Прекратяването на трудов договор по взаимно съгласие и функцията на заповедта за прекратяването му

Labour-law-

Съгласно чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, трудовият договор може да се прекрати, без която и да е от страните да дължи предизвестие, по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието.

Взаимното съгласие означава, че и двете страни искат сключеният между тях трудов договор да престане да съществува занапред. Предложение за прекратяване на трудовото правоотношение може да направи всяка от страните по индивидуалното трудово правоотношение без да е необходимо да се посочват причини, нито точното правно основание по КТ. Волеизявлението на страните трябва да бъде в писмена форма, която форма е за действителност. Всяка от страните трябва да изрази волята си за прекратяването на трудовия договор ясно, категорично и безусловно. Взаимното съгласие е постигнато в момента ,когато съвпаднат двете волеизявления за прекратяване на трудовия договор.

Нормата на чл.325, т.1 КТ не изисква заявлението да съдържа изрично дата на изготвянето и дата, от която отправящия го да иска прекратяване на правоотношението (реш. № 249/ 2014 г., ВКС).

Освен това законът не изисква лично подаване на писменото искане за прекратяване на трудовото правоотношение, което сочи, че това може да бъде извършено и от друго лице или по пощата.

 

Заповедта за прекратяване на трудовия договор

Относно формата на уведомлението по чл. 325, ал.1 т.1 КТ за приемане от насрещната страна на направеното й предложение за прекратяване на трудов договор по взаимно съгласие, както и относно датата, от която договорът следва да се счита прекратен, практиката на ВКС в Решения № 86/ 2015 г.,  № 265/ 2013 г., № 406/ 2012 г., е категорична, че съгласието на работодателя може да се изразява и без отделно уведомяване на работника или служителя, ако в седемдневен срок е издал заповед за прекратяване на трудовия договор.

Заповедта за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие има само констативен характер и погрешната правна квалификация в нея не води до незаконност на прекратяването.

Това е така, защото по начало основание за прекратяване на трудовото правоотношение са фактите и обстоятелствата, които пораждат съответното право за работодателя или за работника (реш. № 258/ 2013 г., Върховен касационен съд). Когато работодателят издава заповедта за уволнение той посочва в нея фактите и обстоятелствата, от които произтича правото му и съответния текст на закона, който го урежда. Не е изключено работодателят да направи грешка при правната квалификация и посочи погрешен или дори несъществуващ текст на закона. Това не опорочава заповедта за уволнение, тъй като съдът не е обвързан от сочената от страните правна квалификация, а е длъжен сам служебно да определи вярната правна квалификация на спорното материално право, предмет на делото. Съдът трябва да признае прекратяването на трудовото правоотношение за законно, ако твърдените факти за наличие на съответното основание по КТ са се осъществили. В този смисъл е решение № 99/ 2011 г. на ВКС.

Не може да се приеме, че с подписването от служителя на заповедта за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 325, т. 1 КТ, фактическият състав на чл. 325, т. 1 КТ е осъществен (реш. №  69/ 2012 г., ВКС).

Подписването на заповедта от работника или служителя като получател удостоверява единствено получаването й, а не воля за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. Волята за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие трябва да бъде изразена в писмена форма ясно и категорично, а не с конклудентни действия – с подписване на заповедта.

На първо място тази заповед не представлява предложение на работодателя, тъй като е безусловно изявление за прекратяване на трудовия договор . На второ място положеният подпис на работника или служителя под отбелязването в заповедта, че е получил копие от нея, не е съгласие за прекратяване на трудовия договор. Това негово заявление може да се тълкува единствено и само като удостоверяване на получаването на препис от заповедта.

Разпоредбата на чл. 325, т. 1 от КТ предвижда, че взаимното съгласие на страните трябва да е изразено писмено, което означава, че свидетелските показания за установяване съгласието за прекратяване на трудовия договор са недопустими съгласно чл.164, ал.1 от ГПК (реш. № 383/ 2012 г., ВКС).

Така, че съдът би отказал напр. искане да се разпитат свидетели сочени от страните, които според тях са присъствали, когато  устно е заявено съгласието за приемане на предложение за прекратяване на трудовия договор на осн. чл. 325 т. 1 от КТ.

Спогодба по реда на чл.325, т.1 от КТ

Съгл чл. 365 от Закона за задълженията и договорите, с договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. С взаимните отстъпки могат да се създадат, да се изменят или да се погасят и правоотношения, които не са били предмет на спора. В реш. № 7109/ 2017 г. Софийски градски съд приема, че за постигане на спогодба, включително и по реда на чл.325, т.1 от КТ, е необходимо да е налице отказ от конкректни права (конкретни взаимни отстъпки), а не просто бланкетното деклариране, че страните нямат претенции една към друга занапред.

Извън техническите аспекти, трябва да се подчертае и това, че ако работниците се съгласят да напуснат работата си по взаимно съгласие, губят пълните си права на обезщетение за безработица, а именно получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца (чл. 54б, ал. 3 Кодекс за социално осигуряване вр. чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ).

 

Използвани източници:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *