Илюстрация на „свободното използване“ на авторски произведения

18f0a9c3159050f1ab4365dccd976923--copyright-infringement-scraping

Ограниченията на авторското право гарантират основните индивидуални потребителски права, включително свободата на достъп до информация и свободата на изразяване, както се изисква в Декларацията на ООН за правата на човека. Може да се добави, че стимулират търговията, конкуренцията и иновациите чрез насърчаване на разпространението на знания.

Авторското право

е комплексно субективно право, профилирано към развитието на културата.

През 1709 г. в Англия е приет „Закон за поощряване на знанието, предвиждащ поставянето на екземплярите от отпечатаните книги под надзора на авторите или на правоприемниците им за период от време, определен в настоящия текст“ (параграф от който е гласял, че се забранява отпечатването и препечатването на книги „без съгласието на авторите или на издателите, което би могло да ги увреди, а твърде често да бъде съсипващо за тях и техните семейства“).

Пак в Англия, с решението по делото Gyles v Wilcox от 1740 г. се полагат основите на концепцията за свободното използване на авторски материали. В съдебния акт се изтъква и позицията, че законът за авторското право трябва да служи на обществения интерес. Основният въпрос по казуса е бил дали редактирането на произведение представлява нарушение на авторското право или може да се квалифицира като отделна нова творба.

В определени случаи закриляните произведения могат да се използват без да е дадено разрешение и дори без заплащане на възнаграждение.

Според

закона за авторското право

това се допуска (чл.23) „при условие,  че не се пречи на нормалното използване на произведението и не се увреждат законните интереси на носителя на авторското право“. И по – конкретно за случаите на свободно използване без заплащане на възнаграждение (сходни ограничения предвиждат и болшинството държави в света):

  • временното възпроизвеждане на произведения, ако то има преходен или инцидентен характер;
  • използването на цитати от вече разгласени произведения на други лица при критика или обзор при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно, цитирането трябва да съответства на обичайната практика и да е в обем, оправдан от целта;
  • използването на части от публикувани произведения или на неголям брой произведения в други произведения в обем, необходим за анализ, коментар или друг вид научно изследване (правната рамка на Великобритания позволява използване на ограничени количества авторски материали за създаване на пародия или карикатура);
  • използването като текуща информация в периодичния печат и другите средства за масово осведомяване на речи, отчети, проповеди и други или на части от тях, произнесени на публични събрания, както и на пледоарии, произнесени в съдебни процеси;
  • възпроизвеждането по фотографски, кинематографичен или аналогичен на тях начин, както и чрез звукозаписване или видеозаписване на произведения, свързани с актуално събитие, за да бъдат тези произведения използвани от средствата за масово осведомяване в ограничен обем;
  • възпроизвеждането на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението (двадесет и една страни нямат изключения за библиотеките в техните закони за авторското право – Kenneth Crews, WIPO Study on Copyright Exceptions and limitations for Libraries and Archives (2008);
  • публичното представяне и публичното изпълнение на публикувани произведения в учебни или в други образователни заведения, ако не се получават парични постъпления и не се заплащат възнаграждения на участниците в подготовката и реализирането на представянето или изпълнението;
  • използването на произведения за целите на националната сигурност, в съдебно или административно производство или в парламентарната практика.

Общото между гореизброените точки е, че изключението за свободно използване е допустимо само относно разгласени произведения, в противен случай ще е необходимо разрешение на автора. От друга страна, „изключението от авторското право не засяга личните неимуществени права на авторите. При всяко използване на произведенията се гарантира закрила на правото на авторство, на правото на име и на правото на защита на репутацията на автора“ (Цветана Каменова – „Авторско право“ `1999 г., с. 192).

Свободното използване на статии, речи, доклади и пр., цели да не бъде ограничавано разпространението на информация.

Така например, в Бернската конвенция за закрила на литературните и художествените произведения, също е упоменато използването на произведения в граници, „оправдани от целта за информация“ (чл.2 – bis, ал.2 и чл. 10 – bis, ал.2). Достъпът до информация е принцип, прокламиран и от родната Конституция.

Най – сериозното ограничение на авторското право, е определения срок за закрила на авторското право – съгл. 27, ал. 1 от ЗавтПСП, авторското право се закриля, докато авторът е жив и седемдесет години след неговата смърт. Въпреки, че това означава, че информацията остава частна собственост за дълъг период от време, в полза на носителите на правата и в ущърб на библиотеките, образованието и отделните хора.

И както подчертават Международната федерация на библиотечните асоциации и институции, Съюзът Авторско право в библиотеките, Постоянната комисия по въпросите на авторското право и сродните му права към Световната организация за интелектуална собственост, в съвместно „Изложение на принципите върху изключенията и ограниченията на авторското право в библиотеките и архивите“ от 2009 г., „Произведенията, които са обществено достояние, са жизнена сила, която създава нови възможности за творчество, изследвания и знания“.

Използвани източници:

  • Закон за авторското право;
  • Цветана Каменова – „Авторско право“ `1999 г.;
  • „Изложение на принципите върху изключенията и ограниченията на авторското право в библиотеките и архивите“ `2009 г.;
  • Бернска конвенция за закрила на литературните и художествените произведения.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *