Жалонът „Отказ от правосъдие“

galonut otkaz ot pravosudie.

Преди време сгрешена буква в едно от имената на жалбоподател става причина Върховният административен съд да му откаже правосъдие – нагледен пример на проявленията на принципа „отказ от правосъдие“.

В общ смисъл, отказа от правосъдие е нарушение на правото на справедлив процес, същевременно и основание за продължаване на съдопроизводството. Забраната за отказ от правосъдие е уредена в Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно императивната разпоредба на чл. 127, съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат съобразно закона в разумен срок всяко подадено до тях искане. Съдилищата не могат да откажат правосъдие под предлог, че няма правна норма, въз основа на която да решат искането.

Из дебрите на съдебната практика

За отказ от правосъдие се смята и извънредното забавяне на произнасянето на съда.

Когато

жалбата не е разгледана по същество,

на практика и това е отказ от правосъдие(мотивите към едно от многото осъдителни за България решения на Европейския съд по правата на човека от 2008 г.). Изобщо Европейският съд по правата на човека поставя под въпрос тълкуването на националното право от националните съдилища в случай на очевиден произвол, т.е. когато националните съдилища са приложили закона в конкретен казус очевидно грешно или така, че да се стига до произволни заключения и/ или до отказ от правосъдие. А редовността на жалбата се възприема от съда като абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на достъп до съд. И „не е в противоречие със забраната за отказ от правосъдие по чл. 127 АПК отричането на правото на съдебно производство при нередовно искане“ (Определения № 14955/ 2017 г. и № 9942/ 2016 г. на ВАС).

Според реш. № 12410/ 2006 г. на Върховен административен съд,

отказът на съда да събере съществени доказателства

се преценява като отказ от правосъдие“.

Нарушение на забраната на чл. 127 от АПК има и когато не може да започне разглеждане на делото от законен съдебен състав.

А самоотводът, направен от всички съдии на съответния съд, когато те не са определени за докладчици и не участват в състава за разглеждане на делото, поставя в невъзможност жалбоподателя да реализира правото си на съдебно производство и нарушава забраната за отказ от правосъдие (Определение № 4244/ 2014 г. на ВАС).

За да стигнем до колоритния мотив за отказ в реш. № 340/ 2014 г. на Върховен касационен съдПрегледът на извършената от Варненския апелативен съд процесуална работа и изложените от него мотиви ярко демонстрира, че тези важни обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на случая не са били изяснени в съгласие с правилата по чл. 13, 14, 15, 107, 305 ал. 3, 313 и 314 от НПК. Те не присъстват и в мотивите към първоинстанционната присъда по НОХД № 234/2012 г. (втора по ред), които с една незначителна добавка са потвърждавали оплакването на защитата за цялостно копиране и пренасяне на съдържанието на мотивите от първата присъда по НОХД № 479/2011 г. по метода „copy–paste” – една крайно обезпокоителна практика, обосноваваща нарушение по чл. 348 ал. 3, т. 2 от НПК, към която не може да има никакъв толеранс, защото практически представлява отказ от изпълнение на съдебни задължения, свързани със суверенно формиране на вътрешното съдийско убеждение по фактите и правото, респ. отказ от правосъдие“.

Използвани източници:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *