Проектът за „ликвидация“ на акциите на приносител

dokument_Pixabay

Огласен е проект за промени в Търговския закон, досежно и премахването на акциите на приносител, като постепенно бъдат заменени с поименни акции. Изтъква се, че те са забранени или в процес на забрана, resp. на замяна, в редица държави (така напр. в САЩ  емитирането на така нар. bearer shares, е забранено от 1982 г., а във Великобритания от 2015 г. е запретено емитирането им от дружествата, като в рамките на 9 мес. всички съществуващи акции на приносител трябваше да бъдат върнати и да се трансформират в поименни; в Португалия, съгл. Закон 15/ 2017, в сила от 4 май 2017 г., се забранява издаването на ценни книжа на приносител).

Счита се, че те могат да подпомагат дейности като пране на пари, финансиране на тероризма, избягване на данъчното облагане (чистосърдечен ли е стремежа за унификация или главната подбуда идва от възможността за налагане на санкции на Р. България от забавата за транспониране на чл. 10, т. 2 от Директива (ЕС) 2015/ 849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, а именно, че „Държавите членки предприемат мерки за предотвратяване на злоупотребата с акции на приносител и варианти на акции на приносител“).

Така или иначе, в настоящия момент  търговския регистър не съдържа актуална информация за притежателите на акциите на приносител (а те могат да се менят постоянно тъй като акциите на приносител се прехвърлят само чрез предаване на владението върху тях) в акционерни дружества и в командитни дружества с акции, освен при:

  • първоначалното обявяване на списъка на лицата, записали акции на учредителното събрание;
  • обявяване на протокола от общото събрание;
  • след учредяване на дружеството всички акции се придобият от едно лице.

До девет месеца след влизането в сила на поправките, гласи още текста на проекта,  дружествата, които са издали акции на приносител, трябва да ги заменят с поименни, да започнат да водят книги за акционерите и да заявят вписването на новите обстоятелство в Търговския регистър. Срещу временни удостоверения, удостоверяващи права по записани акции на приносител, вече ще се получават само поименни акции. Интересно е да се отбележи и че във Формуляра за частична предварителна оценка на въздействието на проекта се съдържа и опцията да се запазят акциите на приносител и да се въведе  регистрационен режим за притежателите им.

В правната литература се приема, че

ценната книга е документ с установена от закона форма и съдържание, който материализира волеизявление и произтичащи от него права

до такава степен на свързаност със самия документ, че за упражняването на тези права, съответно при разпоредителни действия с тях, се изисква наличие на фактическа власт, респективно, предаване на самия документ. Акциите на приносител са най-бързият начин за преминаване на собствеността, като се избягва практически каквато и да било бумащина. В началото на 20-ти век акциите на приносител дори често са се приравнявали на пари в брой и са били третирани като такива, поради тяхната висока ликвидност и лекота на прехвърляне. В наши дни с тях се злоупотребява, като се използват за избягване на данъци или прикриване на търговски сделки.

Съобразно Търговския закон и чл. 178., ал. 1, акциите могат да бъдат поименни и на приносител.

Специфичното при акциите на приносител е, че лицето, упражняващо фактическата власт върху тях, е титуляр на правата по тях. Това прави и смяната на собственика лесна, необходимо е единствено физическото предаване на ценните книги. И именно защото не се знае кой е титуляра, не се допуска издаване на такива акции срещу частична вноска, защото няма яснота от кого да се търси вземането. Така, че за разлика от поименните акции, при  прехвърляне на акции на приносител е необходимо да бъде изплатена пълната им номинална или емисионна стойност (чл. 178, ал. 3 от Търговския закон).  Към настоящия момент са в сила няколко регламентации, с отношение към забрана издаването на акции на приносител. Така например, според Закона за публично – частното партньорство, частен партньор – страна по договор за ПЧП, може да бъде капиталово търговско дружество, което е съществуващо или новоучредено. Но не се допуска капиталовото търговско дружество – страна по договор за ПЧП, да издава акции на приносител (чл. 14, ал. 1 и 2). А съгл. Закона за управление на отпадъците, (чл. 16), учредителният акт на организацията по оползотворяване трябва да съдържа забранителни разпоредби за издаване на акции на приносител.

Ликвидацията на акциите на приносител едва ли е панацея.

Нищо не пречи, акциите „поименно“ да се водят на подставени лица. И както казваше покойния доц. Кристиан Таков, действителния собственик на дружество, освен чрез акции на приносител, може да се скрие и чрез косвено представителство , така нар. доверително управление – като собственик сключва договор за поръчка с някого, за да бъде номинален собственик на дяловете или акциите.

Използвани източници:

  • Търговски закон;
  • Закон за управление на отпадъците;
  • Закон за публично – частното партньорство;
  • Директива (ЕС) 2015/ 849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *