Някои проявления на „Грижата на добрия търговец“

800px_COLOURBOX3381790

„Длъжникът по сделка, която за него е търговска, трябва да полага грижата на добър търговец“,

гласи чл.302 от Търговския закон. Всъщност тази грижа не е дефинирана от родния законодател, но така или иначе, изхожда от обективни фактори. Съпоставена с грижата, която дължи субектът на гражданското право – грижата на добрия стопанин, това е една по-висока дължима грижа, изискваща притежаването на съответния търговски опит, знания, умения, поради което се и отнася до тази страна, за която сделката е търговска –  изпълнението на поетото задължение представлява осъществяване на дейност по занятие. „Преценката за дължимата грижа следва да се извършва на база търговското качество на длъжника, както и на вида и характера на престацията“ – приема Върховния касационен съд в реш. № 6/ 2013 г., в сходен смисъл в друго свое решение заключава, че „Тази грижа трябва да се полага, когато лицето притежава търговско качество по отношение на всяка сделка, както и при всички абсолютни търговски сделки, без значение дали притежава търговско качество. Критерият е обективен, като абстрактното понятие се запълва с конкретно съдържание, при отчитане обичаите в практиката, добрите нрави и справедливостта“ (№ 180/ 2015 г.).

С грижата на добър търговец, ликвидаторът е длъжен да осъществява правомощията си, комисионерът да изпълни поръчката, синдикът – да осъществи правомощията си, а залогодателят, запазил държането на заложеното имущество, се грижи за запазването му отново с грижата на добър търговец

(в сила от 01.09.2018 г., според последните промени в Закона за особените залози и чл. 37, при продажбата кредиторът ще е длъжен да полага упоменатата до тук грижа и да обяви в съответния регистър, че продава заложеното имущество, както и условията за продажбата му). Спирайки се на ЗОЗ в този контекст, да отбележим, че “С оглед естеството на извършваното действие – продажба на чуждо имущество от името на кредитора, но за сметка на залогодателя, под „грижа на добрия търговец” следва да се разбира предприемането на всички необходими действия, за да се постигне максимална продажна цена на заложеното имущество“ (извадка от реш. № 40/ 2011 г., ВКС). При продажбата на заложено имущество по реда на чл. 37 от ЗОЗ, от кредитор, „при положена грижа на добрия търговец, разликата между получената по сделката цена и действителната пазарна цена на заложените движими вещи не съставлява вреда за залогодателя и не би могла да се претендира като обезщетение за претърпяна загуба. Прието е, че „полагане грижата на добрия търговец” по смисъла на чл. 37, ал. 3 ЗОЗ ще е налице, когато заложният кредитор добросъвестно е изпълнил задълженията си по чл. 34 и чл. 37 ЗОЗ, като надлежно е разгласил и провел продажбата на заложеното имущество по начин то да се продаде на максимално висока цена, т. е. положил е обичайните грижи за осъществяване на продажбата при най-изгодни условия, с цел гарантиране интересите както на залогодателя, така и на кредиторите“ (Реш. № 587/ 2005 г. и реш. № 6/ 2009 г. на ВКС).

Освен това, добросъвестното изпълнение на задълженията с грижата на добрия търговец е определящо и за отговорността на наемодателя. Също така и за прилагането на института на непреодолимата сила.

Непредотвратимостта на събитието се оценява не само към момента на настъпването му, но и към следващите от събитието действия на длъжника, чрез които биха могли да се преодолеят последиците му. В този смисъл, грижата на добрия търговец по чл.302 ТЗ е от значение за отговорността на длъжника и при настъпване на събитие, което би могло да се квалифицира като непреодолима сила.

Флагрантен пример за неизпълнение на дължимата грижа от добрия търговец  е, според Националната агенция за приходите, сключването на сделка с доставчик, включен в публичните списъци, публикувани от администрацията, на лица, които имат големи публични задължения и нямат активи, или на лица, които се издирват, тъй като не могат да бъдат открити на посочения от тях адрес.

А и когато търговец не е водил търговските си дела с грижата на добър търговец (като една от предпоставките), поради което е обявен в несъстоятелност, носи наказателна отговорност за непредпазлив банкрут, съгл. чл. 227д от Наказателния кодекс.

 

Използвани източници:

  • Търговски закон;
  • Закон за особените залози;
  • Практика на Върховен касационен съд – http://www.vks.bg/vks_p10.htm .

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *