-misconduct-law-enforcement-png-favpng-wMBDET3EJuLP3Ds2mLAyGpxL7

На полицейските органи, в конкретни случаи, е разрешено да въздействат чрез силови мерки върху нарушителите. Ала употребата на сила, в противоречие на закона, представлява както нарушаване на основните граждански права, така и престъпление срещу личността.

 

Европейската конвенция за правата на човека

Съобразно чл. 3, никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание. А Европейския съд за правата на човека е констатирал, че чл. 3 включва и правото на задълбочено, правдиво и ефективно разследване на защитимите твърдения за малтретиране, нечовешко или унизително отнасяне от органи на власт при изпълнение на възложените им задължения.

Налице е абсолютна и безусловна забрана за изтезания, нечовешко и унизително отнасяне или наказание. Държавите не могат да бъдат освобождавани от спазване на това задължение дори когато са налице тежки и сложни ситуации включително борба с тероризма, жестоки форми на насилствената престъпност, организирана престъпна дейност (Лабита срещу Италия (Голяма Камара), №26772/ 95 г., реш.от 06.04.2000 г.).

Дефиницията за изтезание може да се извлече от чл. 1 на Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (в сила за България от 26.06.1987 г.) –“изтезание” означава всяко действие, с което умишлено се причинява силно физическо или психическо страдание или болка на дадено лице, за да се получат от него или от трето лице сведения или признания, за да бъде то наказано за действие, което то или трето лице е извършило или в извършването на което е заподозряно, или за да бъде то или трето лице сплашвано или принуждавано, или по каквато и да е причина, основаваща се на каквато и да е дискриминация, когато такава болка или страдание се причинява от длъжностно лице или друго официално действуващо лице или по негово подстрекателство или с негово явно или мълчаливо съгласие. В това определение не се включват болката и страданието, които произтичат единствено от законни санкции и които са присъщи на тези санкции или настъпват случайно при тях.

А третирането е унизително (Ирландия срещу Обединеното кралство, реш. от 18.01.1978), когато предизвиква у жертвата чувство на страх, терзание или малоценност, които ги унизяват и опозоряват. Като нечовешко се смята отнасянето, което има умишлен характер, причинило е действителна телесна повреда на пострадалия или интензивно физическо или психическо страдание.

 

Законът за МВР

Съгласно чл. 85, ал. 1, при изпълнение на служебните си задължения полицейските органи могат да използват физическа сила и помощни средства само когато това е абсолютно необходимо при:

  1. противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане;
  2. задържане на правонарушител, който не се подчинява или оказва съпротива на полицейски орган;
  3. конвоиране на лице или при опит то да избяга, да посегне на своя живот или на живота и здравето на други лица;
  4. оказване съдействие на други държавни органи или длъжностни лица, включително на контрольорите на Европейската комисия, на които противозаконно се пречи да изпълняват задълженията си;
  5. нападения срещу граждани и полицейски органи;
  6. освобождаване на заложници;
  7. групови нарушения на обществения ред;
  8. нападения на сгради, помещения, съоръжения и транспортни средства;
  9. освобождаване на незаконно заети обекти, ако им е разпоредено от компетентен орган;
  10. вземане на мерки за осигуряване на лична безопасност по чл. 75, ал. 2.

Разбира се неподчинението и съпротивата не бива да се възприема от компетентните органи като основание за използване на силови мерки, с надеждата, че тези мерки ще бъдат оправдани, независимо какви са интензивността и последиците на съпротивата. Затова и Европейския съд по правата на човека детайлно изследва обстоятелствата по делото и взема предвид редица фактори — възраст, физическо състояние на пострадалите, характера и степента на съпротивата и възможността тя да застраши живота и здравето на служителя и на други хора, вид и интензивност на вредите и други.

Следващият се чл. 86 регламентира ред хипотези касаещи използването на физическа сила и помощни средства, а именно, че:

  • те се използват след предупреждение с изключение на случаите на внезапно нападение и при освобождаване на заложници;
  • използването на физическа сила и помощни средства се съобразява с конкретната обстановка, характера на нарушението на обществения ред и личността на правонарушителя (за пример, по делото Кръстанов срещу България, решение от 3.12.2004 г., ЕСПЧ преценява, че Кръстанов, въпреки неподчинението, не е оказал съпротива, с която да застраши околните, както и служителите. Затова нейният характер и интензивност не могат да обусловят прилагане на сила в такъв размер и поради това тя е обявена за непропорционална; в подобен смисъл и Najafli v. Azerbaijan, № 2594/ 07 г., §§ 38-39, 02.10.2012 г. – въпреки това, с оглед абсолютния характер на защитата, предоставена от чл. 3 от Конвенцията използването на сила от страна на полицията не води до нарушаване на този член само ако се докаже, че използването й е наложено от поведението на жалбоподателя).
  • при използването на физическа сила и помощни средства полицейските органи вземат всички мерки за опазване живота и здравето на лицата, срещу които са насочени (нещо повече, лицата, които са задържани в полицейски арест или дори са просто отведени или извикани в полицейски участък за проверка на самоличността или разпит … и по-общо всички лица под контрола на полицията или подобен орган, са в ситуация на уязвимост. Следователно властите са задължени да ги защитават. Когато физическото лице е лишено от свобода или по-общо, се сблъсква с служители на реда, всяко прибягване до физическа сила, която не е направена изключително необходимо от поведението на лицето, намалява човешкото достойнство и по принцип е нарушение на право, посочено в член 3 от Конвенцията – Bouyid v. Belgium № 23380/ 09 г., 28.09.2015 г.).
  • използването на физическа сила и помощни средства се преустановява незабавно след постигане на законната му цел;
  • забранява се използването на физическа сила и помощни средства по отношение на видимо малолетни лица и бременни жени. Забраната не се отнася за случаите на масови безредици, когато са изчерпани всички други средства;
  • забранява се използването на животозастрашаваща сила за задържане или предотвратяване бягството на лице, извършващо или извършило ненасилствено деяние, ако лицето не представлява опасност за живота и здравето на другиго;
  • в случаите по чл. 85 полицейските органи използват само абсолютно необходимата сила.

Формулировката „абсолютна необходимост“ се среща и в някои решения на ЕСПЧ, като например:

Използването на сила от страна на полицията, по-специално по време на операции по задържане, невинаги представлява отношение в нарушение на чл. 3 от Конвенцията. Въпреки това, според добре установената съдебна практика, използването на такава сила не е в нарушение на този член само ако това е абсолютно необходимо и не е прекомерно (Иван Василев срещу България, № 48130/ 99 г. от 12 април 2007 г.).

Или в следния постулат:

Полицейските органи трябва да са обучени да преценяват дали съществува или не абсолютна необходимост от използване на сила и огнестрелно оръжие не само въз основа на съответните правила, но и при отчитане на превеса на зачитането на човешкия живот като основна ценност (МакКан и други срещу Обединеното кралство – реш. от 27.09.1995 г.).

Обезщетението

В случай на малтретиране от полицейски орган може да се заведе и иск по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, с цел присъждане на компенсация за нанесени имуществени и неимуществени вреди. А що се касае до установената съдебна практика на ЕСПЧ, при разглеждането на иск за справедливо обезщетение, следва да се има предвид, че Съдът не е обвързан от вътрешните ставки или стандарти (Abdulaziz, Cabales and Balkandali v. the United Kingdom, 28 май 1985 г., § 99 (а)), дори по отношение на разходи, относими към вътрешното производство (König v. Germany (чл. 50), 10 март 1980 г., § 23).

 

Използвани източници:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *